Утре, 10 декември 2022 г. по Канал 1 от 16.30 ч. БНТ ще излъчи филма „Ванцети Василев – от „Белене“ до Ню Йорк и обратно“.

Той е последният, шести филм от новия, четвърти сезон на документалната поредица „Отворени досиета“, посветена на жертвите на тоталитарния комунистически режим.

Ванцети Василев, политически емигрант и писател, разказва какво е да си син на „враг на народа“.

Неговият баща, анархист от Пернишко, споделя участта да десетки хиляди българи, които без съд и присъда са въдворени като врагове в трудовите лагери на комунистическия режим, създадени след 9 септември 1944 г. по съветски образец.

Дупница, Богданов дол, Николаево, „Белене“ са все комунистически лагери, които са останали в паметта на Ванцети Василев, като места, където баща му е бил въдворен.

„Белене“ е особено място за него. Оттам е съхранил спомена за едно дълго пътуване, за да види баща си при едно от редките позволени свиждания.

Там на брега на Дунав срещу остров Персин, където през 1949 г. е създаден най-големият лагер за политически противници на БКП, го посреща един брадясал мъж, чиято усмивка разпознава едва, след като баща му го е вдигнал с двете си ръце във въздуха…

След това, като пораства на Ванцети и брат му не е разрешено да кандидатстват във висше учебно заведение.

Животът им зависи от характеристиките, писани от местната партийна организация. А в тях е записано, че те са синове на „враг на народа“.

Следват и други сблъсъци с комунистическия режим – невъзможност да се пътува извън България и опити на Държавна сигурност да го вербуват.

Ванцети Василев не може да забрави „Белене“ – започва да пише за концлагера и хората в него, след като започва да се среща и слуша разказите на приятелите на бащата му, с които той е бил там.

Задушавам от несвободата в опасания с телени мрежи лагера НРБ Ванцети напуска страната нелегално с тайния ръкопис за концлагера „Белене“ през 1988 г. по време на един от съборите на българо-югославската граница.

В края на Източния блок, малко преди разпада му той се озовава в Ню Йорк – свободен!

Режисьор на документалния филм е Александър Смолянов, оператор Димитър Костов, продуцент Катя Атанасова и сценарист Христо Христов.