През 1989 г. в Чехословакия ние нямахме никакъв опит как да подходим към рухналия тоталитарен комунистически режим. Една част от елита призоваваше да забравим този период. Но възможно ли е това?

Помирението в Чехия имаше три фундаментални нива. Те бяха в основата на това как трябва да приемем миналото на тоталитарната епоха. Първото ниво беше административното и политическо ниво, което даде политическите решения, приемането на необходимото законодателство и изпълнението им.. Второто ниво беше задействане наказателно право за търсене на съдебна отговорност за престъпления на комунистическия режим. Третото ниво беше отварянето на архивите на репресивните служби. Трите нива се допълваха взаимно.

На законодателно ниво през 1990 г. беше приет Закон за юридическата реабилитация на жертвите на режима. През 1991 г. беше приет Закон за лустрацията. Той беше изключително важен инструмент на правовата и демократична държава. Тази стъпка беше полезна и добра.

Беше създаден Институт за изучаване на тоталитарния режим. Той работи с архива на репресивния апарат. Ние сме задължени да съхраняваме всички документи, свързани с агентите на репресивния апарат и да осигуряваме достъп до тях.

С отварянето на архивите не се получи никакъв сценарий на катастрофа, както някои предричаха в началото на 90-те години.

В периода 1990-1993 г. комунистическият режим беше обявен за незаконен и се предприеха действия за разследване на престъпленията на режима. Да се наказат престъпленията беше акт на справедливост.

Резултатът от разследванията не постигна очакванията. Отворени бяха хиляди досиета, повдигнати бяха 173 обвинения и бяха проведени общо 47 съдебни процеса. Някои от виновните за престъпленията бяха осъдени, други получиха условни присъди. Мнозина не бяха осъдени и наказани, поради забавяне на делата срещу тях. Стотици хиляди жертви бяха разочаровани от проведените наказателни преследвания.

Преодоляването на тоталитарния режим е необходимост за всяко общество, което го е преживяла. За възвръщане на правовата съвест в обществото през 2007 г. се взе ново решение за отваряне на архивите на всички репресивни органи. Чешкият закон за досиетата е един от най-либералните в страните от Източна Европа. Всеки пълнолетен гражданин има право на достъп до архивите. Това право имат и чуждите граждани.

Ще дам и един пример, който съм запомнил и ми се струва важен за страните, които се освобождават от репресивни режими и тръгват по пътя на демокрацията. През 1996 г. се срещнах с един от т. нар. ловци на престъпления – Византан, който издирваше от години престъпници нацисти. Той ми сподели, че от неговия дългогодишен опит е стигнал до следния извод: говорете за конкретни жертви и за конкретни престъпления и извършители. Само това е важно да се предотврати повторението на подобни престъпления.

*Докладът на Мирослав Леки, председател на Управителния съвет на Института за изследване на тоталитарния режим в Чехия, е изнесен на международната конференция „Справедливост в прехода” – как страните от Близкият Изток и Северна Африка да осмислят своето минало, проведена в София на 2-4 декември 2011 г. Заглавието е на Държавна сигурност.com.

Президентът Росен Плевнелиев не е включен от Конституционния съд (КС) като заинтересована страна по делото, с което ще се реши дали България ще остане една от малкото бивши комунистически страни, в които престъпленията на тоталитарния режим на БКП няма да се преследват с удобното оправдание, че е изтекла давността или не.

Това стана ясно от определението на КС, публикувано на уеб страница на съда (изтекли определението - ТУК).

 С определението на 10 март 2016 г. КС е допуснал за разглеждане по същество искането за главния прокурор Сотир Цацаров, с което на 22 декември 2015 г. той сезира съда да бъдат обявени като противоконституционни текстовете в Наказателния кодекс за отпадането на давността за престъпленията на комунистическия режим, приети от 43-то Народно събрание през септември 2015 г.

Проповядващите националсоциалистическа или комунистическа идеология да подлежат на наказателни санкции – затвор или глоба.

Това предвиждат поправки в Наказателния кодекс (НК), които депутатите Методи Андреев (ГЕРБ), Петър Славов и Мартин Димитров (Реформаторски блок) внесоха със законопроект в Народното събрание с дата 8 март 2016 г.

Още от времето на комунизма в чл. 108 от НК се предвижда затвор или глоба, но за проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология.

Депутатите добавят към фашистка и още две идеологии националсоциалистическа и комунистическа, като освен с лишаване от свобода до три години, както НК предвижда в момента, вносителите на законопроекта предлагат нарушителите да бъдат санкционирани с глоба от 3 до 5 хиляди лева (сега глобата е до 5 хиляди лева).

Българският депутат в Европейския парламент Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) днес се обяви против атаката на текстовете в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) пред Конституционния съд (КС), непозволяващи сътрудници на бившата Държавна сигурност да заемат постове в Съвета за електронни медии и в ръководствата на БНТ и БНР.

Както desebg.com информира в понеделник през януари т.г. депутати от БСП и ДПС от 41-то Народно събрание са поискали от КС да бъдат обявени за противоконституционни две разпоредби в ЗРТ, които в момента са единствената лустрационна бариера в българското законодателство срещу сътрудници на ДС и допускането им до ръководните органи на националния медиен регулатор и националната телевизия и радио. Вчера Асоциацията на европейските журналисти – България също се обяви против отмяната на въпросните текстове. Сайтът ви представя позицията на евродепутата Андрей Ковачев*.

Днес изтича срокът, който Конституционният съд на Република България даде на засегнатите институции, за да изразят позиция относно искането на 57 бивши народни представители от БСП и ДПС съдът да обяви за противоконституционни членове в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), забраняващи на бивши щатни и нещатни сътрудници на комунистическата Държавна сигурност да бъдат членове на Съвета за електронни медии, както и на Управителните съвети на БНТ и БНР.