Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Как режимът на Путин сее дезинформация по един пропаганден канал в Европа |
Рубрики - Дезинформация |
Написано от Eddy Wax, Elisa Braun, Clothilde Goujard, Politico |
Понеделник, 15 Април 2024 05:18 |
Сайтът desebg.com препечатва статия на Politico, разкриваща механизма, по който режимът на Путин сее дезинформация и пропаганда, прикрит зад канала Voice of Europe („Гласът на Европа“), в който обект на интервюта са множество депутати на Европейския парламент. Заглавието и вътрешните подзаглавия са на desebg.com.
„Ако това е война на цивилизациите, надявам се, че цивилизацията в Украйна ще загуби", каза Марсел де Грааф, холандски крайно десен депутат, от телевизионно студио в сградата на Европейския парламент през октомври 2023 г. Друг крайно десен политик от Германия – Максимилиан Крах – заявява, че „Украйна трябва да се превърне в демилитаризирана буферна зона“, обръщайки се към останалите четирима участници по време на дебат в студиото на „Гласът на Европа“. Въпросната медия беше посочена през март 2024 г. от чешките и белгийските власти, като прикритие за руска пропаганда и дезинформация. Чешките власти наложиха санкции на двама от ръководителите на "Гласът на Европа", единият от които е дългогодишният приятел на руския лидер Владимир Путин - украинският олигарх Виктор Медведчук.
Politico прегледа всички 50 видеоклипа в канала на „Гласът на Европа“ в YouTube и установи, че 16 членове на Европейския парламент са се ангажирали с медията. Всички те са от твърдата десница до крайната десница. Евродепутати и политици от правителствата на страните от Централна и Източна Европа са давали видео интервюта за канал, който има само 351 абонати в YouTube и едва 60 000 гледания от миналото лято. Обхватът на "Гласът на Европа" в социалните медийни платформи X и Facebook обаче беше много по-голям, а акаунтът в X все още работи. В дълъг пост в X "Гласът на Европа" обвини "глобалистките медии" в "диви спекулации и абсурдни обвинения" за руските им връзки, които, както настоява, са неоснователни. 13-те евродепутати, с които Politico се свързва, отрекоха да са вземали или да са им предлагани пари.
От август миналата година "Гласът на Европа" организира четири дебата и индивидуални интервюта със следните евродепутати: Крах и Йоахим Кухс от Германия, Патрисия Шаньон, Тиери Мариани и Ерве Жувин от Франция, Марсел де Грааф от Нидерландия, Матео Газини и Франческа Донато от Италия, Мирослав Радачовски и Милан Урик от Словакия, Яак Мадисън от Естония, Херман Терч и Хорхе Буксаде от Испания, Ладислав Илчич от Хърватия, Андерс Вистисен от Дания и Том Вандендрише от Белгия, според прегледа на видеоклиповете. Няколко от тях отхвърлиха перспективата за присъединяване на Украйна към ЕС, обвиниха Украйна за началото на войната, разказаха за нивото на корупция в Украйна и за трудностите, с които се сблъсква Украйна на фронтовата линия, и настояха за спешни мирни преговори, противопоставиха се на изпращането на повече оръжия на Украйна, като същевременно призоваха Украйна да направи отстъпки и предупредиха, че конфликтът може опасно да ескалира. Всички тези изказвания противоречат на стандартните изказвания на ЕС и на твърдата проукраинска линия, която Европейският съюз заема. Повечето от евродепутатите заявиха, че не могат да си спомнят кой ги е поканил на дебатите, как се е свързал с тях или кой ги е интервюирал лице в лице в техните кабинети.
Руското влияние в институциите на Европейския съюз През последните месеци законодателите изразиха загриженост относно мащаба на руското влияние в институциите на ЕС само няколко месеца преди европейските избори през юни. "Рискът за предстоящите европейски избори е, че лоши актьори като чуждестранни участници и Русия ще се опитат да се вмъкнат в онлайн пространството на хората, когато гардът им е свален", каза Джиоре Крейг, старши сътрудник по въпросите на цифровата почтеност в Института за стратегически диалог, неправителствена организация, която работи по въпросите на дезинформацията. След разкритията YouTube премахна от уебсайта си десетки видеоклипове, заснети в европарламента, заради нарушаване на политиката си за заблуждаващо съдържание. Макар че белгийският министър-председател Александър де Кроо твърди, че на членовете на ЕП е било платено от организацията, няма доказателства, че тези членове на ЕП са взели пари за тези изяви. Засега само съдът в Мюнхен, специализиран в областта на подкупите и корупцията, е започнал предварителна проверка, след като се появиха обвинения, че един от водещите кандидати на партията "Алтернатива за Германия" за изборите - Петр Бистрон, е получил подкуп.
Създаден в Нидерландия през 2016 г. и вече обвинен, че обслужва интересите на Русия през 2018 г., „Гласът на Европа“ прекъсва, преди да се появи отново, за да публикува новини с руски заглавия през май 2023 г., като впоследствие се ребрандира и публикува в платформата X през юни. Често срещан наратив, прокарван от евродепутатите, беше, че е необходимо спешно да се проведат мирни преговори, за да се спре кръвопролитието както на украинци, така и на руснаци. "Това е копи-пейст на прокремълската машина за дезинформация", заяви Якуб Каленски от Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи. "Не е мир, ако имаме руски войници в Украйна", добави Каленски.
Евродепутатът Де Грааф, който отхвърли обвиненията, че му е платено от "Гласът на Европа", заяви по време на дебата през октомври: "Най-добрият начин да постигнем мир е украинците да се предадат". Мариани, от френската партия "Национален сбор" (партията на Марин Льо Пен), обвини ЕС, че е предизвикал събитията, довели до нахлуването на Русия в Украйна, като е подписал търговско споразумение с Украйна преди десет години. "Някои страни просто искат да унищожат Русия, което първо е невъзможно и не е в интерес на нашите страни", каза Мариани. Френският депутат Жувен заяви в друга дискусия, че колкото повече оръжия предоставя Западът на Украйна, "толкова повече Путин трябва да се стреми към Запада", а Крах предложи Украйна да се откаже от източните си територии и че всяка идея за присъединяване на Киев към ЕС е "просто пропаганда".
Не всички евродепутати обаче са застъпвали особено проруски позиции. Испанският крайнодесен евродепутат Терч заяви, че Путин трябва да претърпи някои "обрати" във всички бъдещи мирни преговори и добави, че е "много лесно" да се разбере защо страните от Централна и Източна Европа нямат доверие на руския лидер. Когато Politico се свърза с него, Терч заяви: "Аз съм може би най-известният антипутинист в испанската политика". По подобен начин хърватският евродепутат Илчич заяви по време на панелен дебат, че не споделя ценностите на Путин, а по-късно се определи като "доста антируски настроен". Естонският евродепутат Яак Мадисън заяви пред Politico, че е казал на интервюиращия канал: "Русия е наш враг и ние трябва да дадем оръжия на Украйна". Те не се опитаха да ме убедят, че греша", каза той.
Въпреки че "Гласът на Европа" се представя като медия, остава неясно кои са всички редактори и журналисти, работещи за него. "Не искам автобиографията на всеки журналист, преди да се съглася на интервю", каза Мариани, когато беше попитан кой го е поканил за дебата. Шанон, негов колега от крайната десница, също заяви, че не може да си спомни името на всеки журналист, включително и на този, който имал "силен акцент" и работел за "Гласът на Европа". Въпреки това тя помоли Крис Томлинсън, модератора, да й изпрати личната си карта, преди да се съгласи да се срещне с него за друг дебат. Томлинсън, който преди това е работил като журналист в крайно десния американски блог Breitbart, а сега пише за базираното в Брюксел списание European Conservative, отказа многократните молби за коментар от страна на "Politico", като само написа "Съжалявам, но не разбирам какво твърдите". Евродепутатът Вандендрише заяви, че е разпознал името на Voice of Europe от предишния парламентарен мандат, преди 2019 г., когато е работил като пресаташе. Той заяви, че сега е жертва на дезинформационна кампания, в която се твърди, че е бил популяризиран от руска дезинформационна кампания. "Как може да бъда популяризиран, ако съм дал интервю, което има няколкостотин гледания или това е всичко?", попита той. Германският крайнодесен евродепутат Йоахим Кухс не назова името на Томлинсън, но заяви, че не е знаел, че интервюто ще бъде за "Гласът на Европа", като каза, че е останал с впечатлението, че ще бъде за Европейската консервативна партия. Кухс използва съпругата на Де Грааф Габриела Попкен в Европейския парламент като асистент - споразумение, което той определи като "необичайно". "Не знам кой е "Гласът на Европа" - каза словашкият евродепутат Радачовски, който даде интервю на четири очи с призив за мир, когато беше спипан на вратата в Брюксел. Когато го попитаха при какви условия трябва да настъпи мир, Радачовски предположи, че работи за общото благо на цялото човечество, и си тръгна. Евродепутатът Урик пише в имейл, че не е негова роля да разбере кой го интервюира: "Моето задължение, като част от политическата работа, е да отговарям на съответните въпроси на обществеността, а не да питам кой пита". Друг участник в тези дебати през октомври миналата година, консултант на име Анри Малос, повдигна въпроса за "мирен план" от три точки за Украйна, който според него е дело на Медведчук - оттогава санкциониран от Чешката република за това, че стои зад "Гласът на Европа". На въпроса защо е повдигнал въпроса за очевидния мирен план на Медведчук за Украйна по време на един от дебатите, Малош отговори: "Журналистът ми каза, че той е подготвил мирен план, така че мисля, че това е нещо интересно". "Не съм давал никаква оценка на този план, просто го споменах", каза той. Той също така не можа да си спомни кои са били журналистите. Малос, който притежава юридическо лице, занимаващо се с бизнес консултации във Франция, каза също, че все още е в черния списък на Русия - информация, която Politico не успя да потвърди.
Според изявление на чешките тайни служби "съдържанието на "Гласът на Европа" е било контролирано и финансирано пряко от Руската федерация. Пари от Москва са били използвани и за заплащане на определени политически представители, които да разпространяват руска пропаганда... Една от целите е била да се опита да повлияе на изборите за Европейски парламент". Експертът по дезинформация Каленски заяви, че кумулативното въздействие на кампаниите за дезинформация е това, което ги прави опасни с течение на времето, оприличавайки ги на ерозията на камък: „Ако беше паднала само една капка веднъж, това нямаше да има никакво значение, но кумулативният ефект от толкова много капки, падащи в продължение на толкова много години, прави дупката в камъка.“ |