Народното събрание ограничи назначенията на кадри на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) в Министерството на външните работи.

Това стана с приемането в четвъртък, 14 юли 2011 г. на второ четене промените в Закона за дипломатическата служба. Те бяха предложени от екипа на министъра на външните работи Николай Младенов и внесени от Министерския съвет.

Служители на МВнР, които са били свързани с ДС или с РУ-ГЩ не могат да бъдат назначавани за посланици, временно управляващи дипломатически мисии и консули, както и да заемат определи ръководни постове в самото министерство.

Венцислав Иванов е първият действащ посланик от списъка с досиета, който реши да наруши всеобщото мълчание на колегите си и открито да застане пред медия. Това той направи в интервю пред сайта Държавна сигурност.com.

Венцислав Иванов беше обявен за сътрудник на ДС от комисията по досиетата през декември 2010 г., а неотдавна в поредицата „Виж кой представлява България пред света” Държавна сигурност.com публикува регистрационната бланка, останала в архивите, на чието основание е обявен.

В комисията по досиетата обаче Венцислав Иванов разбира, че на негово име се води и друго, далеч по-обемисто дело, но вече като обект на Държавна сигурност. То е от края на 80-те години, когато той е бил трети секретар в посолството в Букурещ и е заподозрян в шпионаж в полза на САЩ и във финансови злоупотреби (в края на интервюто публикуваме и предоставените от г-н Иванов документи от това досие).

Венцислав Иванов (1953) започва своята кариера като дипломат през 1982 г. Бил е управляващ посолството на България във Финландия (1992-1994) и в Камбоджа (1994-1995), посланик в Бразилия (2000-2006). От април 2010 г. е посланик в Каракас, Венесуела.

Г-н Иванов, вие сте един от малцината действащи дипломати, обявени от комисията по досиетата като сътрудници на ДС, които решиха публично да говорят по тази тема. Какво ви провокира да нарушите мълчанието на колегите ви?

- Наистина забелязвам, че много колеги които са засегнати, предпочитат сега да си мълчат. Не мога да коментирам причините, те са строго индивидуални. Считам обаче, че мълчанието само засилва общото отрицателно отношение, най-лошо е когато нещата не се доизясняват и не се поставят открито на масата. Още повече, че ние българите много лесно приемаме за истина нещо лошо казано за някого и винаги сме скептични, ако за някого се каже нещо добро.

Сайтът Държавна сигурност.com представя позицията на депутата в Европейския парламент Андрей Ковачев (ГЕРБ) за приетите от Народното събрание на второ четене промени в Закона за дипломатическата служба, ограничаващи достъпа на бивши сътрудници на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА до определени постове в дипломацията. Позицията на Андрей Ковачев е публикувана в неговата уеб-страница (http://www.andrey-kovatchev.eu).

Президентът Георги Първанов използва правото си на вето и в четвъртък, 28 юли 2011 г. върна в Народното събрание  гласуваните промени в Закона за дипломатическата служба.

С тях ГЕРБ и Синята коалиция приеха политика за ограничаване на щатните и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА на определени ръководни постове в Министерството на външните работи.

Позицията на президента, който също принадлежи към този кръг лица, след като през 2007 г. беше разкрито агентурното му минало като секретен сътрудник „Гоце”, работил за  комунистическото разузнаване, не е изненада.

През януари 2011 г. той не се съобрази с безпрецедентната декларация на Народното събрание за отзоваването на действащите посланици с принадлежност към ДС и РУ-ГЩ, нито преди това с идентичното искане на правителството на Борисов (цялото развитие на скандала можете да прочетете в рубриката „Сагата с посланиците”).

Интересно е, че в изложените от държавния глава съображения (пълният текст може да намерите тук) въпросът за свързаните в миналото с ДС и РУ-ГЩ лица е коментират от Георги Първанов на трето място. Първите две места са отредени на възложените с промените в закона нови отговорности на министъра на външните работи. .