Сайтът desebg.com публикува онлайн досието на дипломата Георги Димитров, който на 16 юни 2013 г. беше назначен от министъра на външните работи Кристиан Вигенин на най-висшата дипломатическа длъжност в Министерството на външните работи – постоянен секретар.

Агентурното минало на Георги Димитров беше разкрито за първи път през 2007 г. в качеството му на съветник по външната политика на тогавашния президент Георги Първанов. Димитров заемаше този пост до 2005 г., когато при кабинета Станишев на тройната коалиция беше назначен за посланик на България в Сърбия.

На този пост го завари решението на комисията по досиетата, с което тя огласи имената на над 190 дипломати, сътрудници на тоталитарните комунистически служби. От тях над 40 бяха действащи посланици, сред които и Георги Димитров. С указ на президента Росен Плевнелниев от март 2012 г. той беше отзован от Белград. Преди това министърът на външните работи в правителството на Борисов Николай Младенов го извика в София по служебен път, след като президентът Първанов отказа през януари 2011 г. да подпише укази за отзоваването на действащите посланици с досиета.

Документи за агентурното му минало във Второ главно управление на ДС

В тази част се публикуват документите (4 страници) удостоверяващи агентурната принадлежност на Георги Димитров като агент „АНТОН” на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването). Сред тях се откроява регистрационната бланка. Други документи по това дело не са запазени. Тази папка е прошнурована и запечатана чак през 2007 г., което подсказва, че дотогава с документите в нея е могло да се извършат манипулации.

Секретен сътрудник на Първо главно управление

По-големият брой документи е свързан с сътрудничеството на Георги Димитров към Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) като секретен сътрудник под псевдонима „БОИЛ” от 1987 г. Три години по-рано той е назначен за служител на МВнР в отдел „ООН и разоръжаване”. Завършил е МГИМО в Москва през 1983 г. Член е на БКП от 1978 г. Документите разкрива, че Димитров произхожда от семейство, пряко свързано с номенклатурата на БКП. Баща му е бил старши съветник в Министерския съвет, а майка му – инструктор в ЦК на БКП, отдел „Външна политика и международни отношения”.

Настоящ шеф в ДАНС го препоръчва за агент

От архивите става ясно, че човекът, който насочва вниманието на ПГУ към младия дипломат е оперативният работник от Софийско градско управление на МВР-ДС Любомир Осенов. Документите разкриват е в приятелски отношения с Георги Димитров от малък. Осенов е човекът, който дава „наводка” (русизъм, термин използван в ДС, с който се определя цел (лице), представляваща интерес за органите на Държавна сигурност за евентуално проучване и вербовка) на ПГУ за Димитров, а също така и активно участва в в неговото изучаване и подготовка за сътрудничество. Оперативният работник Осенов дори е следял психологичното състояние на Георги Димитров една година преди вербуването му, когато майка му загива при катастрофа, а баща му е тежко ранен.

Интересен факт е, че днес Любомир Осенов (1857) е директор на оперативния отчет и архива на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС). Той става кадрови служител на ДС през 1981 г., а след промените работи в Национална служба „Сигурност”. През 2006 г. по време на правителството на Станишев е издигнат в длъжност началник сектор, а през 2008 г. при създаването на ДАНС преминава в новата контраразузнавателна служба. Там е началник на отдел до 2009 г., а след това от октомври 2009 г. заема длъжността директор. Името му беше огласено от комисията по досиетата като кадрови служител на ДС при проверката на МВР през 2010 г., а след това и при проверката на кадрите на ДС в ДАНС.

Осенов е оперативният работник вербувал преди 10 ноември 1989 г. за ДС хора като бившия депутат от СДС Венцислав Димитров, впоследствие съветник на президента Георги Първанов, бившият депутат от БСП Александър Маринов, бившия шеф на Държавния резерв Николай Боршуков, както и Валери Григоров зам.-директор на института по история в БАН.

Агентурна дейност по линия на ООН

Георги Димитров е привлечен към сътрудничество от ПГУ заради командировките, които има като служител на МВнР по линия на ООН в Ню Йорк и Женева.

„Георги Димитров прие направеното му предложение безусловно и без колебание”, пише в строго секретната докладна за вербуването му от разузнаването. На самата среща приятелят му Осенов също присъства. Според оценката на разузнаването Георги Димитров „стои на здрави идейни позиции”.

Предложението за вербовката е утвърдено от зам.-началника на ПГУ полк. Тодор Бояджиев, след промените първият главен секретар на МВР (1990) и депутат от БСП в 7-то Велико Народо събрание в 39-то Народно събрание.

Том 1 от личното му дело съдържа и информация за оперативната подготовка, която му е проведена като секретен сътрудник „БОИЛ” от ПГУ. През 1988 г. секретен сътрудник „БОИЛ” е прехвърлен от отдел 10 на ПГУ (секретния щат) в отдел 03 „Западни страни” поради заминаване на дългосрочна задгранична командировка по линия на ООН в Женева (Постоянното представителство на ООН там, отдел „Разоръжаване”). Тогава му е проведена втора специална подготовка за агентурнно-оперативна работа в Швейцария.

В личното му дело се съдържат и редица строго секретни справки за срещи между секретния сътрудник и неговия оперативен работник.

В края на делото е запазен и документ от Второ главно управление на ДС, от който се разбира повече за дейността на Георги Димитров като негов агент под псевдонима „АНТОН”. Той е давал сведения за български и чуждестранни дипломати.

Сериозни проблеми: психологически и с алкохола

През 1990 г. в разузнаването е изготвена справка за СС „БОИЛ”, от която става ясно, че той има сериозни проблеми. Едните са свързани с психиката му и с факта, че баща му е катастрофирал три пъти.

Другият проблем на секретния сътрудник е описан като „склонност към употреба на алкохол в по-големи количества”. Разузнаването коментира, че той е прекалено близък с посланика в Женева и е негово протеже, за да бъде „открит и изряден в отношенията си с нас”.

„В стремежа си за самоутвърдаване и оригиналничене изпада в крайни оценки и залитания дори по принципни въпроси”, е друга характеристика, която разузнаването му дава.

Под влияние на „братовчедите” от Москва

В документа още е посочено, че „БОИЛ” е учил в Москва с двама от „братовчедите и е под силно тяхно влияние”. С израза „братовчедите” разузнаването обикновено нарича колегите си от Първо главно управление на КГБ.

Предложено е да се прецени дали е целесъобразно ръководството му да бъде поето от Центъра. Това обаче не става, тъй като Георги Димитров се завръща в България, а мястото му в Женева е закрито.

Досието му е свалено в архив през 1991 г. В документа за това е посочено, че секретният сътрудник има „ниска продуктивност по поставените задачи” и е невъзможно да бъде използван за новите приоритети на Националната разузнавателна служба. И това дело е подпечатано и прошнуровано едва през 2007 г., когато НРС е задължена по закон да предаде архивите си на комисията по досиетата.

Архивните документи се публикуват със заличени данни на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА.

Вижте тук други 28 онлайн досиета на действащи към декември 2010 г. посланици, публикувани единствено на desebg.com.

ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ: Работното дело на СС „БОИЛ”.

ПРЕМИНИ КЪМ 2 ТОМ – ТУК.