Сайтът desebg.com представя една друга гледна точка за опита да се поднови назначаването на сътрудници на тайните комунистически служби на ръководни дипломатически постове. Българският евродепутат заместник-председател на Комисията по външни работи в Европейския парламент Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) отговаря на въпросите на радио „Фокус”. Андрей Ковачев е един от хората, които поддържаха активна позиция още през 2011 г., когато предишното правителство взе решение да преустанови порочната практика за назначаването на сътрудници на ДС и разузнавателните служби на БНА за посланици и генерални консули. Заглавието на интервюто е на desebg.com. Оригиналното заглавие е „Настоящото правителство няма подкрепата на Европейския парламент”.

Водещ: От Коалиция за България предложиха да отпадне забраната бивши сътрудници на Държавна сигурност да заемат ръководни длъжности в парламента. А германските евродепутати Михаел Галер и Елмар Брок, който е и председател на Комисията по външни работи на Европарламента остро разкритикуваха в публикувана позиция намерението на новия външен министър Кристиан Вигенин да върне на работа или по-точно да реабилитира дипломатите сътрудничили на Държавна сигурност.

Очевидно това е първото решение на новия български парламент, което предизвиква толкова широк международен отзвук. Темата ще коментираме с евродепутата и заместник-председател на Комисията по външни работи в Европейския парламент Андрей Ковачев. Г-н Ковачев, в столицата на Европейския съюз се развълнуваха от случващото се в София, защо?

Андрей Ковачев: – Да, разбира се. Това, което се случва в България е част от Европейския съюз и вълнува нашите колеги в Европейския парламент. Ние винаги сме казвали в Европейския парламент, че ни трябва едно стабилно българско правителство с достатъчно добра подкрепа обществена. Това за съжаление не се случи след изборите и това правителство, което в момента от няколко дни е на власт в България не е нито стабилно, нито се ползва от тази подкрепа.

Това е учудващото, че това правителство започна с едни намерения за решения, които разделят нашето общество. Това са и трите решения и за тютюнопушенето, и за връщането на възможностите на служители на Държавна сигурност щатни и нещатни да заемат определени висши длъжности, и разбира се, рестартирането на АЕЦ „Белене”. И трите теми изключително тежки, които аз се надявам, че българското общество няма да допусне така лесно правителството на комунистите или сегашни социалисти да могат да прокарат като тяхна политика.

Водещ: Какви са обаче аргументите в Европейския парламент и по-специално в Комисията по външна политика за връщането на дипломатите сътрудничили на Държавна сигурност?

Андрей Ковачев: – 23 години след промените в България ние все още имаме този проблем. Когато говорим защо България е толкова изостанала в сравнение с Централна Източна Европа, то това е и една от причините. Защото това беше решено в Източна Германия още в самото начало в Полша, в Унгария, в Чешката република, в много други страни освен тези на Балканите, за съжаление. Бивша Югославия, където това е огромен проблем. В България и Румъния все още е дамоклев меч. Тези стари зависимости на обвързаните в бившия репресивен режим хора със старите зависимости са налице. Те са повсеместно, навсякъде в политическия живот, в дипломацията, в икономиката, в банките, в журналистиката, във висшия клир. Просто, няма нито един обществен сегмент в който да не е окупиран от някои бивши служители на тази прословута Държавна сигурност.

И, разбира се, тона са хора, които си имат своя манталитет, който е в посока да си заздравяват своите икономически и политически влияния. Не винаги в интерес на българския народ и в интерес на нашето евроатлатическо партньорство. Те са много сериозно зависими също така и от Североизток, където са били обучавани, когато са работили срещу НАТО като част от Варшавския договор. Това е недопустимо в страна от НАТО и Европейския съюз все още такива хора да бъдат потенциално даже да се мисли да се назначават за посланици.

Аз приветствам позицията на президента Росен Плевнелиев, който заяви, че няма да подписва укази за назначаване на хора, които са със зависимости от комунистическата Държавна сигурност. И това е позицията на една голяма част и от Европейския парламент. Разбира се, че Европейската народна партия не може да остане безучастна и да не каже своето мнение по отношения на наш бивш колега Кристиан Вигенин, който сега е министър на външните работи и който реши едно от първите му изказвания да бъде в тази посока.

Водещ: Е, да, но господин Вигенин твърди, това е потенциал, който не бива да се разпилява. В случай, че се прокара такова решение и не зависи от укази на президента, какви биха били последиците за България ако изобщо има такива?

Андрей Ковачев: – Няма токова решение, защото всяко назначение на посланик минава през подпис на президента на Републиката.

Водещ: Да, но chargé d'affaires, другите съветнически длъжности в дипломацията?

Андрей Ковачев: – Това наистина Министерски съвет решава и би било наистина жалко ако те почнат наново да възстановяват тези хора от миналото. Между другото, това със защитата на националния интерес и клишето с невероятните способности и компетентности на тези хора сме го чували десетилетия наред. Как само комунистическата номенклатура те са компетентните. И аз искам да види, да изброят кои са тези огромни постижения, които са донесли на българите, че ние трябва 23 години след промените да им се кланяме и те да са на първите позиции в българската дипломация. Аз искам една демократична дипломация и от млади хора, но не обременени като господин Вигенин, а от млади хора, които са разчупили тоталитарните мисли и спомени от миналото, което явно много привлича колегата Вигенин.

Водещ: Много е важно да знаем, какви биха били последиците за България ако такъв тип решения все пак се наложат и бъдат приети?

Андрей Ковачев: – Подозрително ще се гледа на България – как няма да се гледа подозрително? Хубавото е, че имаме вече прозрачност, хубавото е това, което се направи в последните години от Комисията по досиетата – да се знае кой кой е. Надявам се, че ще изпълнят своите ангажименти и „Военна информация” да предаде активите на Комисията по досиетата – това означава бившето РУМНО, където още не са си свършили законната работа и не са изпълнили закона, не са предали информацията. И в Националната разузнавателна служба също да предадат цялата информация от бившата Държавна сигурност, така че трите масива – вътрешно министерство, „Военна информация” и разузнавателната служба, да бъдат на едно място в Комисията по досиетата, за да се изпълни закона такъв, какъвто е.

Тази прозрачност ще ни позволи на нас да знаем кой кой е, а също така смятам, че прозрачността е съюзник на гражданското общество и надали толкова лесно могат да си позволят сегашните управляващи, които биха искали да назначават на която и да било висша служба, такива хора със зависимости от бившата Държавна сигурност. Ако си го позволят, това ще бъде лош сигнал, защото – пак казвам, прозрачно е, знае се кой какъв е бил, в кое управление е бил като сътрудник, щатен или нещатен. Но нека не забравяме и нещо друго, когато говорим за Държавна сигурност. Държавна сигурност по времето на комунизма е било инструмент за репресивна дейност спрямо българските граждани за поддържане, за запазване на режима на комунистите и се е ръководела от Политбюро, от ЦК на БКП, от Секретариата на БКП, от генералите и офицерите, които са работели в Държавна сигурност.

Сегашните техни наследници, внуци и синове са от БСП и фактически носителите на комунистическия режим са все още на много високи длъжности в България. Децата не отговарят за престъпленията и за грешките на родителите си, но от друга страна, в България наблюдаваме, че престъпленията и грешките на родителите водят до огромни привилегии – политически, икономически и финансови, на техните деца и внуци. Това е жалката истина в България – трансформацията на политическата власт на бившата комунистическа върхушка в икономическа власт и в политическа власт, която държи нашата страна все още в сериозни зависимости.