На 14 декември 2010 г. комисията по досиетата обяви принадлежността на 192 дипломати към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА от промените досега. От тях 44 се оказаха действащи, като 35 са посланици и представляват в момента България пред света. Един от тях е посланик Иво Петров, посланик на България в Берлин. Сайтът Държавна сигурност.com се свърза с посолството в Берлин и отправи покана към посланик Петров за интервю, но той запази мълчание. Публикуваме досието му в няколко части.

В част 1 представихме  неговото проучване от Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност. В част 2 се разказва как дипломатът е вербуван за секретен сътрудник (СС) на ПГУ-ДС и в какво е обучаван след това. Излага се и  първото му донесение  в резиндентурата в Бон, след като през 1986 г. е назначен за ІІ секретар в посолството в тогавашната  столица на Федерална република Германия (ФРГ), свързано с проведения от БКП в България „възродителен процес”. (Видео от досието на СС "ОСЕНОВ" виж тук).

В края на март 1986 г., два месеца след началото на проучването на дипломата Иво Петров Първо главно управление (ПГУ) на ДС подхожда към неговата вербовка.

Вербуването на Иво Петров

Ето какво е записано в строго секретна докладна записка относно „Извършена вербовка на Иво Петров за СС на отдел 03, ПГУ-ДС под псевдоним „ОСЕНОВ”:

„На 28 март 1986 г. в съответствие с утвърденото предложение от 17.30 ч. в парка НДК проведох среща с Иво Л. Петров с цел привличането му за СС на отдел 03, ПГУ-ДС. С Петров се познавах предварително от контактите ми по линия на прикритието. В началото разговорът започна с предстоящото ми заминаване на задгранична работа. Попитах го бил ли е в Бон. Той сподели, че е бил в командировка и описа какво представлявал града. На предложението ми да посетим някое кафе отказа с мотивировка, че по здравословни причини не пиел дори кафе и не пушел. Спазвал от 8 месеца строга диета.

Във връзка с предстоящото му заминаване на работа във ФРГ му казах, че органите на ДС, чийто представител съм, изпълняват някои задачи на територията на ФРГ и му предложих да ни оказва помощ и съдействие. Подчертах, че за нас е важно, че той е изграден специалист по въпросите на разоръжаването. Обясних, че ние ще използваме неговата ангажираност по линия на  МВнР и ще действаме в една посока. Иво Петров каза, че е съгласен да ни оказва такава помощ.

Попитах го какви са му семейните вазимоотгошения, тъй като ще е необходимо да отделя време за изпълнението на задачите. Разказа, че жена му не знае немски, даже изпитвала неприятно чувство. Налагало се той да пазарува.

Определихме псевдоним с цел запазване на конспирацията в нашата работа – „ОСЕНОВ”. С него ще подписва изготвените материали. Накратко изясних насоките на бъдещата работа – придобиване на информация и създаване на контакти и изучаване на лица. В края на срещата „ОСЕНОВ” постави въпроса как сме се спрели на него. Отговорих, че сме имали предвид неговите политически и делови качества.
Предлагам: Да бъде утвърдена вербовката на Иво Петров за СС на отдел 03, ПГУ-ДС под псевдоним „ОСЕНОВ”.

Документът е изготвен от старши лейтенант Минков. Очевидно докладната за вербовката е направила впечатление на ръководството на 03 отдел, защото на ръка върху нея е написано следната резолюция, носещо дата 4 април 1986 г.:

„Предварителната беседа не показва до колко в „ОСЕНОВ” е затвърдено убеждението, че трябва да работи с нас, няма яснота дали е разбрал, че става дума за секретна, а не официална работа, не е засегнат достатъчно въпроса за конспирацията. Срочно нова среща за докладване и отработване на тия въпроси.”

Презастраховката на ПГУ с новия секретен сътрудник

Това принуждава оперативният работник да осъществи нова, допълнителна среща с Иво Петров, за да се увери дали той правилно е разбрал в какво се изразява ангажимента към ПГУ. В строго секретна докладна записка относно „Проведена среща със СС „ОСЕНОВ” от 14 април 1986 г., е документирано от офицера нейното съдържание:

„На 10 април 1986 г. проведох среща със СС „ОСЕНОВ” в градинката зад мавзолея от 11 ч. Беседата продължи около 1 час.
„ОСЕНОВ” каза, че не е споделял с никого за водения разговор и поетия ангажимент за сътрудничество. Дори и на съпругата си нищо не е казал от съображения, че щяла да се безпокои. Поддържах неговите мисли и добавих, че конспирацията и дисциплината са основно условие за успех в нашата работа. „ОСЕНОВ” потвърди още веднъж съгласието си да ни сътрудничи, но добави, че за по-остри ситуации нямал психологическа готовност.
 

От своя страна изясних политическата същност и идейната мотивация на неговото сътрудничество с органите на ДС. Сътрудникът изрази пълно съгласие с изказаните съображения. Накратко изложих още веднъж съдържанието на информационните и оперативни задачи, които ще решаваме.
„ОСЕНОВ” увери, че може да се справи с такъв род задачи. Обърнах внимание на необходимостта винаги да има официално обяснение на нашите действия, т. е. легенда. Подробно разгледахме този въпрос.
 

„ОСЕНОВ” започва от 14 април 1986 г. двуседмичен курс в АОНСУ” (Академия за обществени науки и стопанско управление, идеологически подплатена школа за специализация на партийни кадри, днес в сградата му се намира Нов български университет, б. а.).

Разузнавателна подготовка на Иво Петров

След като в ПГУ се убеждават, че дипломатът е възприел правилно предложението за сътрудничество, се пристъпва към неговото обучение в разузнавателни способи и умения. Водещият му офицер Минков, който е и отговорник по обучението, подготвя строго секретен план относно „Подготовката на СС „ОСЕНОВ”. Сроковете в него показват, че в продължение на месец и половина Иво Петров е запознат и обучават в основните разузнавателни методи и теория:

1.    "Политическа бдителност и необходимостта от сътрудничество с органите на ДС. Морално-политически облик на СС на социалистическото разузнаване.
2.    Основни насоки в разузнавателната работа зад граница.
3.    Основни принципи на сътрудничеството с органите на ДС-МВР.
4.    Използване на официалните източници за получаване на информация и наводки за лица, представляващи интерес за разузнаването.
5.    Създаване, поддържане и укрепване на връзки с лица, интересуващи разузнаването.
6.    Изучаване на създадените връзки в биографичен и психологичен аспект и изготвяне на обобщени справки за тях. Поставяне на задачи с учебен характер.
7.    Придобиване на информация по метода „НА ТЪМНО”.
8.    Форми и методи на работа на КРО  – агентура, техника, ВН.
9.    Поведение при усложнена обстановка.
10.     Практически задачи по установяване на контакти, изучаване на лица и обекти за проникване и изготвяне на информационни материали.”

Планът е утвърден от зам.-началника на отдел 03 полк. Атанас Кременлиев.

Първите стъпки на СС „ОСЕНОВ” в Бон

Досието на СС „ОСЕНОВ” не съдържа информация за това кога точно Иво Петров е заминал за ФРГ, но това става през есента на 1986 г. Не е описан и механизмът, по който той започва да предава разузнавателни сведения от западногерманската столица под прикритието си на дипломат. От документите се разбира, че връзката с него се е осъществявала от ОР „Нанев”, псевдоним на оперативния работник от резидентурата на ПГУ в посолството на НРБ.

В досието не се съдържа информация за начина на срещите между двамата – дали са срещали в секретното помещение на посолството, където се е осъществявало предаването на информацията или срещите са били извън посолството в движение или на закрити места. От документите обаче се разбира, че СС „ОСЕНОВ” е предавал събраната разузнавателна информация на ОР „Нанев” по два начина – писмено и устно. От своя страна резидентурата е изготвяла шифрограми на базата на доставените разузнавателни сведения от „ОСЕНОВ” и ги е изпращала с кодирани шифрограми в Центъра в София.

Върху повечето от шифрограмите е поставен гриф „Строго секретно”, като в тях се посочва само източника на придобиване на данните – дипломатически среди, журналисти, военни и т. н. Всяка подобна шифрограма е последвана от втора, в която в телеграфен стил се е уточнявало, че информацията в предходната шифрограма е придобита от СС „ОСЕНОВ”. Ако тя е била в резултат на среща с конкретно лице се посочва името на лицето и неговата длъжност.

Първото донесение на СС „ОСЕНОВ” се оказва свързано с „възродителния процес”, проведен от Живков под контрола на МВР и Държавна сигурност в началото на 1985 г. Иво Петров в качеството си на дипломат, заедно с още един служител на посолството на НРБ, който също е секретен сътрудник на ПГУ под псевдонима „Иванов” се срещат на 14 октомври 1986 г. с ръководството на западногерманската секция на „Амнисти Интернешънъл”. На срещата са присъствали Бригите Ерлер, генерален секретар на секцията на „Амнисти Интернешънъл”, до 1980 г. и  депутат от ГСДП в Бундестага, д-р Бергер – член на ръководството на секцията и отговарящ за страните от Африка, Азия и Европа и г-н Бахман – координатор в секцията. Срещата е проведена след получаване на съответно разрешение от МВнР. По това време „Амнисти Интернешънъл” разполага с групи в 55 държави, а във ФРГ има 600 групи.

СС „ОСЕНОВ” донася, че „Амнисти Интернешънъл” се интересува от политическите затворници, които не използвали сила – т. нар. „затворници на съвестта” и настоява за тяхното освобождаване. организацията настоява за справедливо съдопроизводство и за отмяна на смъртните присъди.

„На нашата аргументация за престъпленията в Турция заявили, че те им били добре известни и връчили свое издание „Изтезанията в Турция” от ноември 1985 г. Изказали становище, че тях не ги интересуват всички случаи, а само затворниците. Посочили 6 случаи, за които смятали, че се касае за „затворници на съвестта” – жителите на с. Горски извор Кърджалийски окръг – Абдула Мустафов Юмеров, Мюмюн Хасанов Тасимов, Хасан Тасимов, Хасан Джемилов Дураков, Сали Юсеинов Чабукчиев и Юсеин Кабов (имам). Същите били цитирани в доклада на организацията – „България – арестуването на етническите турци”, който предали”, се посочва в донесението.

От „Амнисти Интернешънъл” предали и списък с 400 имена, който придружавал доклада, но посочили, че редица данни от него не съответстват на действителността. От списъка проявили интерес за Бурхан Хайрулов, който излежавал 10-годишна присъда в Старозагорския затвор и за баща му Неджеп Хайрулов, който бил интерниран в Белене. Интересували се за какво са осъдени. В списъка имало и хора от с. Ябланово до Котел, където според тях имало 30 жертви, но не били сигурни. Оставили също така списък с повече от 4000 подписа, в който се иска „незабавно и безусловно освобождаване” на 13 души. От тях 6 души от с. Горски извор.

По делото липсва оценка на предадената информация в Центъра. С нея обаче СС „ОСЕНОВ” прави своето разузнавателно „кръщене”. В ПГУ го насочват да шпионира два стратегически центъра, закодирани под псевдонимите „ОКТОПОД” и „САТЕЛИТ”, свързани със САЩ и ФРГ.

ЛЕГЕНДА:
АОНСУ – Академия за обществени науки и стопанско управление
ВН – външно наблюдение
КРО – контраразузнавателни органи
Наводка (рус.) – фокусиране, прицелване.
НРБ – Народна република България
ОР – оперативен работник
ПГУ – Първо главно управление на Държавна сигурност, разузнаването
СС – секретен сътрудник.

Утре, 8 февруари, 2011 г. очаквайте – Част 3: Кои институции ПГУ е закодирало като „ОКТОПОД” и „САТЕЛИТ” и до кого от ръководството на разузнаването, ръководството на МВР и представителството на КГБ в НРБ са стигали донесенията на „ОСЕНОВ”.