Сайтът Държавна сигурност.com продължава поредицата „Виж кой представлява България пред света”.

В нея за първи път се публикуват онлайн досиетата на всички действащи посланици (към декември 2010 г.), чиято принадлежност към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА е установена от комисията по досиетата.

С публикуването на досиетата на посланиците Държавна сигурност.com дава възможност на всеки, който се интересува, да се запознае с автентичните документи.

В поредицата досега са публикувани онлайн досиетата на:

.

Любомир Кючуков, посланик в Лондон;
Иван Христов, посланик в Мадрид;
Атанас Младенов, посланика в Рим;
Любомир Тодоров, посланик в Токио;
Венцислав Иванов, посланик в Каракас;
Раковски Лашев, посланик в Скопие;
Иво Петров, посланик в Берлин, 1 том и 2 том;
Ганчо Ганев, постоянен представител в ООН, Женева;
Златин Тръпков, посланик в Хага;
Станимир Сърбиновски, временно управляващ посолството в Претория;
Пламен Грозданов, посланик в Москва;
Тодор Стайков, посланик в Ереван;
Николай Иванов, посланик в Доха;
Валентин Радомирски, посланик в Букурещ, 1 том и 2 том;
Андрей Трънски, посланик в Сараево, 1 том и 2 том;
Никола Калудов, посланик във Ватикана, 1, 2 и 3 том;
Иван Петков, временно управляващ  посолството в Пном Пен;
Андрей Караславов, посланик в Атина, 1, 2 и 3 том;
Георги Пейчинов, посланик в Пекин, 1 и 2 том;
Красимир Тулечки, посланик в Анкара;
Илко Шивачев, посланик в Кувейт, 1, 2, 3 и 4 том;
Никола Карадимов, посланик в Осло;
Валерий Аржентински, посланик в Кабул;
Иван Гайтанджиев, посланик в Кайро;
Краснодар Колев, временно управляващ посолството в Улан Батор.
Атанас Будев,временно управляващ посолството в Хараре.

В тази част е представено 1 том (личното дело) от досието на Захари Радуков (1949), извънреден и пълномощен посланик в Минск, Беларус. Той беше разкрит от комисията по досиетата като агент „Красимир” на Трето управление на ДС – военното контраразузнаване от 1969 г.

Захари Радуков е завършил Московски институт за международни отношения, специалност международно право (1975). В МВнР е заемал следните длъжности:

• Стажант-аташе и аташе в отдел „Договорен и правен” (1975-1980);
• Трети секретар в постоянно представителство на България в ООН в Ню Йорк (1980-1983);
• Трети, втори и първи секретар в отдел „Общи международни въпроси” (1983-1991)
• Съветник в посолство на България в Лондон (1991-1994);
• Началник на управление „Координация и анализ” (1995-1997);
• Зам.-началник на управление „Международно право” (1997-1998);
• Мисия на ОССЕ в Хърватска (1997-1999);
• Мисия на ООН в Босна и Херцеговина (2000-2002);
• Пълномощен министър в постоянно представителство на България към ООН,ОССЕ и други международни организации във Виена (2003-2005);
• Пълномощен министър в посолство на България в Сърбия (2006), неакредитиран посланик пак там (2007);
• Директор на „ООН и глобални въпроси” (2008-2009);

С указ на президента Георги Първанов от 2006 г. е назначен за посланик в Минск.

Личното дело (1 том) на Радуков съдържа данни, които показват, че в периода (1970-1975), когато е студент в СССР е бил на ръководство към оперативната група на ДС в Москва и е предавал информация за други студенти.

През 1975 г. е преминал като агент към Второ главно управление на ДС (контаразузнаването).

През 1980 г. заминава като трети секретар в постоянното представителство на България в ООН в Ню Йорк и е предаден на ръководство на Първо главно управление на ДС (разузнаването). Две години по-късно той е отзован от САЩ. Изключен е от агентурния апарат на ДС през 1984 г., като в един от документите на ВГУ е посочено, че „агентът няма да бъде уведомяван за изключването му”.

Архивните документи се публикуват със заличени данни на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА.

ПРЕМИНИ КЪМ 2 ТОМ – ТУК.