Депутати от парламентарните групи на БСП и ДПС в 41-то Народно събрание са внесли в Конституционния съд (КС) през януари 2013 г. искане за отмяна на единствените действащи в българския лустрационни текстове срещу щатни сътрудници на ДС и нейни агенти, които фигурират в Закона за радио и телевизия.

В искането си бившите депутати са настояли КС да обяви противоконституционни два текста от Закона за радио и телевизия, които не позволяват за шефове в Съвета за електронни медии (СЕМ), както и в ръководствата на Българската национална телевизия и Българското национално радио да бъдат избирани сътрудници на бившата Държавна сигурност.

Вносителите смятат, че текстовете нарушават принципа на равнопоставеност на гражданите и ограничават човешките права (виж искането до КС тук).

Германия предвижда да създаде длъжността федерален омбудсман, който да подпомага и защитава хора, преследвани при някогашния комунистически режим в бившата ГДР, предаде ДПА.

Новата институция се предвижда да бъде въведена от лятото на 2021 г.

Германска демократична република (ГДР), която беше сателит на Съветския съюз, подлага своите граждани на масово следене, осъществявано от източногерманското Министерство на Държавна сигурност, известно още като ЩАЗИ.

Несъгласните с комунистическата диктатура са преследвани, сплашвани, затваряни и подлагани на различни репресии.

Още през 1990 г. Германия предприе действия, които позволиха гражданите да получат достъп до своите досиета в ЩАЗИ.

Съюзът на репресираните от комунизма „Памет” и Съюзът на репресираните от комунистическия терор в България ще подкрепят на предстоящия втори тур на изборите за държавен глава кандидат-президентската двойка Цачева-Манушев.

Това съобщи сайтът Faktor.bg след среща на репресираните с излъчените от ГЕРБ Цецка Цачева и вицеадмирал Пламен Манушев, проведена днес в столицата.

На нея са присъствали ръководствата на двете организации и репресирани от цялата страна, а самата среща не беше предварително анонсирана пред медиите, вероятно, за да се избегнат спекулации.

„Имам убеждения и ценности, в които вярвам. Тези убеждения са десни. Дълбоко вярвам в демокрацията и върховенството на закона. Гарантирам ви, че когато поема отговорност, аз изпълнявам поетите ангажименти”, подчерта по време на срещата кандидатът на ГЕРБ за президент Цецка Цачева, цитирана от  Faktor.bg.

По думите ѝ хулите и нападките от страна на политическите й опоненти са минали границите на нормалното противопоставяне в политиката.

Нито един от членовете на служебния кабинет не е бил агент на бившата Държавна сигурност. Това заяви президентът Росен Плевнелиев днес при представянето на назначеното от него служебно правителство.

Думите му означават, че той е използвал правото си на предварителна проверка по закона за досиетата, която му дава възможност още преди назначаването на кабинета да получи информация дали определените от него фигури не са свързани с бившите комунистически тайни служби.

Според източници на desebg.com държавният глава действително се е обърнал към комисията по досиетата с искане за проверка на кандидатите за министри преди тяхното обявяване.

Това означава, че Росен Плевнелиев е първият президент, който подлага на подобна проверка членовете на служебния кабинет. При служебните правителства с премиери Ренета Инджова (1994) и Стефан Софиянски (1997) президентите Желю Желев и Петър Стоянов допуснаха редица агенти на ДС да станат министри.

Служебният кабинет с премиер Марин Райков ще е първият, в който ДС няма да има никакво присъствие. Без агенти на Държавна сигурност досега беше единствено правителството на Бойко Борисов и то от януари 2011 г., когато бяха принудени да си подадат оставките министъра без портфейл Божидар Димитров, секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС и зам.-министърът на вътрешните работи Павлин Димитров, бивш кадрови служител в ДС.

Както сайтът desebg.com отбеляза преди няколко дни предварителната проверка, определяна още като „тиха лустрация” е важно средство за недопускане на сътрудници на ДС във властта. Използването й от президента Плевнелиев при определянето на състава на служебния кабинет показва, че държавният глава затвърждава поетата в началото на мандата си политика, ограничаваща присъствието във властта на свързани с ДС лица.

Президентът Плевнелиев първо подкрепи политиката на ГЕРБ за недопускане на агенти на Държавна сигурност за посланици и генерални консули, а при определяне на ръководните служители в президенството той също подложи кандидатите на предварителна проверка.

Интересна подробност е, че бащата на  новия служебен премиер Марин Райков – посланик Райко Николов, е  известно име в дипломация преди 10 ноември 1989 г. и офицер от разузнаването. Според френското издание „Експрес“ през 1953 г. в Париж Райко Николов е вербувал за Държавна сигурност и за руското ГРУ (съветското военно разузнаване) Шарл Ерню, министър на отбраната на Франция (1981-1985).

Преди да стане посланик в Париж Марин Райков дълго време чака агреман, когато тогава бяха изказани съмнения, че това е свързано с историята на баща му. В крайна сметка Райков получи агреман и два мандата е посланик във Франция.

В списъка на посланиците сътрудници на комунистическите тайни служби, обявен от комисията по досиетата през декември 2010 г., името на Марин Райков не фигурира.

За ръста при прилагането на предварителната проверка през последните години - вижте тук.