Сайтът Държавна сигурност.com продължава поредицата „Виж кой представлява България пред света”.

В нея за първи път се публикуват онлайн досиетата на всички действащи посланици (към декември 2010 г.), чиято принадлежност към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА е установена от комисията по досиетата.

С публикуването на досиетата на посланиците Държавна сигурност.com дава възможност на всеки, който се интересува, да се запознае с автентичните документи.

В поредицата досега са публикувани онлайн досиетата на: .

Любомир Кючуков, посланик в Лондон;
Иван Христов, посланик в Мадрид;
Атанас Младенов, посланика в Рим;
Любомир Тодоров, посланик в Токио;
Венцислав Иванов, посланик в Каракас;
Раковски Лашев, посланик в Скопие;
Иво Петров, посланик в Берлин, 1 том и 2 том;
Ганчо Ганев, постоянен представител в ООН, Женева;
Златин Тръпков, посланик в Хага;
Станимир Сърбиновски, временно управляващ посолството в Претория;
Пламен Грозданов, посланик в Москва;
Тодор Стайков, посланик в Ереван;
Николай Иванов, посланик в Доха;
Валентин Радомирски, посланик в Букурещ, 1 том и 2 том;
Андрей Трънски, посланик в Сараево, 1 том и 2 том;
Никола Калудов, посланик във Ватикана, 1, 2 и 3 том;
Иван Петков, временно управляващ  посолството в Пном Пен;
Андрей Караславов, посланик в Атина, 1, 2 и 3 том;
Георги Пейчинов, посланик в Пекин, 1 и 2 том;
Красимир Тулечки, посланик в Анкара;
Илко Шивачев, посланик в Кувейт, 1, 2, 3 и 4 том;
Никола Карадимов, посланик в Осло;
Валерий Аржентински, посланик в Кабул;
Иван Гайтанджиев, посланик в Кайро;
Краснодар Колев, временно управляващ посолството в Улан Батор;
Атанас Будев,временно управляващ посолството в Хараре;
Захари Радуков, посланик в Минск, 1 и 2 том.

В тази част представяме материалите, свързани със защитеното досие на Теодор Русинов (1952), извънреден и пълномощен посланик на България в Тирана, Албания. Той беше обявен от комисията по досиетата като сътрудник „Йорданов” на РУ-ГЩ от 1984 г.

Кариерата на Русинов в МВнР започва през 1979 г. Като дипломат е заемал следните длъжности:

• Стажант-аташе в отдел „Печат” (1979-1980);
• Аташе в отдел „Печат” (1980-1982);
• Аташе в отдел ІІІ (1982-1983);
• Трети секретар в отдел ІІІ (1983-1984);
• Трети секретар в посолството в Атина (1984-1987);
• Втори секретар в посолството в Атина (1987-1988);
• Втори секретар в отдел ІІІ (1988-1992);
• Експерт по политически и регионални въпроси в управление „Югоизточна Европа” (1992);
• Първи секретар в Атина (1992-1994) и съветник в посолството (1994-1995;
• Главен експерт в управление „Югоизточна Европа” (1995-1996);
• Зам.-началник на управление „Югоизточна Европа” (1996-2000);
• Началник отдел „Съседни страни”  в дирекция „Югоизточна Европа” (2000-2001);
• Началник отдел „Съседни страни”  в дирекция „Европа” – І” (2002-2007).

С указ на президента Георги Първанов е назначен за посланик в Албания от май 2007 г. Мандатът му е до юли 2011 г.

Сайтът Държавна сигурност.com публикува само картоните, свързани с агентурното минало на Теодор Русинов. Неговото досие не може да се публикува, тъй като се ползва със защитата на чл. 32 от Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА. Съгласно този член „не се оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице”.

Според закона, за да не бъде оповестен даден документ (или досие) съответната служба за сигурност внася мотивирано предложение в комисията. Тя се произнася по него с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. При тези изключения документите се регистрират в отделен архивен фонд в Централизирания архив, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията по досиетата.

В случая с Теодор Русинов такъв доклад е внесла служба „Военна информация” (военното разузнаване) и той е приет от комисията по досиетата.

В информацията, оповестена от комисията по досиетата за Русинов е посочено, че е вербуван на 13 ноември 1984 г. от капитан Христанков, който го е и ръководил. Липсват данни когато е свет от оперативния отчет. Основания за обявяването му като сътрудник на РУ-ГЩ са собственоръчно подписана декларация, документи на ръководилия го щатен служител, картони в картотеката и дело №15079 (именно това дело е защитено).

Според кадровата справка на Теодор Русинов в МВнР в годината на вербовката (1984) той е заминал като трети секретар в посолството на НРБ в Атина, Гърция, където е работил до 1988 г. (от 1987 г. е втори секретар). От картон образец 1 на Русинов е видно, че той е заведен към VІ отдел. Според структурата на Ру-ГЩ това е отдел „Гърция”. Прави впечатление, че същият картон носи датата 20 септември 1979 г., тоест 5 години преди датата на вербовката му. Първоначално в картона му е записан отдел VІІІ („Нелегално разузнаване”), но това е задраскано. Задраскано е и първоначално написаното име на офицера (старши лейтенант Делев).

Агентурното досие на Теодор Русинов е четвъртото след това на настоящия посланик в Турция Красимир Тулечки, на посланика ни в Афганистан Валерий Аржентински и на Краснодар Колев, временно управляващ посолството в Монголия, което се ползва със защита. Всичките те са в списъка на действащите посланици с досиета, които сайтът Държавна сигурност.com е публикувал. Защитата и за четирите досиета е поискана от военното разузнаване.