Сайтът Държавна сигурност.com продължава поредицата „Виж кой представлява България пред света”.

В нея за първи път се публикуват онлайн досиетата на всички действащи посланици, чиято принадлежност към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА е установена от комисията по досиетата.

С публикуването на досиетата на посланиците Държавна сигурност.com дава възможност на всеки, който се интересува, да се запознае с автентичните документи.

В поредицата досега са публикувани онлайн досиетата на:

• Любомир Кючуков, посланик в Лондон;
• Иван Христов, посланик в Мадрид;
• Атанас Младенов, посланика в Рим;
• Любомир Тодоров, посланик в Токио;
• Венцислав Иванов, посланик в Каракас;
• Раковски Лашев, посланик в Скопие;
• Иво Петров, посланик в Берлин, 1 том и 2 том;
• Ганчо Ганев, постоянен представител в ООН, Женева;
• Златин Тръпков, посланик на България в Хага;
• Станимир Сърбиновски, временно управляващ посолството в Претория;
• Пламен Грозданов, посланик в Москва.

В тази част представяме досието на Тодор Стайков (1953), извънреден и пълномощен посланик в Ереван, Армения. Той беше обявен в качеството си на щатен служител на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от 1975 г. и на Първо главно управление (ПГУ, външнополитическото разузнаване) на ДС от 1978 г.

Стайков е завършил висше военно политическо училище в Лвов, Украйна (1971-1975), а след това „Международни отношения” в Дипломатическа академия при МВнР на СССР (1979-1982).

През октомври 1975 г. той е назначен като оперативен работник в Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, когато е на 22 години. Работи в І отделение, контролиращо творческите съюзи на І отдел, отговарящ за следенето на интелигенцията.

Малко известен факт, който отсъства от официалната му биография, както и от кадровото му дело в ДС, е, че в края на 1976 г. Стайков поема делото за оперативна разработка, заведено в идеологическото управление през 1971 г. срещу писателя Георги Марков под псевдонима „Скитник”, убит през 1978 г. от ДС в Лондон.

След промените в България Стайков е разпитан от прокуратурата в качеството на свидетел по делото за унищожаване на досиетата на Георги Марков в ПГУ и в Шесто управление на ДС, по което през 1992 г. последния началник на Живковото разузнаване ген. Владимир Тодоров беше признат за виновен и получи осъдителна присъда.

В показанията си Стайков посочва, че целите на разработката срещу писателя е била „да се установи дали Марков има връзки с България и дали не ги използва за организирана подривна дейност и да му се въздейства чрез неговите близки да се завърне в страната”.

Стайков отрича да е имало план за неговото физическо ликвидиране, въпреки че друг оперативен работник, запознат с делото в Шесто управление заявява пред съда, че по разработката е фигурирал план, в който се е предвиждало Шесто управление да окаже помощ на ПГУ при операция за ликвидирането му.
През юли 1978 г.  Стайков е преназначен в ПГУ, където работи под дипломатическо прикритие в МВнР до падането на комунизма в България.

Заемал е следните постове и длъжности в МВнР и извън него:

• Трети и втори секретар в  икономически отдел на МВнР (1982-1987);
• Зам.-постоянен представител на България и постоянен представител при ООН във Виена (1987-1990);
• Завеждащ секция „Техническо сътрудничество” в  управление „Външноикономическа политика” в МВнР (1990-1992);
• Зам.-началник на управление „Външноикономическа политика” в МВнР (1993-1995);
• Зам.-ръководител на българското посолство във Вашингтон (1995-1997);
• Консултант в CB „ЮНИОНБАНК ”АД, София (1997-1998);
• Консултант в „БУЛЕКОПРОЕКТ”ООД, София (1999-2001);
• Изпълнителен директор на „Балкан Прес” АД, София (2002-2004);
• Управител във „Вива Асоусиътс” ООД, София (2005-2007);

С указ на президента Георги Първанов през декември 2007 г. е назначен за посланик в Ереван.

Досието на Тодор Стайков представлява класическо лично кадрово дело на офицер от Държавна сигурност, в което са запазени различни документи в три основни раздела – първи раздел – „Проучване”, втори раздел – „Служебни и партийни оценки” и трети раздел – „Материали за преминаване службата на служителя”.

Архивните документи се публикуват със заличени данни на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА.