Сайтът Държавна сигурност.com представя онлайн досието на Стоян Сталев, бивш посланик на България в Германия и Турция (1991-2006) и министър на външните работи в служебния кабинет на Софиянски (1997).

Той беше обявен за агент на ДС при проверката на членовете на Министерския съвет от промените насам в качеството му на министър още през 2008 г.

Това той не се възползва от правото на съдебна защита, само заявява в публичното пространство, че от него не е искано съгласие, но потвърждава, че е бил търсен.

Казусът

Възползва се от правото си на съдебна защита, едва след като е обявен и в качеството си на бивш дипломат при проверката на висшите дипломатически постове, огласена през 2010 г. от комисията по досиетата.

В началото на 2011 г. той завежда дело срещу решението на комисията по досиетата във Върховния административен съд.

По неговия казус 3-членен състав на Върховния административен съд сезира през декември 2011 г. Конституционния съд,  който на 2 февруари 2012 г. допусна делото по същество. Искането е за обявяване на противоконституционен чл. 25, т. 3 от закона за досиетата, по който пред последните 5 години бяха огласени стотици агенти на бившата Държавна сигурност. .

Законовият текст позволява огласяването на съпричастност към ДС на лица, за които в архивите на репресивните комунистически служби са открити регистрационни картони, имената им фигурират в регистрационните дневници на агентурния апарат или документи на оперативни работници от Държавна сигурност.

Става въпрос за една част от агентурния апарат, чиито досиета са прочистени от БКП и ДС през 1990 г. тайно от обществото от агентурни донесения или сведения, декларации за сътрудничество и всякакви други материали, произтичащи от самите агенти.

Съдържание на досието

Досието на Стоян Сталев е едно от тях. То е прочистено – състои се само от три документа. Първият е рапорт за извършена вербовка на Стоян Сталев като агент на ДС. Вторият документ е  регистрационна бланка за регистрирането му в качеството на агент. Последният документ е предложение за изключване на агента от агентурния апарат на ДС.

От документите става ясно, че Сталев е привлечен за агент от американския отдел на Второ главно управление на ДС (ВГУ, контраразузнаването) през септември 1988 г. във връзка с предстоящата негова специализация в САЩ. Целта на ВГУ е той да бъде използван като агент по операция за проникване в чужд разузнавателен орган чрез позволяване да бъде вербуван, ако към него бъде проявен подобен интерес от американски специални служби „М-100” (мероприятие 100).

В съхранените документи са описани част от срещите с агента, целта на вербовката, както и причините са изключването му от агентурния апарат.

Следи от прочистване

В съдържанието на дело І-А-32892/90 г., под който номер се води досието на Стоян Сталев, показва, че описа на трите документа е извършен през 1990 г., а не по-рано, което означава, че през 1990 г. е извършен подбора на материалите, запазени за съхранение. През 1990 г. протича секретната операция по прочистването на досиетата на агентурния апарат, утвърдена от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

В горния десен ъгъл на първия документ – рапорта на вербовка личи интервенция с цел заличаване на предишна номерация на листовете. Това показва, че те са извадени от друг сбор документи.

На последната страница от досието, където е поставена специална бланка при подшиване на страниците и подпечатването му с цел да не се допуска интервенция върху съдържанието му, е поставена дата 12 юли 1996 г. Тази дата показва, че дотогава е било възможно да се вадят или прибавят материали в папката.

Документите от агентурното дело на Стоян Сталев са четени през лятото на 2004 г. от офицер от Национална служба „Сигурност” (съвременното контраразузнаване), както и от членове на Държавната комисия по сигурността на информацията начело с нейния председател Цвета Маркова. Това означава, че тогава той най-вероятно е проучван с цел получаване на допуск до класифицирана (секретна) информация. По това време Стоян Сталев е посланик в Анкара, Турция.

ОЩЕ ДОСИЕТА НА ПОСЛАНИЦИ, ПУБЛИКУВАНИ ОНЛАЙ САМО НА DESEBG.COM

Любомир Кючуков, посланик в Лондон;
Иван Христов, посланик в Мадрид;
Атанас Младенов, посланика в Рим;
Любомир Тодоров, посланик в Токио;
Венцислав Иванов, посланик в Каракас;
Раковски Лашев, посланик в Скопие;
Иво Петров, посланик в Берлин, 1 том и 2 том;
Ганчо Ганев, постоянен представител в ООН, Женева;
Златин Тръпков, посланик в Хага;
Станимир Сърбиновски, временно управляващ посолството в Претория;
Пламен Грозданов, посланик в Москва;
Тодор Стайков, посланик в Ереван;
Николай Иванов, посланик в Доха;
Валентин Радомирски, посланик в Букурещ, 1 том и 2 том;
Андрей Трънски, посланик в Сараево, 1 том и 2 том;
Никола Калудов, посланик във Ватикана, 1, 2 и 3 том;
Иван Петков, временно управляващ  посолството в Пном Пен;
Андрей Караславов, посланик в Атина, 1, 2 и 3 том;
Георги Пейчинов, посланик в Пекин, 1 и 2 том;
Красимир Тулечки, посланик в Анкара;
Илко Шивачев, посланик в Кувейт, 1, 2, 3 и 4 том;
Никола Карадимов, посланик в Осло;
Валерий Аржентински, посланик в Кабул;
Иван Гайтанджиев, посланик в Кайро;
Краснодар Колев, временно управляващ посолството в Улан Батор;
Атанас Будев,временно управляващ посолството в Хараре;
Захари Радуков, посланик в Минск, 1 и 2 том.
Теодор Русинов, посланик в Тирана.

Забележка: Посланиците са действащи към момента на огласяване доклада на комисията по досиетата през декември 2010 г.