Щатните и нещатните сътрудници на бившата Държавна сигурност вече ще мога да участват в управите на БНТ и БНР и да са членове на Съвета за електронни медии (СЕМ).

Това стана възможно след като днес Конституционният съд (КС) отмени единствените лустрационни тестове в българското законодателство по отношение на тоталитарните комунистически служби.

Става въпрос за текстове в Закона за радио и телевизия, приет през 1998 г., които забраняваха участието на сътрудници на ДС в управлението на националната телевизия, националното радио и СЕМ.

Седем от съдиите са приели, че тези текстове са противоконституционни. Това са председателят на съда Димитър Токушев и членовете му Пламен Киров, Красен Стойчев, Цанка Цанкова, Георги Ангелов, Борис Велчев и Гроздан Илиев.

Трима съдии, Благовест Пунев, докладчик по делото, Кети Маркова и Анастас Анастасов, са изразили особено мнение. Съдиите Румен Ненков и Стефка Стоева не са взели участие в заседанието.

В края на януари 2012 г. Македония беше насърчена от Европейския парламент (ЕП)  да отвори досиетата на бившата югославска тайна служба от епохата на комунизма (УДБА – ср. Управа државне безбедности).

С голямо мнозинство в Комисията по външна политика на ЕП тогава беше приета на първо четене проекторезолюция за напредъка на Македония.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю по темата с евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ) и зам.-председател на Комисията по външна политика на европарламента, който е и вносител на текстовете за ускоряване на процеса от отварянето на досиетата в Македония.

Г-н Ковачев, наскоро Комисията по външна политика на Европейския парламент (ЕП) насърчи Македония да отвори досиетата на бившите югославски тайни служби от епохата на комунизма. Защо е важно да бъдат отворени архивите на тези служби в Македония?

- Отварянето на архивите на бившите комунистически тайни служби е въпрос от особена важност не само за Македония, но и за всички бивши комунистически държави. Нашата страна има горчив опит с отварянето на досиетата на Държавна сигурност, който на практика олицетворява целия преход.

В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век на обществата в Източна Европа бе обещана промяна и курс към демокрация, човешки права и свободен пазар.

За съжаление, в редица случаи, включително и в България, вместо един нов обществен договор станахме свидетели на трансформация на политическата власт на бившите комунисти в икономическа власт.

На практика през 90-те години се оказахме в ситуация, в която отделните части на вече бившия тоталитарен режим, като тайна полиция, политическа номенклатура и др. заживяха свой собствен живот, пречейки на нормалните икономически и обществени процеси в една България, която се опитваше да създаде условия за демокрация и справедливост за своите граждани. Точно с тази европейска ценност, справедливост, е свързано и отварянето на архивите. .

Президентът Росен Плевнелиев не е включен от Конституционния съд (КС) като заинтересована страна по делото, с което ще се реши дали България ще остане една от малкото бивши комунистически страни, в които престъпленията на тоталитарния режим на БКП няма да се преследват с удобното оправдание, че е изтекла давността или не.

Това стана ясно от определението на КС, публикувано на уеб страница на съда (изтекли определението - ТУК).

 С определението на 10 март 2016 г. КС е допуснал за разглеждане по същество искането за главния прокурор Сотир Цацаров, с което на 22 декември 2015 г. той сезира съда да бъдат обявени като противоконституционни текстовете в Наказателния кодекс за отпадането на давността за престъпленията на комунистическия режим, приети от 43-то Народно събрание през септември 2015 г.

Проповядващите националсоциалистическа или комунистическа идеология да подлежат на наказателни санкции – затвор или глоба.

Това предвиждат поправки в Наказателния кодекс (НК), които депутатите Методи Андреев (ГЕРБ), Петър Славов и Мартин Димитров (Реформаторски блок) внесоха със законопроект в Народното събрание с дата 8 март 2016 г.

Още от времето на комунизма в чл. 108 от НК се предвижда затвор или глоба, но за проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология.

Депутатите добавят към фашистка и още две идеологии националсоциалистическа и комунистическа, като освен с лишаване от свобода до три години, както НК предвижда в момента, вносителите на законопроекта предлагат нарушителите да бъдат санкционирани с глоба от 3 до 5 хиляди лева (сега глобата е до 5 хиляди лева).