Новите членове на Управителния съвет на Българската национална телевиция (БНТ) не са свързани с Държавна сигурност. Това стана ясно от съобщение на комисията по досиетата на сайта й. Независимият държавен орган съобщи, че не е установил принадлежност към ДС на новите членове.

В понеделник Съветът за електронни медии (СЕМ) утвърди кандидатурите за нови членове на Управителния съвет на БНТ. В новото ръководство, което е с 3-годишен мандат  влизат четирима членове – Анета Милкова, Геновева Момчева, Ива Ценкова и Марина Стойчева. Те бяха предложени от генералния директор и председател на Управителния съвет Вяра Анкова.

В края на януари 2012 г. Македония беше насърчена от Европейския парламент (ЕП)  да отвори досиетата на бившата югославска тайна служба от епохата на комунизма (УДБА – ср. Управа државне безбедности).

С голямо мнозинство в Комисията по външна политика на ЕП тогава беше приета на първо четене проекторезолюция за напредъка на Македония.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю по темата с евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ) и зам.-председател на Комисията по външна политика на европарламента, който е и вносител на текстовете за ускоряване на процеса от отварянето на досиетата в Македония.

Г-н Ковачев, наскоро Комисията по външна политика на Европейския парламент (ЕП) насърчи Македония да отвори досиетата на бившите югославски тайни служби от епохата на комунизма. Защо е важно да бъдат отворени архивите на тези служби в Македония?

- Отварянето на архивите на бившите комунистически тайни служби е въпрос от особена важност не само за Македония, но и за всички бивши комунистически държави. Нашата страна има горчив опит с отварянето на досиетата на Държавна сигурност, който на практика олицетворява целия преход.

В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век на обществата в Източна Европа бе обещана промяна и курс към демокрация, човешки права и свободен пазар.

За съжаление, в редица случаи, включително и в България, вместо един нов обществен договор станахме свидетели на трансформация на политическата власт на бившите комунисти в икономическа власт.

На практика през 90-те години се оказахме в ситуация, в която отделните части на вече бившия тоталитарен режим, като тайна полиция, политическа номенклатура и др. заживяха свой собствен живот, пречейки на нормалните икономически и обществени процеси в една България, която се опитваше да създаде условия за демокрация и справедливост за своите граждани. Точно с тази европейска ценност, справедливост, е свързано и отварянето на архивите. .

Народното събрание отхвърли днес на първо четене два законопроекта, съдържащи предложения за промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), чиято цел е да разшири групите на хората, засегнати от репресии по време на „възродителния процес”, осъществен от комунистическия режим начело с Тодор Живков.

Предложенията са внесени в 43-то Народно събрание от лидера на ДПС Лютви Местан и група депутати от движението.

Първият проект предвижда да се считат политически и граждански реабилитирани лица, пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим.

Такава категория граждани съществува като потърпевши по време на Майските събития през 1989 г, когато турското малцинство в НРБ се вдига на мирни протести срещу „възродителния процес”, а режимът реагира със сила за потушаването им.

43-то Народно събрание премахна юридическата пречка за наказателно преследване на лица, свъразни с престъпления, извършени по време на комунистическия режим (1944-1989), след като прие поправка в Наказателния кодекс за отпадане на давността.

Пълният текст гласи:

„Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления, извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с т.нар. „възродителен процес“.

Промяната (гласувана на 17 септември 2015 г.) е подкрепена със 111 гласа, 30 са гласували „против” и 7 са се въздържали. „За” гласуваха всички присъстващи в пленарната зала народни представители на ГЕРБ – 66, Реформаторския блок – 15 и на ДПС – 23. Към тях са се присъединили 3-ма депутати от Българския демократичен център (БДЦ), 2-ма от Патриотичния фронт и 2-ма независими.

"Против" гласуваха БСП – 22 депутати, АБВ – 6 и 2-ма от Патриотичния фронт.