Депутати на БСП и ДПС премахнаха лустрационната забраната в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание сътрудници на комунистическите тоталитарни служби да заемат ръководни постове в парламента.

Според текста (чл. 3 от правилника) народни представители, за които има данни, че са сътрудници на бившата Държавна сигурност и на разузнавателните служби на БНА, не могат да бъдат членове на:

• ръководството на Народното събрание;
• ръководствата на комисиите към Народното събрание;
• международните делегации на Народното събрание.

Това ограничение беше възприето в началото на 41-то Народно събрание от ГЕРБ и Синята коалиция през есента на 2009 г. Малко след това обаче група депутати от левицата и ДПС го атакуваха пред Конституционния съд. Той от своя страна го отмени с решение през декември 2009 г. като противоречащ на Конституцията заради лустрационните ограничения, които налага и които според Конституционния съд ограничават правата.

През 1989 г. в Чехословакия ние нямахме никакъв опит как да подходим към рухналия тоталитарен комунистически режим. Една част от елита призоваваше да забравим този период. Но възможно ли е това?

Помирението в Чехия имаше три фундаментални нива. Те бяха в основата на това как трябва да приемем миналото на тоталитарната епоха. Първото ниво беше административното и политическо ниво, което даде политическите решения, приемането на необходимото законодателство и изпълнението им.. Второто ниво беше задействане наказателно право за търсене на съдебна отговорност за престъпления на комунистическия режим. Третото ниво беше отварянето на архивите на репресивните служби. Трите нива се допълваха взаимно.

На законодателно ниво през 1990 г. беше приет Закон за юридическата реабилитация на жертвите на режима. През 1991 г. беше приет Закон за лустрацията. Той беше изключително важен инструмент на правовата и демократична държава. Тази стъпка беше полезна и добра.

Беше създаден Институт за изучаване на тоталитарния режим. Той работи с архива на репресивния апарат. Ние сме задължени да съхраняваме всички документи, свързани с агентите на репресивния апарат и да осигуряваме достъп до тях.

С отварянето на архивите не се получи никакъв сценарий на катастрофа, както някои предричаха в началото на 90-те години.

В периода 1990-1993 г. комунистическият режим беше обявен за незаконен и се предприеха действия за разследване на престъпленията на режима. Да се наказат престъпленията беше акт на справедливост.

Резултатът от разследванията не постигна очакванията. Отворени бяха хиляди досиета, повдигнати бяха 173 обвинения и бяха проведени общо 47 съдебни процеса. Някои от виновните за престъпленията бяха осъдени, други получиха условни присъди. Мнозина не бяха осъдени и наказани, поради забавяне на делата срещу тях. Стотици хиляди жертви бяха разочаровани от проведените наказателни преследвания.

Преодоляването на тоталитарния режим е необходимост за всяко общество, което го е преживяла. За възвръщане на правовата съвест в обществото през 2007 г. се взе ново решение за отваряне на архивите на всички репресивни органи. Чешкият закон за досиетата е един от най-либералните в страните от Източна Европа. Всеки пълнолетен гражданин има право на достъп до архивите. Това право имат и чуждите граждани.

Ще дам и един пример, който съм запомнил и ми се струва важен за страните, които се освобождават от репресивни режими и тръгват по пътя на демокрацията. През 1996 г. се срещнах с един от т. нар. ловци на престъпления – Византан, който издирваше от години престъпници нацисти. Той ми сподели, че от неговия дългогодишен опит е стигнал до следния извод: говорете за конкретни жертви и за конкретни престъпления и извършители. Само това е важно да се предотврати повторението на подобни престъпления.

*Докладът на Мирослав Леки, председател на Управителния съвет на Института за изследване на тоталитарния режим в Чехия, е изнесен на международната конференция „Справедливост в прехода” – как страните от Близкият Изток и Северна Африка да осмислят своето минало, проведена в София на 2-4 декември 2011 г. Заглавието е на Държавна сигурност.com.

Народното събрание отхвърли днес на първо четене два законопроекта, съдържащи предложения за промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), чиято цел е да разшири групите на хората, засегнати от репресии по време на „възродителния процес”, осъществен от комунистическия режим начело с Тодор Живков.

Предложенията са внесени в 43-то Народно събрание от лидера на ДПС Лютви Местан и група депутати от движението.

Първият проект предвижда да се считат политически и граждански реабилитирани лица, пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим.

Такава категория граждани съществува като потърпевши по време на Майските събития през 1989 г, когато турското малцинство в НРБ се вдига на мирни протести срещу „възродителния процес”, а режимът реагира със сила за потушаването им.

43-то Народно събрание премахна юридическата пречка за наказателно преследване на лица, свъразни с престъпления, извършени по време на комунистическия режим (1944-1989), след като прие поправка в Наказателния кодекс за отпадане на давността.

Пълният текст гласи:

„Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления, извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с т.нар. „възродителен процес“.

Промяната (гласувана на 17 септември 2015 г.) е подкрепена със 111 гласа, 30 са гласували „против” и 7 са се въздържали. „За” гласуваха всички присъстващи в пленарната зала народни представители на ГЕРБ – 66, Реформаторския блок – 15 и на ДПС – 23. Към тях са се присъединили 3-ма депутати от Българския демократичен център (БДЦ), 2-ма от Патриотичния фронт и 2-ма независими.

"Против" гласуваха БСП – 22 депутати, АБВ – 6 и 2-ма от Патриотичния фронт.