В новата рубрика „Дезинформация“ desebg.com препечатва от POLITICO публикация, базирана на социологически проучвания за използването на изкуствения интелект при дезинформацията, насочена срещу изборите през 2024 г. в световен мащаб. Статията е част от поредица „Ботове и бюлетини: Как изкуственият интелект променя изборите по света“, представена от Luminate – глобална фондация, създадена през 2018 г. от филантропите Пиер и Пам Омидяр, която работи, за да гарантира, че всеки – особено тези, които са недостатъчно представени – разполага с информация и права. Вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

Опасенията, че новите технологии ще повлияят върху изборите

Проучванията в световен мащаб показват опасения към нововъзникващите технологии - и пропуски в разбирането как работят и въздействието им върху лъжите, свързани с изборите.

Откакто ChatGPT на OpenAI стана публичен в края на 2022 г., изкуственият интелект – всичко от чатботове и дълбоки фалшиви видеоклипове до възприемани апокалиптични заплахи, свързани с технологията – превзе света като буря.

Но осведомеността на обществеността за нововъзникващите технологии не означава непременно, че хората разбират какво представлява тя и какво може да прави. Това е важна разлика в година, когато повече от 50 държави ще гласуват и заплахата от дезинформация, генерирана от AI, се превърна в политическо минно поле.

Независимо дали сте в Джакарта, Мадрид или Чикаго, има разделение между разбирането на хората за изкуствения интелект и способността им да назовават конкретни продукти и услуги, задвижвани от AI.

Интересното е, че тези в развиващите се икономики - вече свикнали да се адаптират бързо към по-новите технологии като смартфоните - съобщават, че разбират по-добре нововъзникващите технологии в сравнение с техните партньори в по-развитите страни. Те също така са по-склонни да видят предимствата на изкуствения интелект, отколкото недостатъците му, сочат данните от проучването на световния лидер в пазарните проучвания Ipsos.

Когато става дума за дезинформация

Когато става дума за дезинформация – и не само за лъжи, захранвани от AI – целият свят я гледа като на заплаха.

И все пак в страните, които се класират в средата или дъното на Индекса на човешкото развитие на ООН (HDI), който измерва, наред с други неща, способността на нацията да осигури приличен стандарт на живот, хората са по-притеснени за бъдещите ефекти от дезинформацията на техните избори в сравнение с хората в страни с по-високи стойности на HDI като Съединените щати и части от Европейския съюз, според съвместно проучване на Ipsos и ЮНЕСКО за въздействието на онлайн дезинформацията и речта на омразата.

Хората в тези така наречени нововъзникващи икономики имат повече вяра в себе си, за да разграничат истинските от фалшивите новини, отколкото в средностатистическия човек в тяхната страна, който може да направи същото.

В годината на избори по света

В година на избори по света хората вече са направили връзката между дезинформацията и изкуствения интелект. Повече от 60 процента от хората – във всички страни, анкетирани от Ipsos през пролетта на 2023 г. – казаха, че изкуственият интелект може да улесни създаването на реалистични фалшиви новинарски статии и изображения.

Като се има предвид ролята на медиите и политическите партии за влияние върху това как хората гласуват тази година, хората също бяха подозрителни към това как новинарските организации използват технологията, както и как AI може да генерира политически реклами, насочени към избирателите онлайн.

Песимизмът за бъдещето също е широко разпространен, според данни от доклада на Ipsos за глобалните възгледи за изкуствения интелект и дезинформация.

Изкуственият интелект ще вдигне нивата на онлайн фалшификати

В много страни мнозинството казаха, че смятат, че изкуственият интелект ще доведе само до по-високи нива на онлайн фалшификати, с така наречените дълбоки фалшификати - манипулирани изображения, видеоклипове и аудио клипове, често на политици - разглеждани като особен проблем при оформянето на общественото мнение.

Като се има предвид нивото на партийно разделение и техническа експертиза в САЩ, президентските избори в страната през ноември изглеждат нулева точка за това как изкуственият интелект може да бъде използван за печелене на благоволението на избирателите. Това, което се случва в САЩ, вероятно ще бъде копирано другаде.

Въпреки вкоренените политически разделения, американците показват колективна липса на доверие в това, което четат онлайн, и смятат, че дезинформацията ще се разпространи само преди гласуването тази есен, според проучвания в САЩ, проведени от KFF и Associated Press и Центъра за изследване на обществените въпроси NORC.

Ботовете и генерирането на невярна информация

Скептицизмът относно чатботовете с изкуствен интелект – автоматизирани инструменти, които обслужват информация – е висок сред американците, които нямат голям интерес да използват такава технология, за да се информират за политиката.

Анкетираните хора също възлагат тежестта на технологичните компании – особено тези, които стоят зад популярни инструменти за изкуствен интелект – да предотвратят разпространението на свързана с изборите, генерирана от изкуствен интелект невярна информация.

Това, което става ясно от десетки данни от социологически проучвания, прегледани от POLITICO, е, че хората са били предпазливи към инструменти за изкуствен интелект като ChatGPT и неговите конкуренти и са загрижени, че дезинформацията е широко разпространена около изборите.

Въпреки че такова безпокойство е осезаемо въз основа на анализа на POLITICO на глобалните данни от социологически проучвания – и тъй като интересът към изкуствения интелект (AI) се е увеличил – все още не е ясно колко съществено въздействие ще има генерираната от AI дезинформация върху изборите през 2024 г.