Главният прокурор Сотир Цацаров атакува пред Конституционния съд (КС) промените в Наказателния кодекс (НК), с които през септември 2015 г. 43-то Народно събрание премахна  давността за престъпления на комунистическия режим (1944-1989).

По негово искане с днешна дата (22 декември 2015 г.) КС е образувал дело №13/2015, докладчик по който ще е съдия Мариана Карагьозова-Финкова.

Подобен ход се очакваше от депутатите на БКП и АБВ, които не подкрепиха преди три месеца приетите поправки в НК, но Цацаров ги изпревари.

На 17 септември 2015 г. с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС парламентът одобри поправките в НК, с които беше прието, че погасяването на наказателно преследване се изключва за  „тежки престъпления, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции”.

ГЕРБ и Реформаторският блок ще се опитат да приемат ограничаване на кадрите и агентурата на комунистическите тоталитарни служби на ръководни постове в държавната администрация и съвременните специални служби.

Това стана ясно от внесения в Народното събрание от депутати от двете политически формации законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация. Поправките предвиждат получаването на достъп до класифицираната (секретна) информация да преминава и през проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност.

Проверката ще се извършва от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) и Държавна агенция „Национална сигурност (ДАНС). Вносителите обаче са пропуснали подробността, че в момента и в двете държавни структури работят установени официално от Комисията по досиетата сътрудници на бившата Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА, което по този въпрос ги поставя в конфликт на интереси.

Ако проектозаконът бъде приет от парламента, ще трябва да бъдат извършени проверки за принадлежност на няколко стотин държавни служители, на които вече са им издадени допуски за достъп до класифицирана информация.

Народното събрание отхвърли с решение от вчера (5 септември 2012 г.) законопроекта за въвеждането на временна частична лустрация с вносител депутата от СДС Лъчезар Тошев и група народни представители от Синята коалиция.

От общо 97 гласували „за” приемането му са 12 депутати, „против” – 18, въздържали се – 67.

В управляващата партия ГЕРБ 65 депутати са гласували „въздържал се” и по двама „за” и „против”. В БСП присъстващите 15 народни представители са дали вот „против”. ДПС – един „за” и двама „въздържал се”. Синята коалиция – 3 „за”.

Най-голяма подкрепа на законпроекта са дали независимите депутати като 6 от 7-те присъстващи са гласували „за”, а един „против”. Депутати от партия „Атака” не са били в пленарната зала по време на вота.

Прави впечатление отсъствието на по-голямата част от депутатите от Синята коалиция. От общо 14 народни представители само трима са били в залата по време на гласуването, което не може да бъде прието за сериозно отношение, когато се обсъжда законопроект на групата и още повече, когато става въпрос за проблем като лустрацията.

43-то Народно събрание премахна юридическата пречка за наказателно преследване на лица, свъразни с престъпления, извършени по време на комунистическия режим (1944-1989), след като прие поправка в Наказателния кодекс за отпадане на давността.

Пълният текст гласи:

„Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления, извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с т.нар. „възродителен процес“.

Промяната (гласувана на 17 септември 2015 г.) е подкрепена със 111 гласа, 30 са гласували „против” и 7 са се въздържали. „За” гласуваха всички присъстващи в пленарната зала народни представители на ГЕРБ – 66, Реформаторския блок – 15 и на ДПС – 23. Към тях са се присъединили 3-ма депутати от Българския демократичен център (БДЦ), 2-ма от Патриотичния фронт и 2-ма независими.

"Против" гласуваха БСП – 22 депутати, АБВ – 6 и 2-ма от Патриотичния фронт.