Документалната поредица „Отворени досиета” на БНТ, посветена на жертвите на комунизма, постави началото на дискусия за системата на управление на БКП в периода 1944-1989 г., нарушаването на основните човешки права, свободата при тоталитарния режим, както и паметта към тази част от българската история.

Дебатът от телевизионното студио на националната телевизия този път се мести в университетите. Първата дискусия се проведе в понеделник (19 януари 2015 г.) в Нов български университет. Пред студенти от департамент „Масови комуникации” беше прожектирана част 1 от поредицата, в която участва бившият лагерист Петко Огойски, земеделец и писател, автор на трилогията „Записки по българските страдания 1944-1989”.

30-минутната документална лента въздейства емоционално на младите хора. „Чува ли сме разкази за това време, но никога досега не сме слушали за разказ от човек, преживял такива репресии”, споделиха повечето от студентите в началото на дискусията пред част от екипа, реализирал проекта – продуцента Катя Атанасова, режисьора Димитър Коцев – Шошо и сценариста Христо Христов.

Един от студентите разказа лична история за дядо му, който е правил неколкократно опити да напусне нелегално България и последствията върху фамилията.

Провокирани от въпрос на журналиста Христо Христов, основател на desebg.com, какво знаят за комунизма, в отговорите студенти потвърдиха общата констатация от социологическите проучвания през последните две години, че има огромна празнина в реалната представа за този период. А основната информация се гради на битовите носталгични спомени за т. нар. социализъм, през който билетчето било 6 стотинки, а кифлата – 10 стотинки.

Едно от момичетата разказа, че няма семеен спомен за това време, но от разговори с родителите си, е научила, че през 45-годишното управление на БКП в България не е имало свобода да вероизповедание и изповядването й.

Студентите отговориха утвърдително на друг въпрос на Христов дали изобщо е необходимо да познават историята и да говорят за един период, който те не са преживели. „Независимо дали имаме лична история в семейството, свързана с това време, или не, ние трябва да знаем истината за това, което се е случило през комунизма”, заяви един от студентите.

Бъдещите журналисти се интересуваха каква е общата идея на поредицата и как са подбрани участниците. „Целта беше да дадем възможност на хора, преживели лично репресия в този период, да разкажат за преживяното и на второ място разказаното от тях да достигне до младите, до вас. Защото едно от лошите неща, които могат да се случат на всеки е да бъде безпаметен. Тук става въпрос за обща памет за този период”, заяви Катя Атанасова.

Тя обясни, че различните герои в 6-те части са обобщаващи образи на хора, подложени на различни репресия в определи периоди, като поредицата обхваща времето между 1944-1989 г. Първата част започва с разказа на човек, преминал през лагерите през 40-те години, а в  последната 6-та част героят е човек, противопоставил се на насилствената смяна на имената с „възродителния процес” и е въдворен без съд и присъда в „Белене”, отворен отново през 1985 г. като лагер за изолирането на 500 български турци.

Христо Христов допълни, че дългогодишната му работа като журналист, който е разследвал различни престъпления на комунизма и работата му през последните години чрез сайта desebg.com, насочена към подпомагане на дебата за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало, са го насочили към забравените от обществото жертви на комунизма.

Режисьорът Димитър Коцев – Шошо заяви, че поредицата „Отворени досиета” в крайна сметка представя филми за свободата. „Човек като Петко Огойски е краен пример за жертва, въдворяван два пъти в лагер и затварян в 6 различни затвора. Но по време на комунизма несвободата не се ограничава  само до хората в лагерите и затворите. Вие чухте в началото на разговора ни от вашия колега за опитите на неговия роднина да излезе извън България. Възможността да се преместиш да живееш от един в друг град също е ограничено до минимум по времето на комунизма. Това е едно общество на пълна несвобода и когато този период от историята се припомня дава възможност да се оцени свобода, която имаме днес. Възможността да се срещна и да направим филми за едни от най-сериозните жертви на комунизма, да се срещна с тях и да видя, че те не само са оцелели, но и са запазили своя дух, за мен беше невероятно. Това са истинските българи и патриоти”, заключи той.

Следващите излъчвания на части от „Отворени досиета” и дискусии със студенти ще се проведат в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Поредицата беше излъчена по БНТ1 между 12 ноември и 18 декември 2014 г., а миналата седмица отново повторена по националната телевизия.