Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Сагата с дипломатите -- Образование: комунизъм |
Досието на посланик Иво Петров в Берлин. Част 2: Как дипломатът стана СС „ОСЕНОВ” |
![]() |
![]() |
ДОСИЕТА - Дипломати |
Написано от Христо Христов |
Понеделник, 07 Февруари 2011 12:59 |
На 14 декември 2010 г. комисията по досиетата обяви принадлежността на 192 дипломати към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА от промените досега. От тях 44 се оказаха действащи, като 35 са посланици и представляват в момента България пред света. Един от тях е посланик Иво Петров, посланик на България в Берлин. Сайтът Държавна сигурност.com се свърза с посолството в Берлин и отправи покана към посланик Петров за интервю, но той запази мълчание. Публикуваме досието му в няколко части. В част 1 представихме неговото проучване от Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност. В част 2 се разказва как дипломатът е вербуван за секретен сътрудник (СС) на ПГУ-ДС и в какво е обучаван след това. Излага се и първото му донесение в резиндентурата в Бон, след като през 1986 г. е назначен за ІІ секретар в посолството в тогавашната столица на Федерална република Германия (ФРГ), свързано с проведения от БКП в България „възродителен процес”. (Видео от досието на СС "ОСЕНОВ" виж тук).
В края на март 1986 г., два месеца след началото на проучването на дипломата Иво Петров Първо главно управление (ПГУ) на ДС подхожда към неговата вербовка. . Според изискванията на ДС привличането към сътрудничество се извършва в закрити помещения и в присъствието на двама оперативни работници. В случая с Иво Петров това обаче се случва по друг начин – на открито и само от един оперативен работник – старши лейтенант Минчо Минков от 03 отдел „Западни страни и САЩ” в ПГУ. Причината за начина на вербовка е свързана с характера на Петров, който отклонява поканата на разузнавача да разговарят в кафене или сладкарница, тъй като не пуши и не употребява дори газирани напитки. Поради това на Иво Петров е предложено да работи за разузнаването в парка край НДК.
Вербуването на Иво Петров Ето какво е записано в строго секретна докладна записка относно „Извършена вербовка на Иво Петров за СС на отдел 03, ПГУ-ДС под псевдоним „ОСЕНОВ”: „На 28 март 1986 г. в съответствие с утвърденото предложение от 17.30 ч. в парка НДК проведох среща с Иво Л. Петров с цел привличането му за СС на отдел 03, ПГУ-ДС. С Петров се познавах предварително от контактите ми по линия на прикритието. В началото разговорът започна с предстоящото ми заминаване на задгранична работа. Попитах го бил ли е в Бон. Той сподели, че е бил в командировка и описа какво представлявал града. На предложението ми да посетим някое кафе отказа с мотивировка, че по здравословни причини не пиел дори кафе и не пушел. Спазвал от 8 месеца строга диета. Във връзка с предстоящото му заминаване на работа във ФРГ му казах, че органите на ДС, чийто представител съм, изпълняват някои задачи на територията на ФРГ и му предложих да ни оказва помощ и съдействие. Подчертах, че за нас е важно, че той е изграден специалист по въпросите на разоръжаването. Обясних, че ние ще използваме неговата ангажираност по линия на МВнР и ще действаме в една посока. Иво Петров каза, че е съгласен да ни оказва такава помощ. Попитах го какви са му семейните вазимоотгошения, тъй като ще е необходимо да отделя време за изпълнението на задачите. Разказа, че жена му не знае немски, даже изпитвала неприятно чувство. Налагало се той да пазарува. Определихме псевдоним с цел запазване на конспирацията в нашата работа – „ОСЕНОВ”. С него ще подписва изготвените материали. Накратко изясних насоките на бъдещата работа – придобиване на информация и създаване на контакти и изучаване на лица. В края на срещата „ОСЕНОВ” постави въпроса как сме се спрели на него. Отговорих, че сме имали предвид неговите политически и делови качества.
Документът е изготвен от старши лейтенант Минков. Очевидно докладната за вербовката е направила впечатление на ръководството на 03 отдел, защото на ръка върху нея е написано следната резолюция, носещо дата 4 април 1986 г.: „Предварителната беседа не показва до колко в „ОСЕНОВ” е затвърдено убеждението, че трябва да работи с нас, няма яснота дали е разбрал, че става дума за секретна, а не официална работа, не е засегнат достатъчно въпроса за конспирацията. Срочно нова среща за докладване и отработване на тия въпроси.”
Презастраховката на ПГУ с новия секретен сътрудник Това принуждава оперативният работник да осъществи нова, допълнителна среща с Иво Петров, за да се увери дали той правилно е разбрал в какво се изразява ангажимента към ПГУ. В строго секретна докладна записка относно „Проведена среща със СС „ОСЕНОВ” от 14 април 1986 г., е документирано от офицера нейното съдържание: „На 10 април 1986 г. проведох среща със СС „ОСЕНОВ” в градинката зад мавзолея от 11 ч. Беседата продължи около 1 час. От своя страна изясних политическата същност и идейната мотивация на неговото сътрудничество с органите на ДС. Сътрудникът изрази пълно съгласие с изказаните съображения. Накратко изложих още веднъж съдържанието на информационните и оперативни задачи, които ще решаваме. „ОСЕНОВ” започва от 14 април 1986 г. двуседмичен курс в АОНСУ” (Академия за обществени науки и стопанско управление, идеологически подплатена школа за специализация на партийни кадри, днес в сградата му се намира Нов български университет, б. а.).
Разузнавателна подготовка на Иво Петров След като в ПГУ се убеждават, че дипломатът е възприел правилно предложението за сътрудничество, се пристъпва към неговото обучение в разузнавателни способи и умения. Водещият му офицер Минков, който е и отговорник по обучението, подготвя строго секретен план относно „Подготовката на СС „ОСЕНОВ”. Сроковете в него показват, че в продължение на месец и половина Иво Петров е запознат и обучават в основните разузнавателни методи и теория:
Планът е утвърден от зам.-началника на отдел 03 полк. Атанас Кременлиев.
Първите стъпки на СС „ОСЕНОВ” в Бон Досието на СС „ОСЕНОВ” не съдържа информация за това кога точно Иво Петров е заминал за ФРГ, но това става през есента на 1986 г. Не е описан и механизмът, по който той започва да предава разузнавателни сведения от западногерманската столица под прикритието си на дипломат. От документите се разбира, че връзката с него се е осъществявала от ОР „Нанев”, псевдоним на оперативния работник от резидентурата на ПГУ в посолството на НРБ. В досието не се съдържа информация за начина на срещите между двамата – дали са срещали в секретното помещение на посолството, където се е осъществявало предаването на информацията или срещите са били извън посолството в движение или на закрити места. От документите обаче се разбира, че СС „ОСЕНОВ” е предавал събраната разузнавателна информация на ОР „Нанев” по два начина – писмено и устно. От своя страна резидентурата е изготвяла шифрограми на базата на доставените разузнавателни сведения от „ОСЕНОВ” и ги е изпращала с кодирани шифрограми в Центъра в София. Върху повечето от шифрограмите е поставен гриф „Строго секретно”, като в тях се посочва само източника на придобиване на данните – дипломатически среди, журналисти, военни и т. н. Всяка подобна шифрограма е последвана от втора, в която в телеграфен стил се е уточнявало, че информацията в предходната шифрограма е придобита от СС „ОСЕНОВ”. Ако тя е била в резултат на среща с конкретно лице се посочва името на лицето и неговата длъжност.
Първото донесение на СС „ОСЕНОВ” се оказва свързано с „възродителния процес”, проведен от Живков под контрола на МВР и Държавна сигурност в началото на 1985 г. Иво Петров в качеството си на дипломат, заедно с още един служител на посолството на НРБ, който също е секретен сътрудник на ПГУ под псевдонима „Иванов” се срещат на 14 октомври 1986 г. с ръководството на западногерманската секция на „Амнисти Интернешънъл”. На срещата са присъствали Бригите Ерлер, генерален секретар на секцията на „Амнисти Интернешънъл”, до 1980 г. и депутат от ГСДП в Бундестага, д-р Бергер – член на ръководството на секцията и отговарящ за страните от Африка, Азия и Европа и г-н Бахман – координатор в секцията. Срещата е проведена след получаване на съответно разрешение от МВнР. По това време „Амнисти Интернешънъл” разполага с групи в 55 държави, а във ФРГ има 600 групи. СС „ОСЕНОВ” донася, че „Амнисти Интернешънъл” се интересува от политическите затворници, които не използвали сила – т. нар. „затворници на съвестта” и настоява за тяхното освобождаване. организацията настоява за справедливо съдопроизводство и за отмяна на смъртните присъди. „На нашата аргументация за престъпленията в Турция заявили, че те им били добре известни и връчили свое издание „Изтезанията в Турция” от ноември 1985 г. Изказали становище, че тях не ги интересуват всички случаи, а само затворниците. Посочили 6 случаи, за които смятали, че се касае за „затворници на съвестта” – жителите на с. Горски извор Кърджалийски окръг – Абдула Мустафов Юмеров, Мюмюн Хасанов Тасимов, Хасан Тасимов, Хасан Джемилов Дураков, Сали Юсеинов Чабукчиев и Юсеин Кабов (имам). Същите били цитирани в доклада на организацията – „България – арестуването на етническите турци”, който предали”, се посочва в донесението. От „Амнисти Интернешънъл” предали и списък с 400 имена, който придружавал доклада, но посочили, че редица данни от него не съответстват на действителността. От списъка проявили интерес за Бурхан Хайрулов, който излежавал 10-годишна присъда в Старозагорския затвор и за баща му Неджеп Хайрулов, който бил интерниран в Белене. Интересували се за какво са осъдени. В списъка имало и хора от с. Ябланово до Котел, където според тях имало 30 жертви, но не били сигурни. Оставили също така списък с повече от 4000 подписа, в който се иска „незабавно и безусловно освобождаване” на 13 души. От тях 6 души от с. Горски извор. По делото липсва оценка на предадената информация в Центъра. С нея обаче СС „ОСЕНОВ” прави своето разузнавателно „кръщене”. В ПГУ го насочват да шпионира два стратегически центъра, закодирани под псевдонимите „ОКТОПОД” и „САТЕЛИТ”, свързани със САЩ и ФРГ. ЛЕГЕНДА:
Утре, 8 февруари, 2011 г. очаквайте – Част 3: Кои институции ПГУ е закодирало като „ОКТОПОД” и „САТЕЛИТ” и до кого от ръководството на разузнаването, ръководството на МВР и представителството на КГБ в НРБ са стигали донесенията на „ОСЕНОВ”. |