Преди броени дни 43-то Народно събрание прие на първо четене няколко законопроекта за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, един от които е на група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок. Той е свързан с възможността за разширяване на кръга от лица с принадлежност към тоталитарните комунистически служби. Какъв механизъм се предлага и дали той няма да създаде възможност за реабилитация на сътрудниците на ДС и разузнавателните сулжби на БНА? На тези въпроси отговаря един от основните вносители на законопроекта депутатът Методи Андреев (ГЕРБ) в интервю на журналиста Христо Христов, което desebg.com публикува.

Г-н Андреев, бихте ли представили идеите, залегнали във вашата законодателна инициатива за поправки в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ)?

– Това е опит да се впишем в една ситуация у нас, която съществува от много години у нас, а именно, че не може да има лустрация. Тоест ситуация, която не се позволява да се ограничи назначаването на лица, свързани с тоталитарните комунистически служби, на ръководни постове в държавата. Това не може да се случи по две основни причини. Първата е, че Конституционният съд (КС) има три или четири вече решения в тази посока, когато отменя подобни законодателни решения. Последното, доколкото си спомням беше опитът на ГЕРБ през 2011 г. да забрани със закон назначаването на сътрудници сред дипломатите.

„Водим битки с миналото, не да създаваме фалшиви герои, а, за да развенчаем историческите митове, създадени от комунистическата идеология”.

Това написа в писмо до президентската институция народният представител Методи Андреев (ГЕРБ), с което мотивира отказа си да присъства на днешната церемония по встъпването в длъжност на новия държавен глава Румен Радев въпреки официално изпратената му покана.

Андреев е председател на Комисията по досиетата (2001-2002) и е един от най- активите депутати с последователни законодателни инициативи в 43-то Народно събрание за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало и прекъсване на влиянието му върху българското общество.

В писмото, с копие от което разполага и desebg.com, се съдържат мотивите за отказа депутатът да даде своя кредит на доверие на новия президент.

Докато в България главният прокурор Сотир Цацаров отказва да изпълнява премахната от парламента давност за престъпленията на комунизма и иска тя да бъде отменена от Конституционния съд като противоконституционна, в Румъния правосъдието продължава да действа безкомпромисно и произнесе поредна присъда, свързана с престъпления по време на комунистическия режим в северната ни съседка.

Бившият комендант на трудовия лагер Периправа в Румъния Йоан Фичор, бе осъден в сряда (30 март 2016 г.) от Апелативния съд на Букурещ на 20 години затвор за престъпления срещу човечеството, предаде АФП.

Фичор, който е 88-годиншен, е главният военен офицер в лагера Периправа, работил в периода 1958-1963 г.

Общо 72% от собствениците и мениджърите на банки в последните 20 години са от бившата ДС, заяви днес в предаването „Здравей България” по Нова телевизия бившият финансов министър в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков.

Според него премиерът Бойко Борисов не е зависим от бившите комунистически служби, но косвено е повлиян от натиска от страната на лидерите на АБВ и ДПС, който са свързани с тях.

„България все още е единствената държава, в която няма забрана за това сътрудници на Държавна сигурност да заемат ключови позиции“, коментира още Дянков, поканен по темите ръководството на БНБ и фалита на КТБ.

Той изрази своите подозрения, че политиката в България продължава да е под властта на тези хора и те влияят постоянно на събитията в страната.

По време на своето участие във властта обаче Дянков не е взимал отношение към влиянието на тоталитарните комунистически служби върху прехода, както и в частност върху банковия сектор.