Парламентът одобри на първо четене днес промени в Наказателния кодекс, според които не се предвижда давност за разследване на престъпления, извършени по време на комунистическия режим (1944-1989), като до окончателното решение остава само една крачка – гласуване на второ чете.

Приемането на това историческо решение, 26 години след краха на тоталитарното управление на БКП, стана с подкрепата на народните представители от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС.

Както desebg.com неотдавна информира законодателната инициатива беше внесена от група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок през май 2015 г., а миналата седмица тя беше одобрена от правната комисия в парламента.

Освен тази законодателна инициатива, сформираното по този въпрос мнозинство в 43-то Народно събрание одобри и внесения от лидера на ДПС Лютви Местан  проект, в който също се предвижда отпадането на давността за наказателно преследване за престъпления, извършени по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., като в него  изрично се споменава и „възродителния процес”.

Номинираните кандидати за удостояване с почетните звания и отличия на Столична община да декларират, дали са работили за бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Такава промяна в Наредбата за символиката гласува Столичният общинския съвет на заседанието си в четвъртък (23 януари 2014 г.). Предложението е внесено от общинските съветници от „Синята коалиция” Вили Лилков (ДСБ), Атанас Атанасов (ДСБ) и Владимир Кисьов (СДС).

 В декларацията кандидатът за почетно звание или отличие трябва задължително да съобщи дали е имал принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. При подаване на неверни данни Общинският съвет има право да отнема присъденото звание.

Приетият на 28 февруари 2012 г. Закон за лустрацията в Румъния е поставен на изпитание, след атакуването му пред Конституционния съд.

„Частта, с която в закона беше включена и категорията на прокурорите е подложена на преценка за съответствие с конституцията на Румъния”, заяви за desebg.com Роксана Рознеану от пресцентъра на румънския парламент.

Прокурорите от време на комунистическия режим са включени в категорията на лустрираните лица по предложено на парламентарната група на Демократичния съюз на унгарците в Румъния.

След приемането на закона Асоциацията на прокурорите в Румъния, Асоциацията на магистратите и главният прокурор на Румъния са сезирали Върховния съд и Върховния касационен съд относно възможните елементи, които нарушават Конституцията.
На базата на това сезиране 89 върховни съдии са обсъдили през март 2012 г. елементите, които биха могли да ограничат конституционните права на тези, които са посочени (към които е насочен лустрационния закон) в закона. .

Комисията по правни въпроси в Народното събрание одобри  в петък (19 юни 2015 г.) законопроекта, предвиждащ отпадане на давността за редица  тежки престъпления, извършени от комунистическия режим.

Законопроектът беше внесен през месец май 2015 г. от депутата Методи Андреев и група негови колеги от ГЕРБ и Реформаторския блок, а Комисията по правни въпроси го подкрепи вчера с 11 гласа „ „за” и 3 „въздържал се”, при отсъствие на членове от БСП на заседанието.

Проектът въвежда съставите за престъпления срещу човечеството за които няма давност – така както ги дефинира Римския статут на Международния наказателен съд, ратифициран от Народното събрание през 2002 г.

В голямата си част законопроекта повтаря законопроектите, които бяха внасяни в 40-то и 41-то Народно събрание от народния представител Лъчезар Тошев (Синята коалиция), но има нови елементи.