43-то Народно събрание премахна юридическата пречка за наказателно преследване на лица, свъразни с престъпления, извършени по време на комунистическия режим (1944-1989), след като прие поправка в Наказателния кодекс за отпадане на давността.

Пълният текст гласи:

„Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления, извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с т.нар. „възродителен процес“.

Промяната (гласувана на 17 септември 2015 г.) е подкрепена със 111 гласа, 30 са гласували „против” и 7 са се въздържали. „За” гласуваха всички присъстващи в пленарната зала народни представители на ГЕРБ – 66, Реформаторския блок – 15 и на ДПС – 23. Към тях са се присъединили 3-ма депутати от Българския демократичен център (БДЦ), 2-ма от Патриотичния фронт и 2-ма независими.

"Против" гласуваха БСП – 22 депутати, АБВ – 6 и 2-ма от Патриотичния фронт.

ГЕРБ и Реформаторският блок ще се опитат да приемат ограничаване на кадрите и агентурата на комунистическите тоталитарни служби на ръководни постове в държавната администрация и съвременните специални служби.

Това стана ясно от внесения в Народното събрание от депутати от двете политически формации законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация. Поправките предвиждат получаването на достъп до класифицираната (секретна) информация да преминава и през проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност.

Проверката ще се извършва от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) и Държавна агенция „Национална сигурност (ДАНС). Вносителите обаче са пропуснали подробността, че в момента и в двете държавни структури работят установени официално от Комисията по досиетата сътрудници на бившата Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА, което по този въпрос ги поставя в конфликт на интереси.

Ако проектозаконът бъде приет от парламента, ще трябва да бъдат извършени проверки за принадлежност на няколко стотин държавни служители, на които вече са им издадени допуски за достъп до класифицирана информация.

Приетият на 28 февруари 2012 г. Закон за лустрацията в Румъния е поставен на изпитание, след атакуването му пред Конституционния съд.

„Частта, с която в закона беше включена и категорията на прокурорите е подложена на преценка за съответствие с конституцията на Румъния”, заяви за desebg.com Роксана Рознеану от пресцентъра на румънския парламент.

Прокурорите от време на комунистическия режим са включени в категорията на лустрираните лица по предложено на парламентарната група на Демократичния съюз на унгарците в Румъния.

След приемането на закона Асоциацията на прокурорите в Румъния, Асоциацията на магистратите и главният прокурор на Румъния са сезирали Върховния съд и Върховния касационен съд относно възможните елементи, които нарушават Конституцията.
На базата на това сезиране 89 върховни съдии са обсъдили през март 2012 г. елементите, които биха могли да ограничат конституционните права на тези, които са посочени (към които е насочен лустрационния закон) в закона. .

Бившият дългогодишен кадрови служител на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност, а след промените директор на Националната разузнавателна служба (НРС) ген. Кирчо Киров беше признат за виновен и осъден на 10 години затвор за присвояване на валута в евро и долари, равностойна на 4.7 млн. лева от бюджета на разузнавателната служба. Военните съдии постановиха и конфискация на половината имущество на подсъдимия, като съдебното решение беше произнесено днес.

Присъдата на Софийския военен съд е на първа инстанция и може да се обжалва пред Софийския военно-апелативен съд. Поради секретността на документацията процесът срещу Киров се гледа при затворени врата, защото цялата информация по делото е секретна.

Според прокуратурата Кирчо Киров е оправдал кражбата на парите, съставяйки над 1000 официални финансови документа, с цел да бъдат използвани за доказване на несъществуващи служебни разходи.