В писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан изселници от Турция, жертви на политиката на БКП, провела т. нар. възродителен процес сред малцинствата в НРБ през 70-те и 80-те години на ХХ век, настояха българският парламент да приеме промени в законодателството, с които да бъде премахната давността над престъпленията на комунистическия режим.

Писмото е придружено с подписка от 1516 души изселници, живеещи днес в шест различни области в Турция и Северен Кипър, като информацията за инициативата бе представена на сайта desebg.com от представители на Инициативния комитет на подписката за разгласяването й.

„Не са забравени и не биха могли да се забравят престъпленията, убийствата, изтезанията, изселванията, уволняванията и геноцида, извършени срещу турците и мюсюлманите в България особено след 70-те години. Осъждането на виновниците след тези години на насилия и изтезания, поне за известните престъпления  от 1984-1989 година, би могло да поуспокои човешката съвест. В противен случай никога няма да настъпи покой за нея”, заявяват изселниците в Турция в подписката си до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан.

Нито един от членовете на служебния кабинет не е бил агент на бившата Държавна сигурност. Това заяви президентът Росен Плевнелиев днес при представянето на назначеното от него служебно правителство.

Думите му означават, че той е използвал правото си на предварителна проверка по закона за досиетата, която му дава възможност още преди назначаването на кабинета да получи информация дали определените от него фигури не са свързани с бившите комунистически тайни служби.

Според източници на desebg.com държавният глава действително се е обърнал към комисията по досиетата с искане за проверка на кандидатите за министри преди тяхното обявяване.

Това означава, че Росен Плевнелиев е първият президент, който подлага на подобна проверка членовете на служебния кабинет. При служебните правителства с премиери Ренета Инджова (1994) и Стефан Софиянски (1997) президентите Желю Желев и Петър Стоянов допуснаха редица агенти на ДС да станат министри.

Служебният кабинет с премиер Марин Райков ще е първият, в който ДС няма да има никакво присъствие. Без агенти на Държавна сигурност досега беше единствено правителството на Бойко Борисов и то от януари 2011 г., когато бяха принудени да си подадат оставките министъра без портфейл Божидар Димитров, секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС и зам.-министърът на вътрешните работи Павлин Димитров, бивш кадрови служител в ДС.

Както сайтът desebg.com отбеляза преди няколко дни предварителната проверка, определяна още като „тиха лустрация” е важно средство за недопускане на сътрудници на ДС във властта. Използването й от президента Плевнелиев при определянето на състава на служебния кабинет показва, че държавният глава затвърждава поетата в началото на мандата си политика, ограничаваща присъствието във властта на свързани с ДС лица.

Президентът Плевнелиев първо подкрепи политиката на ГЕРБ за недопускане на агенти на Държавна сигурност за посланици и генерални консули, а при определяне на ръководните служители в президенството той също подложи кандидатите на предварителна проверка.

Интересна подробност е, че бащата на  новия служебен премиер Марин Райков – посланик Райко Николов, е  известно име в дипломация преди 10 ноември 1989 г. и офицер от разузнаването. Според френското издание „Експрес“ през 1953 г. в Париж Райко Николов е вербувал за Държавна сигурност и за руското ГРУ (съветското военно разузнаване) Шарл Ерню, министър на отбраната на Франция (1981-1985).

Преди да стане посланик в Париж Марин Райков дълго време чака агреман, когато тогава бяха изказани съмнения, че това е свързано с историята на баща му. В крайна сметка Райков получи агреман и два мандата е посланик във Франция.

В списъка на посланиците сътрудници на комунистическите тайни служби, обявен от комисията по досиетата през декември 2010 г., името на Марин Райков не фигурира.

За ръста при прилагането на предварителната проверка през последните години - вижте тук.

"Искаме да се отговори на въпроса – ще получат ли хората достъп до своите досиета или не?"

Този въпрос е отправено от д-р Любомир Павлов, представител на Независимата федерация на труда "Подкрепа" (впоследствие депутат от СДС и шеф на Общинска банка по времето на кмета Стефан Софиянски и от декември 2010 г. собственик в „Медийна група България холдинг”) към министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев на заседание на Кръглата маса на 6 февруари 1990 г. Тогава когато министърът обявява пред участниците във форума, че Държавна сигурност е закрита.

Първо повдигане на въпроса за досиетата на Кръглата маса

Това е първото публично поставяне на въпроса за отварянето на досиетата в България след 10 ноември 1989 г.

Ген. Атанас Семерджиев се измъква със следното обяснение:

"Въпросът за досиетата подлежи на специално разглеждане и проучване. Между впрочем, уважаеми г-н Павлов, вие сте посещавали, предполагам, и САЩ – Федералното бюро за разследване дава ли на американските граждани досиетата, а те са милиони? Може би всеки втори или трети гражданин на тази страна има досие във ФБР. Във Франция, някой от вас да знае, да е осигурен достъп на гражданите до техните досиета? Това не означава, че ние не сме готови да разглеждаме този въпрос и да търсим решение в духа на тези нови ценности, които изграждат нашето общество...

Досиета има... Но това съвсем не означава, че Федералното бюро за разследване или ЦРУ допуска в своите архиви всеки американец, който пожелае, и му дава възможност да се запознае с цялата документация. Не споделям информацията, че в другите страни всеки гражданин има достъп до своето досие". .

Връщането на имената, сменени насилствено по време на „възродителния процес”,  ще се извършва по улеснена административна процедура, а не както е в момента – по съдебен път.

Това прие Народното събрание днес, одобрявайки на първо четене промяна в Закона за гражданската регистрация, предложена от ДПС. Движението за права и свободи продължава практиката на СДС да предлага законопроекти, важни за декомунизацията и възстановяване на отнети при комунистическия режим права, когато е в опозиция, но не и когато е в управлението на страната.

Независимо от тази колитическа конюнктура настоящият законопроект има изгледи да бъде приет.