По предложение на народния представител Методи Андреев (ГЕРБ) номинираните от парламента за нови членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) ще бъдат проверени за принадлежност към тоталитарните комунистически служби, стана ясно днес.

Народното събрание прие правилата за избора на двама представители от парламентарната квота в 5-членния СЕМ на мястото на Анна Хаджиева с изтекъл мандат преди повече от година, и на Георги Лозанов, чийто мандат приключи на 1 април, но той подаде оставка месец по-рано.

Резултатите от проверката ще бъдат оповестена пред парламента преди избора на новите членове, за да може депутатите да вземат информирано решение.

Законът за досиета позволява т. нар. тиха лустрация, при която ръководителят на всяка една държавна институция или обществена организация да извършва предварителна проверка на лица, които са кандидати за ръководна длъжност.

България и Румъния планират да се присъединят към инициативата да се разследват престъпленията на комунизма и да се потърси отговорност от виновниците. Това съобщиха естонски медии, сред които и естонският в. „Постимеес”, позовавайки се на агенция Балтик нюз сървис.

Според публикациите българският и румънският министри на правосъдието са изразили това желание на страните си в разговор с естонския си колега на министерска среща на Европейския съюз в Люксембург.

На 23 август 2015 г., в деня, когато е сключен пактът Молотов-Рибентроп, представители на 8 държави – Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Грузия, настояха в обща декларация да бъде създаден международен орган за разследване на престъпленията на комунизма и решиха да свикат експертна група по темата, напомня изданието.

Нацистките престъпления получиха оценка в международния трибунал в Нюрнберг, но престъпленията на комунистическия режим в момента не влизат в компетенцията на никой международен орган.

„Водим битки с миналото, не да създаваме фалшиви герои, а, за да развенчаем историческите митове, създадени от комунистическата идеология”.

Това написа в писмо до президентската институция народният представител Методи Андреев (ГЕРБ), с което мотивира отказа си да присъства на днешната церемония по встъпването в длъжност на новия държавен глава Румен Радев въпреки официално изпратената му покана.

Андреев е председател на Комисията по досиетата (2001-2002) и е един от най- активите депутати с последователни законодателни инициативи в 43-то Народно събрание за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало и прекъсване на влиянието му върху българското общество.

В писмото, с копие от което разполага и desebg.com, се съдържат мотивите за отказа депутатът да даде своя кредит на доверие на новия президент.

В четвъртък (13 октомври 2016 г.) Конституционният съд (КС) сложи кръст на възможността да бъде потърсена съдебна отговорност на извършители на престъпления по времето на тоталитарния комунистически режим. КС обяви за противоречащи на Конституцията поправките в Наказателния кодекс, с които през септември 2015 г. 43-то Народно събрание (ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС) премахна давността за тези престъпления. До делото се стигна, след като проправките бяха атакувани пред КС от главния прокурор Сотир Цацаров, който поиска тяхната отмяна.

Сайтът desebg.com ви предлага ретроспекция на най-известните престъпления на режима на БКП и висшите партийни функционери и служители на МВР-ДС, които останаха недосегаеми за българското „правосъдие” след 10 ноември 1989 г.

Тодор Живков

Ключовата фигура от БКП, който като партиен ръководител през последните 33 години на комунистическата диктатура е основен вдъхновител и извършител на редица престъпления.