През 1989 г. в Чехословакия ние нямахме никакъв опит как да подходим към рухналия тоталитарен комунистически режим. Една част от елита призоваваше да забравим този период. Но възможно ли е това?

Помирението в Чехия имаше три фундаментални нива. Те бяха в основата на това как трябва да приемем миналото на тоталитарната епоха. Първото ниво беше административното и политическо ниво, което даде политическите решения, приемането на необходимото законодателство и изпълнението им.. Второто ниво беше задействане наказателно право за търсене на съдебна отговорност за престъпления на комунистическия режим. Третото ниво беше отварянето на архивите на репресивните служби. Трите нива се допълваха взаимно.

На законодателно ниво през 1990 г. беше приет Закон за юридическата реабилитация на жертвите на режима. През 1991 г. беше приет Закон за лустрацията. Той беше изключително важен инструмент на правовата и демократична държава. Тази стъпка беше полезна и добра.

Беше създаден Институт за изучаване на тоталитарния режим. Той работи с архива на репресивния апарат. Ние сме задължени да съхраняваме всички документи, свързани с агентите на репресивния апарат и да осигуряваме достъп до тях.

С отварянето на архивите не се получи никакъв сценарий на катастрофа, както някои предричаха в началото на 90-те години.

В периода 1990-1993 г. комунистическият режим беше обявен за незаконен и се предприеха действия за разследване на престъпленията на режима. Да се наказат престъпленията беше акт на справедливост.

Резултатът от разследванията не постигна очакванията. Отворени бяха хиляди досиета, повдигнати бяха 173 обвинения и бяха проведени общо 47 съдебни процеса. Някои от виновните за престъпленията бяха осъдени, други получиха условни присъди. Мнозина не бяха осъдени и наказани, поради забавяне на делата срещу тях. Стотици хиляди жертви бяха разочаровани от проведените наказателни преследвания.

Преодоляването на тоталитарния режим е необходимост за всяко общество, което го е преживяла. За възвръщане на правовата съвест в обществото през 2007 г. се взе ново решение за отваряне на архивите на всички репресивни органи. Чешкият закон за досиетата е един от най-либералните в страните от Източна Европа. Всеки пълнолетен гражданин има право на достъп до архивите. Това право имат и чуждите граждани.

Ще дам и един пример, който съм запомнил и ми се струва важен за страните, които се освобождават от репресивни режими и тръгват по пътя на демокрацията. През 1996 г. се срещнах с един от т. нар. ловци на престъпления – Византан, който издирваше от години престъпници нацисти. Той ми сподели, че от неговия дългогодишен опит е стигнал до следния извод: говорете за конкретни жертви и за конкретни престъпления и извършители. Само това е важно да се предотврати повторението на подобни престъпления.

*Докладът на Мирослав Леки, председател на Управителния съвет на Института за изследване на тоталитарния режим в Чехия, е изнесен на международната конференция „Справедливост в прехода” – как страните от Близкият Изток и Северна Африка да осмислят своето минало, проведена в София на 2-4 декември 2011 г. Заглавието е на Държавна сигурност.com.

Още една жертва на „възродителния процес“ осъди прокуратурата заради бавно правосъдие по дело, което води от… 1991 г.

Новината, че държавното обвинение трябва да заплати обезщетение от 50 000 лв. на жител на област Добрич, пострадал от насилствената смяна на имената на турското малцинство, бе съобщена от БНР.

Потърпевшият, чието име не се споменава, е бил мобилизиран през 1985 година и отведен във военно поделение в гр. Роман, където му е било сменено името.

При завръщането си в дома бил убеждаван да се включи в пропагандата по селата, че смяната на имената е правилна. Поради отказа си е арестуван. В МВР прекарал 65 дни, след което бил въдворен в лагера "Белене".

„Комунистическият режим е в основите на проблемите, с които се сблъсква България и днес. Липсата на разкаяние, осъждане и осмисляне на тоталитарния режим гони младите хора от България”.

Това заяви в лекция пред Атлантическия клуб посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан, цитиран от Медиапул.

„Тази липса позволява на избягали банкери и на други, които скоро може също да избягат, да ограбят милиарди... Тази липса позволява на политиците да избират един 33-годишен олигарх за шеф на службите, само защото е верен на един бивш ръководител от Държавна сигурност... Тази липса кара младите българи да напускат страната”, допълни посланик Кабан, очевидно намеквайки за депутата от ДПС Делян Пеевски, който в началото на мандата на правителството Орешарски през 2013 г. за малко не оглави ДАНС.

Депутати на БСП и ДПС премахнаха лустрационната забраната в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание сътрудници на комунистическите тоталитарни служби да заемат ръководни постове в парламента.

Според текста (чл. 3 от правилника) народни представители, за които има данни, че са сътрудници на бившата Държавна сигурност и на разузнавателните служби на БНА, не могат да бъдат членове на:

• ръководството на Народното събрание;
• ръководствата на комисиите към Народното събрание;
• международните делегации на Народното събрание.

Това ограничение беше възприето в началото на 41-то Народно събрание от ГЕРБ и Синята коалиция през есента на 2009 г. Малко след това обаче група депутати от левицата и ДПС го атакуваха пред Конституционния съд. Той от своя страна го отмени с решение през декември 2009 г. като противоречащ на Конституцията заради лустрационните ограничения, които налага и които според Конституционния съд ограничават правата.