През 1989 г. в Чехословакия ние нямахме никакъв опит как да подходим към рухналия тоталитарен комунистически режим. Една част от елита призоваваше да забравим този период. Но възможно ли е това?

Помирението в Чехия имаше три фундаментални нива. Те бяха в основата на това как трябва да приемем миналото на тоталитарната епоха. Първото ниво беше административното и политическо ниво, което даде политическите решения, приемането на необходимото законодателство и изпълнението им.. Второто ниво беше задействане наказателно право за търсене на съдебна отговорност за престъпления на комунистическия режим. Третото ниво беше отварянето на архивите на репресивните служби. Трите нива се допълваха взаимно.

На законодателно ниво през 1990 г. беше приет Закон за юридическата реабилитация на жертвите на режима. През 1991 г. беше приет Закон за лустрацията. Той беше изключително важен инструмент на правовата и демократична държава. Тази стъпка беше полезна и добра.

Беше създаден Институт за изучаване на тоталитарния режим. Той работи с архива на репресивния апарат. Ние сме задължени да съхраняваме всички документи, свързани с агентите на репресивния апарат и да осигуряваме достъп до тях.

С отварянето на архивите не се получи никакъв сценарий на катастрофа, както някои предричаха в началото на 90-те години.

В периода 1990-1993 г. комунистическият режим беше обявен за незаконен и се предприеха действия за разследване на престъпленията на режима. Да се наказат престъпленията беше акт на справедливост.

Резултатът от разследванията не постигна очакванията. Отворени бяха хиляди досиета, повдигнати бяха 173 обвинения и бяха проведени общо 47 съдебни процеса. Някои от виновните за престъпленията бяха осъдени, други получиха условни присъди. Мнозина не бяха осъдени и наказани, поради забавяне на делата срещу тях. Стотици хиляди жертви бяха разочаровани от проведените наказателни преследвания.

Преодоляването на тоталитарния режим е необходимост за всяко общество, което го е преживяла. За възвръщане на правовата съвест в обществото през 2007 г. се взе ново решение за отваряне на архивите на всички репресивни органи. Чешкият закон за досиетата е един от най-либералните в страните от Източна Европа. Всеки пълнолетен гражданин има право на достъп до архивите. Това право имат и чуждите граждани.

Ще дам и един пример, който съм запомнил и ми се струва важен за страните, които се освобождават от репресивни режими и тръгват по пътя на демокрацията. През 1996 г. се срещнах с един от т. нар. ловци на престъпления – Византан, който издирваше от години престъпници нацисти. Той ми сподели, че от неговия дългогодишен опит е стигнал до следния извод: говорете за конкретни жертви и за конкретни престъпления и извършители. Само това е важно да се предотврати повторението на подобни престъпления.

*Докладът на Мирослав Леки, председател на Управителния съвет на Института за изследване на тоталитарния режим в Чехия, е изнесен на международната конференция „Справедливост в прехода” – как страните от Близкият Изток и Северна Африка да осмислят своето минало, проведена в София на 2-4 декември 2011 г. Заглавието е на Държавна сигурност.com.

Прокуратурата подготвя за внасяне в съда на второ дело срещу о. р. ген. Кирчо Киров, директор на Националната разузнавателна служба (НРС) в периода 2003-2012 г. Това стана ясно днес по време на участието на Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор, по bTV.

Киров е бивш дългогодишен служител на Първо главно управление на ДС до 1990 г., завършил школа на КГБ в СССР, по новият случай, по който той става подсъдим, отново се отнася за злоупотреби – присвояване на 5,1 млн. лв.

Кирчо Киров беше вече осъден по друго дело за злоупотреби с финанси на стойност 5 млн. лв. Той получи 10 години затвор за използване на милионите по кухи оперативни дела, по които са пренасочвани  огромни суми.

Сайтът desebg.com препечатва интервю с разследващия журналист Христов на главния редактор на Faktor.bg Стойко Стоянов. „Декомунизацията беше само предизборен плащ, избирателите на дясното бяха жестоко излъгани. Още дълго България ще гази в поскомунистическото блато. Черна дупка в закона за досиетата остава скрити комунистическите агенти в енергетиката”, казва пред Faktor.bg издателят на специализираните сайтове desebg.com, agentibg.com и pametbg.com.

Г-н Христов, миналата седмица полското правителство обяви проект да намали пенсиите на агентите и офицерите работели за тайните служби по времето на комунизма, какъв е смисълът от тази санкция, какъв знак дават поляците на страна като България?

– Надявам се този законопроект да бъде приет от полския парламент. За тази идея в Полша се говори от няколко години. Може би сега управляващите имат мнозинство, за да я реализират. Смисълът за една такава страна като Полша, която уважава своята история, е стремеж да се постигне справедливост по отношение на лицата, свързани с репресивния апарат на полската комунистическа партия.

Депутати на БСП и ДПС премахнаха лустрационната забраната в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание сътрудници на комунистическите тоталитарни служби да заемат ръководни постове в парламента.

Според текста (чл. 3 от правилника) народни представители, за които има данни, че са сътрудници на бившата Държавна сигурност и на разузнавателните служби на БНА, не могат да бъдат членове на:

• ръководството на Народното събрание;
• ръководствата на комисиите към Народното събрание;
• международните делегации на Народното събрание.

Това ограничение беше възприето в началото на 41-то Народно събрание от ГЕРБ и Синята коалиция през есента на 2009 г. Малко след това обаче група депутати от левицата и ДПС го атакуваха пред Конституционния съд. Той от своя страна го отмени с решение през декември 2009 г. като противоречащ на Конституцията заради лустрационните ограничения, които налага и които според Конституционния съд ограничават правата.