|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Виж кой представлява България пред света: Досието на Иван Гайтанджиев, посланик в Кайро ПДФ Е-мейл
ДОСИЕТА - Дипломати
Написано от Христо Христов   
Сряда, 17 Август 2011 12:01

 

Сайтът Държавна сигурност.com продължава поредицата „Виж кой представлява България пред света”.

В нея за първи път се публикуват онлайн досиетата на всички действащи посланици (към декември 2010 г.), чиято принадлежност към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА е установена от комисията по досиетата.

С публикуването на досиетата на посланиците Държавна сигурност.com дава възможност на всеки, който се интересува, да се запознае с автентичните документи.

 

В поредицата досега са публикувани онлайн досиетата на: .

 


Любомир Кючуков, посланик в Лондон;
Иван Христов, посланик в Мадрид;
Атанас Младенов, посланика в Рим;
Любомир Тодоров, посланик в Токио;
Венцислав Иванов, посланик в Каракас;
Раковски Лашев, посланик в Скопие;
Иво Петров, посланик в Берлин, 1 том и 2 том;
Ганчо Ганев, постоянен представител в ООН, Женева;
Златин Тръпков, посланик в Хага;
Станимир Сърбиновски, временно управляващ посолството в Претория;
Пламен Грозданов, посланик в Москва;
Тодор Стайков, посланик в Ереван;
Николай Иванов, посланик в Доха;
Валентин Радомирски, посланик в Букурещ, 1 том и 2 том;
Андрей Трънски, посланик в Сараево, 1 том и 2 том;
Никола Калудов, посланик във Ватикана, 1, 2 и 3 том;
Иван Петков, временно управляващ  посолството в Пном Пен;
Андрей Караславов, посланик в Атина, 1, 2 и 3 том;
Георги Пейчинов, посланик в Пекин, 1 и 2 том;
Красимир Тулечки, посланик в Анкара;
Илко Шивачев, посланик в Кувейт, 1, 2, 3 и 4 том;
Никола Карадимов, посланик в Осло;
Валерий Аржентински,посланик в Кабул.


В тази част представяме досието на Иван Гайтанджиев (1945), извънреден и пълномощен посланик в Кайро, Египет.  Обявен е от комисията по досиета като щатен служител на Първо главно управление на ДС (разузнаването) от 1974 г.

Той е завършил Международни икономически отношения във ВИИ „Карл Маркс” (днес УНСС). Бил е политически коментатор и наблюдател в Българска телевизия (1969-1975). Кореспондент на Българска телеграфна агенция в Пекин (1975-80) и Токио (1980-1986). Политически наблюдател в БТА (1986-1987). Кореспондент на БТА във Вашингтон (1987-1991).

Член  на Съюза на българските журналисти. Заместник-председател на Комитета по правата на човека от 1995 г.

Член на БКП от 1967 г. Член на Изпълнителното бюро на Столичния градския съвет на БСП от 1992 г. Член на Висшия съвет на БСП от 1994 г. Депутат е от БСП в 36-то и 37-мо Народно събрание.

В МВнР е съветник в политическия кабинет на министър Ивайло Калфин в правителството на Сергей Станишев.

От ноември 2006 г. с указ на президента Георги Първанов е назначен за посланик в Египет.

Досието му съдържа данни за назначаването му в ПГУ в рамките на секретния щат на разузнаването съм отдел 17 на разузнаването – Линия „А” (Китай). Има информация за изпращането му под прикритието на журналист и кореспондент на телевизията и БТА в периода 1975-1991 г. в Китай,, Токио, Вашингтон.

От документите от делото му става ясно, че в разузнавателната си дейност се е ползвал с псевдонима „Максим”. Политическите промени в България го заварват като кореспондент на БТА във Вашингтон. През 1990 подписва декларация, че се деполитизира. Службата си в разузнаването завършва през 1991 г. в Националната разузнавателна служба, правоприемник на ПГУ.

Архивните документи се публикуват със заличени данни на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА.

 

 


 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов