|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Отварянето на архивите на Държавна сигурност ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Отваряне на архивите на ДС
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 28 Април 2011 09:13

 

"Искаме да се отговори на въпроса – ще получат ли хората достъп до своите досиета или не?"

Този въпрос е отправено от д-р Любомир Павлов, представител на Независимата федерация на труда "Подкрепа" (впоследствие депутат от СДС и шеф на Общинска банка по времето на кмета Стефан Софиянски и от декември 2010 г. собственик в „Медийна група България холдинг”) към министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на заседание на Кръглата маса на 6 февруари 1990 г. Тогава когато министърът обявява пред участниците във форума, че Държавна сигурност е закрита.

 

Първо повдигане на въпроса за досиетата на Кръглата маса

Това е първото публично поставяне на въпроса за отварянето на досиетата в България след 10 ноември 1989 г.

Ген. Атанас Семерджиев се измъква със следното обяснение:

 

"Въпросът за досиетата подлежи на специално разглеждане и проучване. Между впрочем, уважаеми г-н Павлов, вие сте посещавали, предполагам, и САЩ – Федералното бюро за разследване дава ли на американските граждани досиетата, а те са милиони? Може би всеки втори или трети гражданин на тази страна има досие във ФБР. Във Франция, някой от вас да знае, да е осигурен достъп на гражданите до техните досиета? Това не означава, че ние не сме готови да разглеждаме този въпрос и да търсим решение в духа на тези нови ценности, които изграждат нашето общество...

Досиета има... Но това съвсем не означава, че Федералното бюро за разследване или ЦРУ допуска в своите архиви всеки американец, който пожелае, и му дава възможност да се запознае с цялата документация. Не споделям информацията, че в другите страни всеки гражданин има достъп до своето досие". .

продължава>
 
Репресираните протестират срещу атаката на Цацаров към отпадналата давност за престъпленията на комунизма ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Съдебни процеси
Написано от Христо Христов   
Сряда, 27 Януари 2016 11:49

alt
Националното ръководство на „Съюза на репресираните от комунизма – Памет” внесе в Конституционния съд (КС) протестно писмо срещу главния прокурор Сотир Цацаров за атаката му към отменената от парламента давност за разследване на престъпленията на комунистическия режим.

В края на декември 2015 г. Цацаров атакува в КС поправките в Наказателния кодекс, с които през септември 2015 г. Народното събрание с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС бяха приети поправки, позволяващи отпадането на давността за разследване на престъпления, извършени по време на тоталитарната диктатура на БКП.

Вместо БСП и АБВ главният прокурор реши да атакува новите разпоредби, обявявайки за противоречащи на конституцията.

„Съюзът на репресираните от комунизма – Памет“ няма да се примири с подобни опити и решения за връщане на давността за комунистическите престъпления и омаловажаване на въпроса за паметта и справедливото възмездие. Това не е дълг само на нашата организация, това е дълг на всички българи, на всички институции, раздаващи правосъдие”, се посочва в протеста на репресираните до КС.

продължава>
 
Неосъществената декомунизация, липсата на лустарция и късното отваряне на досиетата минираха българския преход ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Декомунизация
Написано от Държавна сигурност.com   
Петък, 07 Ноември 2014 16:24

alt
Неосъществената декомунизация, липсата на лустрация и късното отваряне на досиетата са основните причини 25 години след  края на тоталитарна комунистическа режим и началото на демокрацията по-голямата част от българското общество да оценява прехода като неуспешен.

 Тази теза изрази разследващият журналист и основател на сайта desebg.com Христо Христов по време на обществената дискусия „Българският преход и Държавна сигурност”. Инициативата беше е организирана от фондация „Контрад Аденауер” и Национален граждански форум „Българка” и се проведе в сряда (5 ноември 2014 г.) в София.

 „С неосъществяването на тези три стъпки беше дадена възможност на лицата пряко свързани с комунистическата диктатура да заемат ключови места в политиката, икономиката, в държавното и местно управление”, посочи Христов.

продължава>
 
Президентът е приложил „тиха лустрация” на служебния кабинет ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Лустрация
Написано от Христо Христов   
Вторник, 12 Март 2013 19:52

alt
Нито един от членовете на служебния кабинет не е бил агент на бившата Държавна сигурност. Това заяви президентът Росен Плевнелиев днес при представянето на назначеното от него служебно правителство.

Думите му означават, че той е използвал правото си на предварителна проверка по закона за досиетата, която му дава възможност още преди назначаването на кабинета да получи информация дали определените от него фигури не са свързани с бившите комунистически тайни служби.

Според източници на desebg.com държавният глава действително се е обърнал към комисията по досиетата с искане за проверка на кандидатите за министри преди тяхното обявяване.

Това означава, че Росен Плевнелиев е първият президент, който подлага на подобна проверка членовете на служебния кабинет. При служебните правителства с премиери Ренета Инджова (1994) и Стефан Софиянски (1997) президентите Желю Желев и Петър Стоянов допуснаха редица агенти на ДС да станат министри.

Служебният кабинет с премиер Марин Райков ще е първият, в който ДС няма да има никакво присъствие. Без агенти на Държавна сигурност досега беше единствено правителството на Бойко Борисов и то от януари 2011 г., когато бяха принудени да си подадат оставките министъра без портфейл Божидар Димитров, секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС и зам.-министърът на вътрешните работи Павлин Димитров, бивш кадрови служител в ДС.

Както сайтът desebg.com отбеляза преди няколко дни предварителната проверка, определяна още като „тиха лустрация” е важно средство за недопускане на сътрудници на ДС във властта. Използването й от президента Плевнелиев при определянето на състава на служебния кабинет показва, че държавният глава затвърждава поетата в началото на мандата си политика, ограничаваща присъствието във властта на свързани с ДС лица.

Президентът Плевнелиев първо подкрепи политиката на ГЕРБ за недопускане на агенти на Държавна сигурност за посланици и генерални консули, а при определяне на ръководните служители в президенството той също подложи кандидатите на предварителна проверка.

Интересна подробност е, че бащата на  новия служебен премиер Марин Райков – посланик Райко Николов, е  известно име в дипломация преди 10 ноември 1989 г. и офицер от разузнаването. Според френското издание „Експрес“ през 1953 г. в Париж Райко Николов е вербувал за Държавна сигурност и за руското ГРУ (съветското военно разузнаване) Шарл Ерню, министър на отбраната на Франция (1981-1985).

Преди да стане посланик в Париж Марин Райков дълго време чака агреман, когато тогава бяха изказани съмнения, че това е свързано с историята на баща му. В крайна сметка Райков получи агреман и два мандата е посланик във Франция.

В списъка на посланиците сътрудници на комунистическите тайни служби, обявен от комисията по досиетата през декември 2010 г., името на Марин Райков не фигурира.

За ръста при прилагането на предварителната проверка през последните години - вижте тук.

 
Цацаров атакува пред КС премахването на давността за престъпленията на комунизма ПДФ Е-мейл
ДЕКОМУНИЗАЦИЯ - Съдебни процеси
Написано от Христо Христов   
Вторник, 22 Декември 2015 18:37

alt
Главният прокурор Сотир Цацаров атакува пред Конституционния съд (КС) промените в Наказателния кодекс (НК), с които през септември 2015 г. 43-то Народно събрание премахна  давността за престъпления на комунистическия режим (1944-1989).

По негово искане с днешна дата (22 декември 2015 г.) КС е образувал дело №13/2015, докладчик по който ще е съдия Мариана Карагьозова-Финкова.

Подобен ход се очакваше от депутатите на БКП и АБВ, които не подкрепиха преди три месеца приетите поправки в НК, но Цацаров ги изпревари.

На 17 септември 2015 г. с гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС парламентът одобри поправките в НК, с които беше прието, че погасяването на наказателно преследване се изключва за  „тежки престъпления, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции”.

продължава>
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 10 от 14
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов