|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Досието на посланик Иво Петров в Берлин. Част 3: СС „ОСЕНОВ” и шпионажа срещу НАТО ПДФ Е-мейл
ДОСИЕТА - Дипломати
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 10 Февруари 2011 19:01
Share

На 14 декември 2010 г. комисията по досиетата обяви принадлежността на 192 дипломати към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА от промените досега. От тях 44 се оказаха действащи, като 35 са посланици и представляват в момента България пред света. Един от тях е посланик Иво Петров, посланик на България в Берлин.

Сайтът Държавна сигурност.com се свърза с посолството в Берлин и отправи покана към посланик Петров за интервю, но той запази мълчание. Публикуваме досието му в няколко части.

В част 1 представихме  неговото проучване от Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност.
В част 2 се разказва как дипломатът е вербуван за секретен сътрудник (СС) „ОСЕНОВ” на ПГУ-ДС и в какво е обучаван след това.
Част 3 разкрива шпионажът, който СС „ОСЕНОВ” започва да осъществява срещу НАТО, ФРГ и САЩ. (Видео от досието на СС "ОСЕНОВ" вижте тук).

.

 

След „кръщенето” си в подаването на първото си донесение за Първо главно управление (ПГУ, разузнаването) на ДС в качеството си на секретен сътрудник (СС) „ОСЕНОВ”  дипломът от посолството на НРБ в Бон Иво Петров доставя няколко разузнавателни сведения, които са обозначени от Центъра в София като първостепенни. Първото от тях се отнася до отбранителната стратегия на Бон и изграждането на нов център за американските ракети „Круз” и „Пейтриът” на територията на ФРГ. А втората информация е свързана с проведената през декември 1986 г. сесия на НАТО и позициите на Федерална република Германия (ФРГ) по обсъжданите въпроси.

 

Разузнавателно донесение за американските ракети „Круз” и „Пейтриът” на територията на ФРГ

През септември 1986 г. СС „ОСЕНОВ” донася информация, която е пряко свързана с отбранителната политика на ФРГ. Той придобива данни от мирното движение, че "правителството на ФРГ е взело решение в околностите на Киршберг да се построи склад за гориво, а до Госберг да бъде изграден подземният център за обработка на данни за командването на ракетите „Круз” и „Пeйтриът”. С тайно решение на правителството се извършвало разполагане на антиракетна система срещу ракети със среден и малък обсег на действие. На практика т. н. европейска отбранителна инициатива се базирала на ракетите „Пейтриът”.

Донесението постъпва в Центъра чрез секретна входяща шифрограма №13927 от резидентурата в Бон на 23 септември 1986 г. От документа се разбира, че фотокопия от него за запознаване със съдържанието му са изпратени на следните лица, обозначени само с фамилни имена: Стоянов, Савов, Тодоров, Батраев, Кузмичов, Бояджиев, Кременлиев, Маринов, Станков.

Всъщност потребителите на донесението на СС „ОСЕНОВ”  са изключително високопоставени ръководители на МВР, ПГУ и съветското представителство на КГБ в НРБ. Стоянов е министърът на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов, Савов е зам.-министърът на вътрешните работи ген. Стоян Савов, който отговаря за разузнавателните операции от 1973 г. до 1989 г. Тодоров е началникът на ПГУ ген. Владимир Тодоров. Батраев и Кузмичов са съветски съветници от представителството на КГБ в НРБ.

Батраев е полк. Борис Батраев, първи заместник на официалния представител на КГБ в НРБ ген. Владилен Фьодоров. Тази длъжност Батраев заема в периода 1982-1988 г. и отговаря по линия на ПГУ. Полковникът работи в съветското разузнаване от 1946 г. Преди поста в НРБ е бил резидент на ПГУ на КГБ в Париж, Цейлон, Индия и Пакистан.

Бояджиев е ген. Тодор Бояджиев, зам.-началник на ПГУ и шеф на отдел „Информация и анализ” в разузнаването. Кременлиев е полк. Атанас Кременлиев, зам.-началник на 03 отдел „Западни страни и САЩ” в ПГУ, към който отдел на ръководство е СС „ОСЕНОВ”. Станков е полк. Димо Станков, бивш зам.-началник на ПГУ, шеф на отдел „Активни мероприятия” в ПГУ. (Маринов не е разпознат по име и длъжност, б. а.) Това показва, че кръгът от лицата, които са били запознати с донесението на СС „ОСЕНОВ” за НАТО е на най-високо равнище.

Със следваща  входяща шифрограма №13926 от резидентурата в Бон от същия ден 23 септември 1986 г. са посочени агента на ПГУ, доставил донесението, източника и начина за получаването му:

„Информацията е получена от СС „ОСЕНОВ” на ръководство на ОР „Нанев” на 21 септември 1986 г. в разговор с Волфганг Бартелс от мирната листа.”

Кръгът на потребителите й е намален до 4 души – зам.-вътрешния министър ген. Стоян Савов, началникът на ПГУ ген. Владимир Тодоров, съветският съветник Батраев и зам.-началника на  03 отдел „Западни страни и САЩ” полк. Атанас Кременлиев. Това са и лицата, които са научили кой агент е доставил информацията и от кого е придобита.

От Центъра е поискано уточнение на населените места и отговорът от резидентурата в Бон не закъснява. В шифрограма от 2 октомври 1986 г. е посочено, че се месторазположението се отнася за провинция Райланд-Пфалц. Складът за гориво е в окръг Райн-Хунсрюк, селище Кирхсберг. Подземният команден пункт на американската армия е в окръг Кузел, селище Потцеберг. Резидентурата допълва, че „съгласно споразумение между САЩ и ФРГ от декември 1983 г. се провеждало въоръжаването със системи ПВО „Пейтриът” и „Роналд”. На територията на ФРГ досега били разположени 78 бойни единици „Пейтриът” (всяка единица се състояла от 8 пускови установки с по четири ракети) и още четири единици в резерв. Тези ракети били разпределени между Бундесвера (28 единици) и американксите ВВС (54 единици). Щели да бъдат разположени и 4600 ракети „Роналд”.

През февруари 1985 г. била открита първата база с ракети „Пейтриът” в гр. Гисен, на разположение на десета бригада на 32-ро командване на ПВО на САЩ. От 1989 г. се предвиждало да бъдат предадени ракети „Пейтриът” и на разположение на Бундесвера.”

 

Шпиониране на НАТО

Следващото разузнавателно сведение, което СС „ОСЕНОВ” доставя, е за срещата на НАТО е получена в Центъра чрез строго секретна входяща шифрограма №19386, като е отбелязано, че информацията е приоритет №101 и е под заглавието „Декемврийска сесия на НАТО и позициите на ФРГ по обсъжданите въпроси”. В донесението е посочено:

„Според данни от източник от МИД (МИД – Министерство на външните работи на ФРГ, от рус. МИД – Министерство инностранных дел. В документите на ПГУ е честа практиката да се използват русизми при определени названия, б. а.) на ФРГ, на срещата на министрите на външните работи в Брюксел на 11 и 12 декември 1986 г. бил поставен край на дискусиите в НАТО относно отражението на срещата в Рейкявик върху стратегията на съюза. Западноевропейците били получили уверения в готовността на САЩ да отчитат и техните интереси в преговорите със СССР. Била потвърдена стратегията на НАТО за „гъвкавия отговор” и „застрашаването”. Групата, изготвила текста на „декларацията за контрол над конвенционалните въоръжения”, не била завършила своята работа.”

Според секретното сведение все още липсвало яснота по концепцията на НАТО за контрола над конвенционалните въоръжения. В него се подчертава, че за изработването на мандат за бъдещите преговори по конвенционалните въоръжения от страна на ФРГ ще участва Клаус Цитрон – шеф на западногерманската делегация на стокхолмската конференция.

Подкрепена е била перспективата от Рейкявик за 50 процента  съкращаване на стратегическите въоръжения през първите 5 години и за постигането на „нулево решение” за Европа по ракетите със среден обсег на действие.

Правителството на Франция било против „нулевото решение” тъй като се опасявало, че с премахването на американските ракети можело да се измени статутът на френските ядрени сили, т. е. да се използват за отбрана на Западна Европа.

Редица министри на отбраната от страните на НАТО били отправили критични бележки във връзка с нарушаването от страна на САЩ на договора САЛТ-2.

По въпроса за тактическите балистични ракети се изказвало съмнение, че СССР бил развил ефективна защита срещу тях и ако се приемело „нулевото решение”, значението на тези ракети като застрашаващ Западна Европа фактор щяло да нарасне.

Решението за оказване на военна помощ на Гърция, Турция и Португалия трябвало да се разбира в смисъл на укрепване на тяхната военна промишленост и организиране на някои съвместни производства. Правителството на ФРГ разглеждало тази възможност като благоприятен момент за уреждане на претенциите на Турция за правото на свободно предвижване в Европейската общност.

От строго секретната шифрограма в досието на СС „ОСЕНОВ” се вижда, че от нея са направени 7 броя фотокопия, които са изпратени на следните високопоставени ръководни фигури  - министър Димитър Стоянов, зам.-министър ген. Стоян Савов, ген. Владимир Тодоров, началник на ПГУ, съветските съветници от КГБ Батраев и Кузмичов, полк. Тодор Бояджиев, зам.-началник на ПГУ, полк. Атанас Кременлиев зам.-началник на 03 отдел „Западни страни и САЩ” в ПГУ и полк. Димо Станков от ПГУ.

От резидентурата на ПГУ в Бон е изпратена следваща строго секретна входяща шифрограма №19388 от 26 декември 1986 г. в която вече е уточнен начина и източника на придобиване на разузнавателното сведение:

„Информацията е придобита от СС „ОСЕНОВ” на ръководство при „Нанев” в разговор с Йохан Деер, шеф на „Северноатлантически съюз и отбрана” в МИД на ФРГ на 17 декември 1986 г.”

Тази строго секретна шифрограма е адресирана само до зам.-министъра на вътрешните работи, отговарящ за ПГУ, ген. Стоян Савов, до началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров, до съветския съветник от КГБ Батраев, и до зам.-началника на 03 отдел в ПГУ „Западни страни и САЩ” полк. Атанас Кременлиев.

 

Първостепенни донесения по линия на РЯН

През февруари 1987 г. СС „ОСЕНОВ” предава друга важна информация по линия на най-главната първостепенна задача, поставена на КГБ от Политбюро на ЦК на КПСС през 80-те години. КГБ от своя страна я свежда на останалите сателитни тайни служби в страните от Източния блок, включително и на българската Държавна сигурност. Тази първостепенна задача е закодирана под акронима РЯН – съкращение на Ракетно-Ядрено Нападение.

 

През 1981 г., след избирането на Роналд Рейгън за президент на САЩ на закрито заседание на Политбюро на ЦК на БКП в присъствието на високопоставени ръководители на КГБ съветския генерален секретар Леонид Брежнев и ръководителят на КГБ ген. Юрий Андропов обявяват, че е възможно САЩ да осъществят внезапно ракетно-ядрено нападение на СССР. За да се предотврати такава възможност е обявено началото на глобална съвместна операция между КГБ и ГРУ (съветското военно разузнаване), чиято цел е да се събират сведения за предполагаеми планове на администрацията на Рейгън за изпреварващо ядрен удар срещу СССР.

Подозренията на висшето съветско ръководство се засилват още повече през 1982 г., когато във Великобритания са настанени първите американски ракети „Пършинг-2”, а през следващата 1983 г. президентът Рейгън обявява старта на инициативата за стратегическа отбрана на САЩ (ИСО), предназначена да защити щатите от междуконтинентални балистични ракети. Кулминацията на съветските опасения за РЯН е маневрите на НАТО „Ейбър Арчър 83” за проверка на готовността на ядрените сили през ноември 1983 г.

В повечето руски източници за РЯН се посочва, че операцията е била актуална в периода 1981-1984 г.  и закрита през 1984 г. след смъртта на двамата й основни поддръжници –министъра на отбраната на СССР маршал Дмитрий Устинов и  Юрий Андропов, който през октомври 1982 г. става първият в историята на СССР ръководител на КГБ, избран за генерален секретар на ЦК на БКП на мястото на починалия Брежнев, Документът от досието на СС „ОСЕНОВ” – Иво Петров е доказателство, че операцията РЯН не била изцяло свалена през 1984 г., а е продължил да бъде актуална и през следващите няколко години.

Добитото от СС „ОСЕНОВ” донесение, свързано с РЯН, е предадено в Центъра в София със секретна входяща шифрограма №2876 от резидентурата в Бон на 18 февруари 1987 г. под заглавието „Информация относно РЯН”. Съдържанието на шифрограмата е следното:

„По данни на летец от ВВС на ФРГ, било снето бойното дежурство от 72-те ракети „Пършинг-1” и от самолетите-бомбардировачи, тъй като било преценено, че политическата обстановка позволявала такава стъпка. Преди два месеца от батареите „Пършинг-1” на Бундесвера, били отнети ядрените заряди, които по-рано били придадени към тях заедно с двама американски офицери за задействането им. Поради това една от трите ракети „Пършинг-1”, които образували една батарея, винаги на позиция и готова за стрелба. На непрекъснато бойно дежурство били останали само изтребителите.

По негови думи самолетът „Торнадо” бил с превъзходни летателни качества, но бил без подходящо въоръжение. Предвиждало се да бъде въоръжен с „МВ-1” (Мерцваквафе-1), т.е. закачван под самолета контейнер с бомби, които биват разпръсквани. Оказало се обаче, че то е неприложимо и сега самолетът, който струвал 3,5 милиона ДМ бил въоръжен с обикновени бомби.

ОЦЕНКА: Източникът на информацията служи в северната част на ФРГ и пилотира самолет „Фантом”.
Подобна информация получаваме за първи път и нямаме възможност да я проверим. Считаме, че оценката на политическата обстановка не съответства на постъпващите в резидентурата данни за усилията на американското правителство да мобилизира своите европейски съюзници, за да противодейства на съветските мирни инициативи. Не изключваме да се касае за отделни мероприятия за създаване на впечатление за миролюбие във връзка с водените международни преговори по разоръжаването.

Вероятен мотив за снемането на непрекъснатото бойно дежурство от нападателните ядрени сили може да се обясни не толкова с политическата обстановка, колкото с факта, че поради специалната процедура за вземане на решение за употребя на ядрено оръжие, се изисква значителен период от време.”

В ПГУ са направени общо 6 фотокопия на донесението, които са изпратени на вътрешния министър Димитър Стоянов, на началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров, на заместника му Тодор Бояджиев, както и зам.-началника на 03 отдел в ПГУ полк. Атанас Кременлиев и началника на отдел в ПГУ полк. Димо Станков. Информацията е предадена и на двама представители на КГБ - Одинцов и Кузмичов, но прави впечатление, че името на Одинцов не се среща като получател на предишни донесения от СС „ОСЕНОВ”.

 

В секретна входяща стенограма №2870 от резидентурата на ПГУ Бон от 18 февруари 1987 г. се уточнява, че информацията по линия на РЯН „е придобита от СС „ОСЕНОВ” на 12 февруари тази година по време на семинар на Бундесвера в разговор с летец от ВВС на ФРГ, пилотиращ самолет „Фантом” и базиран в северната част на ФРГ, вероятно в Балтийско море”.

 

Похвали от Центъра за разузнавателните сведения от СС "ОСЕНОВ"

Оценката на ПГУ от дейността на Иво Петров – СС „ОСЕНОВ” след тези получени разузнавателни сведения за новата стратегия на НАТО и по линия на РЯН не закъснява. С него е осъществен контакт от ОР „Нанев” на 17 февруари 1987 г., по време на който му е изказана благодарност за работата. Набелязани са и нови задачи, с които той е натоварен.

В строго секретна справка относно „Проведена среща със СС „ОСЕНОВ” от ОР „Нанев” е записано следното:

„На 17 февруари 1987 г. от 11 до 12 ч. проведох среща със СС „ОСЕНОВ”. Изказах му благодарност за получените напоследък две информации за новите моменти в стратегическата концепция на НАТО и по въпроси на РЯН, като го насърчих да използва създадените по линия на прикритието възможности за решаване на наши задачи.
Извършихме преглед на връзките му и набелязахме по-интересни за работа в информационен план следните:

Кайзер – журналист от „Ди Цайт” в редакцията по вътрешна политика. Уточнихме да проведе среща с него с цел придобиване на информация по предстоящите избори в провинция Хесен.

Подп. Хайнрих Бух – референт в работната група по въпросите на сигурността към парламентарната фракция на ГСДП, бивш сътрудник на щаба за планиране (политически орган) на Министерството на отбраната на ФРГ. Договорихме се да развие отношенията си с него с цел придобиване на информация по въпросите на разоръжаването и международните форуми по тематиката.

Обърнах внимание на необходимостта от разширяване на кръга от полезни връзки в журналистически, делови, младежки и студентски организации с оглед работата и в оперативен план. Като дългосрочни задачи му поставих изготвянето на проучвателни справки – по пакета съветски предложения в Рейкявик и по нарушаване договора за ПРО и САЛТ–2 от САЩ."

Само месец по-късно обаче ПГУ го насочва към шпиониране на обектите „ОКТОПОД” и „САТЕЛИТ”.


ЛЕГЕНДА:
ВВС – Военновъздушни сили

МИД – Министерството на външните работи (от рус. МИД – Министерство инностранных дел)
ОР – оперативен работник
ПВО – противовъздушна отбрана
РЯН – Ракетно-ядрено нападение
САЛТ – Преговори за ограничаване на стратегическите оръжия.

В част 4 от досието на посланика на България в Берлин Иво Петров очаквайте: Как СС „ОСЕНОВ” шпионира външните министерства на САЩ и ФРГ в Бон през 1987 г.

 

Коментари 

 
+1 #1 светлин 2011-02-15 23:34
Да,интересни неща са показани. Но инфорацията ,която добива СС има чисто военен и по-малко военно-стратегически характер. Тя е тясно специализирана, няма никакво пряко отношение към комунистическия режим в България. Тя е била временно важна само за КГБ и ГРУ,съответно за съветското ръководство. Такава информация се добива от всички разузнавания,не завиосимо дали страните им са демократични ,или диктаторски. Задачата на хората,които искат да разобличат комунистическия режим трябва да бъде насочена към материалите,кои то показват антихуманната същност на комунистическия диктат. Точно поради такива съображения,на Вас е предоставен достъп до секретна информация,коят о няма никаква реална,актуална и разобличителна сила. ПГУ работеше напълно подло към българите в емиграция,това направление е интересното за съвремениите българи. Все още се крият архивите,а най-важните са безвъзвратно загубени-унищожени и изнесени извън страната. Президента Желев е дал благословията си за това. Въобще,индирект но казано,журналис т като Вас е направил неимоверно ,несравнимо повече за разобличение накомунистическ ата сган от който и да е български политик,обявява щ се за антикомунист. Внимавайте много,нали знаете какво Ви каза Петър Семерджиев,лека му пръст при посещението в Йерусалим.А книгите Ви са изкл. ценни,желая Ви успех.
 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов