Правозащитната гражданска организация федерация „Справедливост – България” изпрати протест до Конституционния съд срещу поисканото от главния прокурор Сотир Цацаров обявяване на противоконституционността на приетото от Народното събрание премахване на давността срещу престъпленията на комунизма.

През септември 2015 г. ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС приеха поправка в Наказателния кодекс, с която отпадна давността за престъпления, извършвани в периода 1944-1989 г. Три месеца по-късно вместо да изпълнява закона, в края на декември 2015 г., главният прокурор атакува промяната в Конституционния съд, възползвайки се от правото си да сезира КС.

В протеста си федерация „Справедливост - България” отбелязва, че за престъпления срещу човечеството, повечето от които са престъпленията, извършвани по време на комунистическия режим, няма и не може да има давност.

Народното събрание отхвърли днес на първо четене два законопроекта, съдържащи предложения за промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), чиято цел е да разшири групите на хората, засегнати от репресии по време на „възродителния процес”, осъществен от комунистическия режим начело с Тодор Живков.

Предложенията са внесени в 43-то Народно събрание от лидера на ДПС Лютви Местан и група депутати от движението.

Първият проект предвижда да се считат политически и граждански реабилитирани лица, пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим.

Такава категория граждани съществува като потърпевши по време на Майските събития през 1989 г, когато турското малцинство в НРБ се вдига на мирни протести срещу „възродителния процес”, а режимът реагира със сила за потушаването им.

Нито един от членовете на служебния кабинет не е бил агент на бившата Държавна сигурност. Това заяви президентът Росен Плевнелиев днес при представянето на назначеното от него служебно правителство.

Думите му означават, че той е използвал правото си на предварителна проверка по закона за досиетата, която му дава възможност още преди назначаването на кабинета да получи информация дали определените от него фигури не са свързани с бившите комунистически тайни служби.

Според източници на desebg.com държавният глава действително се е обърнал към комисията по досиетата с искане за проверка на кандидатите за министри преди тяхното обявяване.

Това означава, че Росен Плевнелиев е първият президент, който подлага на подобна проверка членовете на служебния кабинет. При служебните правителства с премиери Ренета Инджова (1994) и Стефан Софиянски (1997) президентите Желю Желев и Петър Стоянов допуснаха редица агенти на ДС да станат министри.

Служебният кабинет с премиер Марин Райков ще е първият, в който ДС няма да има никакво присъствие. Без агенти на Държавна сигурност досега беше единствено правителството на Бойко Борисов и то от януари 2011 г., когато бяха принудени да си подадат оставките министъра без портфейл Божидар Димитров, секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС и зам.-министърът на вътрешните работи Павлин Димитров, бивш кадрови служител в ДС.

Както сайтът desebg.com отбеляза преди няколко дни предварителната проверка, определяна още като „тиха лустрация” е важно средство за недопускане на сътрудници на ДС във властта. Използването й от президента Плевнелиев при определянето на състава на служебния кабинет показва, че държавният глава затвърждава поетата в началото на мандата си политика, ограничаваща присъствието във властта на свързани с ДС лица.

Президентът Плевнелиев първо подкрепи политиката на ГЕРБ за недопускане на агенти на Държавна сигурност за посланици и генерални консули, а при определяне на ръководните служители в президенството той също подложи кандидатите на предварителна проверка.

Интересна подробност е, че бащата на  новия служебен премиер Марин Райков – посланик Райко Николов, е  известно име в дипломация преди 10 ноември 1989 г. и офицер от разузнаването. Според френското издание „Експрес“ през 1953 г. в Париж Райко Николов е вербувал за Държавна сигурност и за руското ГРУ (съветското военно разузнаване) Шарл Ерню, министър на отбраната на Франция (1981-1985).

Преди да стане посланик в Париж Марин Райков дълго време чака агреман, когато тогава бяха изказани съмнения, че това е свързано с историята на баща му. В крайна сметка Райков получи агреман и два мандата е посланик във Франция.

В списъка на посланиците сътрудници на комунистическите тайни служби, обявен от комисията по досиетата през декември 2010 г., името на Марин Райков не фигурира.

За ръста при прилагането на предварителната проверка през последните години - вижте тук.

Националното ръководство на „Съюза на репресираните от комунизма – Памет” внесе в Конституционния съд (КС) протестно писмо срещу главния прокурор Сотир Цацаров за атаката му към отменената от парламента давност за разследване на престъпленията на комунистическия режим.

В края на декември 2015 г. Цацаров атакува в КС поправките в Наказателния кодекс, с които през септември 2015 г. Народното събрание с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС бяха приети поправки, позволяващи отпадането на давността за разследване на престъпления, извършени по време на тоталитарната диктатура на БКП.

Вместо БСП и АБВ главният прокурор реши да атакува новите разпоредби, обявявайки за противоречащи на конституцията.

„Съюзът на репресираните от комунизма – Памет“ няма да се примири с подобни опити и решения за връщане на давността за комунистическите престъпления и омаловажаване на въпроса за паметта и справедливото възмездие. Това не е дълг само на нашата организация, това е дълг на всички българи, на всички институции, раздаващи правосъдие”, се посочва в протеста на репресираните до КС.