Сайтът Държавна сигурност.com продължава поредицата „Виж кой представлява България пред света”.

В нея за първи път се публикуват онлайн досиетата на всички действащи посланици, чиято принадлежност към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА е установена от комисията по досиетата.

С публикуването на досиетата на посланиците Държавна сигурност.com дава възможност на всеки, който се интересува, да се запознае с автентичните документи.

Любомир Кючуков, посланик в Лондон;
Иван Христов, посланик в Мадрид;
Атанас Младенов, посланика в Рим;
Любомир Тодоров, посланик в Токио;
Венцислав Иванов, посланик в Каракас;
Раковски Лашев, посланик в Скопие;
Иво Петров, посланик в Берлин, 1 том и 2 том;
Ганчо Ганев, постоянен представител в ООН, Женева;
Златин Тръпков, посланик в Хага;
Станимир Сърбиновски, временно управляващ посолството в Претория;
Пламен Грозданов, посланик в Москва;
Тодор Стайков, посланик в Ереван;
Николай Иванов, посланик в Доха;
Валентин Радомирски, посланик в Букурещ, 1 том и 2 том;
Андрей Трънски, посланик в Сараево, 1 том и 2 том;
Никола Калудов, посланик във Ватикана, 1, 2 и 3 том;
Иван Петков, временно управляващ  посолството в Пном Пен;
Андрей Караславов, посланик в Атина, 1, 2 и 3 том;
Георги Пейчинов, посланик в Пекин, 1 и 2 том;
Красимир Тулечки, посланик в Анкара;
Илко Шивачев, посланик в Кувейт, 1, 2, 3 и 4 том.

В тази част представяме материалите, свързани с Никола Карадимов (1942), извънреден и пълномощен посланик в Норвегия и в Исландия. Той беше обявен от комисията по досиетата като агент „Андрей” на Четвърто (икономическо) управление на ДС от 1987 г.

Основанията за обявяването са два картона – образец №4 и присъствието на името му в регистрационен дневник. Комисията е отбелязала, че други документи, а в това число лично или агентурно дело за Карадимов, липсват. По тази причина публикуваме единствено картоните с името на Никола Карадимов.

Прави впечатление, че върху лицевата част на един от картоните на ръка в горния десен ъгъл е изписанано "дупка". На гърба на същия картон отново има надпис на ръка с опит да бъде заличен с бял коректор, в който е употребен израза "Пълна дупка!" Не е ясно, кой е писал това, но очевидно става въпрос за празнина в документите.

Той е едно от изключенията в списъка на посланиците с принадлежност към ДС и РУ-ГЩ, чиято кариера на дипломат се развива след промените. Преди това е архитект.

Никола Карадимов е завършил Висш институт по строителство и архитектура (1967). През 1976 г. специализира жилищна политика в Националния жилищен институт и Агенцията по регионално развитие в Брюксел, Белгия. Следва специализация по жилищна политика в Съсекския университет, Англия (1991).

Кариерата му на архитект е свързана с:

• Проектант на електрически централи в Архитектурния отдел на “Енергопроект” (1967-1968);
• Проектант на жилищни сгради, училища и спортни съоръжения в Проектантската организация на СК “Кремиковци” (1968-1970);
• Научен сътрудник по обществени сгради в Научния институт по градоустройство и архитектура (НИГА), по-късно научен сътрудник по жилищна политика в Научно-изследователския и проектантски институт по териториално устройство (приемник на НИГА) и накрая научен сътрудник по жилищна политика и териториално устройство в Комплексния научно-изследователски и проектантски институт по териториално устройство,адоустройство и архитектура (1970-1976);
• Главен проектант на болници, училища и детски градини в страни от третия свят в Проектантската организация на “Техноекспортстрой” (1976-1980);
• Главен експерт в Министерството на строителството и архитектурата (1980-1987);
• Директор и Главен директор по жилищна политика в Министерството на строителството и архитектурата и представител на България в Работната група по жилищния въпрос при Европейската икономическа комисия към ООН в Женева (1987-1991);
• Министър на регионалното развитие, жилищната политика и строителството (1991-1992);
• Министър на регионалното развитие и благоустройството в служебното правителство на Стефан Софиянски (1997).

Заемал е следните дипломатически постове:

• Посланик в Дания (1993-1997);
• Посланик в Европейския съюз в Брюксел (1997-1999).

С указ на президента Георги Първанов през 2006 г. е назначен за посланик на България в Осло, Норвегия. От 2007 г. е посланик на България и в Исландия.

През 2000 г. е национален координатор на България по Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. В периода 2002-2006 г. е секретар по външна политика на президента Георги Първанов

Никола Карадимов е един от малкото, които влизат в политиката и се издигат по време на управление на СДС, а в последствие получават важни постове в администрацията на президента Георги Първанов (бивш лидер на БСП), а също така и дипломатически пост по време на тройната коалиция.

„Бяхме ангажирани в ДС без самите да сме го желаели. Работата ми не беше секретна, аз бях зам.-председател на работната група на ООН по жилищните въпроси. През 1987 г. ми казаха, че трябва да им давам информация за работата на този орган. Материята беше граждански важна за нас и не видях нищо обезпокоително. Описвах добрите практики”, раяви Никола Карадимов пред в. „Капитал”,  след обявяване на списъка с дипломатите с установена принадлежност към ДС. Той е поискал от президента Георги Първанов да се публикува досието му на сайта на президентството, но според думите му „то е унищожено”.

Посланикът, чийто мандат изтича през тази година добавя:

„Това с нищо не ми вреди на моята работа, защото още с постъпването си тук (в Осло, бел. ред.) уведомих норвежките власти чрез посланика им в София за моя случай. Очевидно правителството (на Бойко Борисов, бел. ред.) няма доверие в нас. Но аз служа на страната си. Аз съм в пенсионна възраст, минал съм през всякакви правителства и режими и това което е трайно, е България като моя родина. Дали някой Х или Y я управлява, няма значение. Така съм служил и преди 10 ноември, така и днес. Но всеки случай трябва да се гледа индивидуално, не може да има групова вина. Аз не виждам своята лична вина в този набор от имена. Защо трябва да подавам оставка? Какво съм правил в ущърб на страната си? Защо съм в списъка на доносчиците?”