Темата за отварянето на досиетата на Държавна сигурност и агентите й присъства трайно в дипломатическите доклади на САЩ, изпращани от София и разсекретени от Wikileaks. Някои от тях бяха оповестени миналата седмица от сайта bivol.bg.

Отварянето на досиетата след гафа на Румен Петков

От първият документ става ясно, че през 2006 г. посланик Джон Байърли (2005-2008) е изпратил грама с най-високо ниво на секретност, озаглавена „Досиета на Държавна сигурност витаят над България”. [06SOFIA786]  В нея е описан подробно скандала с разсекретяването на няколко досиета на журналисти от Румен Петков. Байърли цитира разузнавателни източници, според които това не е част от някаква политическа стратегия, а е самоинициатива на Петков, който искал да си отмъсти на журналист. Лидерите на БСП - Първанов и Станишев са се видяли в чудо и не знаят "как да напъхат духа обратно в бутилката" – пише посланикът.

Народното събрание отхвърли днес на първо четене два законопроекта, съдържащи предложения за промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), чиято цел е да разшири групите на хората, засегнати от репресии по време на „възродителния процес”, осъществен от комунистическия режим начело с Тодор Живков.

Предложенията са внесени в 43-то Народно събрание от лидера на ДПС Лютви Местан и група депутати от движението.

Първият проект предвижда да се считат политически и граждански реабилитирани лица, пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим.

Такава категория граждани съществува като потърпевши по време на Майските събития през 1989 г, когато турското малцинство в НРБ се вдига на мирни протести срещу „възродителния процес”, а режимът реагира със сила за потушаването им.

Парламентът одобри на първо четене днес промени в Наказателния кодекс, според които не се предвижда давност за разследване на престъпления, извършени по време на комунистическия режим (1944-1989), като до окончателното решение остава само една крачка – гласуване на второ чете.

Приемането на това историческо решение, 26 години след краха на тоталитарното управление на БКП, стана с подкрепата на народните представители от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС.

Както desebg.com неотдавна информира законодателната инициатива беше внесена от група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок през май 2015 г., а миналата седмица тя беше одобрена от правната комисия в парламента.

Освен тази законодателна инициатива, сформираното по този въпрос мнозинство в 43-то Народно събрание одобри и внесения от лидера на ДПС Лютви Местан  проект, в който също се предвижда отпадането на давността за наказателно преследване за престъпления, извършени по политически причини от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., като в него  изрично се споменава и „възродителния процес”.

Българският депутат в Европейския парламент Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) днес се обяви против атаката на текстовете в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) пред Конституционния съд (КС), непозволяващи сътрудници на бившата Държавна сигурност да заемат постове в Съвета за електронни медии и в ръководствата на БНТ и БНР.

Както desebg.com информира в понеделник през януари т.г. депутати от БСП и ДПС от 41-то Народно събрание са поискали от КС да бъдат обявени за противоконституционни две разпоредби в ЗРТ, които в момента са единствената лустрационна бариера в българското законодателство срещу сътрудници на ДС и допускането им до ръководните органи на националния медиен регулатор и националната телевизия и радио. Вчера Асоциацията на европейските журналисти – България също се обяви против отмяната на въпросните текстове. Сайтът ви представя позицията на евродепутата Андрей Ковачев*.

Днес изтича срокът, който Конституционният съд на Република България даде на засегнатите институции, за да изразят позиция относно искането на 57 бивши народни представители от БСП и ДПС съдът да обяви за противоконституционни членове в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), забраняващи на бивши щатни и нещатни сътрудници на комунистическата Държавна сигурност да бъдат членове на Съвета за електронни медии, както и на Управителните съвети на БНТ и БНР.