Сайтът desebg.com публикува мотивите, изразени в особеното мнение на конституционните съдии Благовест Пунев, Кети Маркова и Анастас Анастасов, които гласуваха против отмяната на единствените лустрационни текстове в българското законодателство. До вчера (11 октомври 2013 г.) няколко разпоредби в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) не позволяваха сътрудници на Държавна сигурност да бъдат избирани в ръководството на БНТ, БНР и Съвета за електронни медии, въведени през 1998 г. Конституционният съд обаче ги отмени като противоконституционни, след като през януари 2013 г. той беше сезиран от група депутати от БСП и ДПС.

В особеното мнение ще намерите редица правни аргументи, с които тримата конституционни съдии застъпват тезата, че отменените текстове не противоречат на Конституцията и нормите на международното право, и са в унисон с изискването за прозрачност в ръководството на обществените електронни медии. Особеното мнение е публикувано с незначителни съкращения. Заглавието и вътрешните подзаглавия са на сайта. Оригиналният текст може да бъде прочетен тук.

Не споделяме позицията на мнозинството конституционни съдии за основателност на искането на групата народни представители от 41-то Народно събрание, с което се оспорват разпоредбите на чл. 26, т. 3 и чл. 59, ал. 2, т. 3 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).

В края на януари 2012 г. Македония беше насърчена от Европейския парламент (ЕП)  да отвори досиетата на бившата югославска тайна служба от епохата на комунизма (УДБА – ср. Управа државне безбедности).

С голямо мнозинство в Комисията по външна политика на ЕП тогава беше приета на първо четене проекторезолюция за напредъка на Македония.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю по темата с евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ) и зам.-председател на Комисията по външна политика на европарламента, който е и вносител на текстовете за ускоряване на процеса от отварянето на досиетата в Македония.

Г-н Ковачев, наскоро Комисията по външна политика на Европейския парламент (ЕП) насърчи Македония да отвори досиетата на бившите югославски тайни служби от епохата на комунизма. Защо е важно да бъдат отворени архивите на тези служби в Македония?

- Отварянето на архивите на бившите комунистически тайни служби е въпрос от особена важност не само за Македония, но и за всички бивши комунистически държави. Нашата страна има горчив опит с отварянето на досиетата на Държавна сигурност, който на практика олицетворява целия преход.

В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век на обществата в Източна Европа бе обещана промяна и курс към демокрация, човешки права и свободен пазар.

За съжаление, в редица случаи, включително и в България, вместо един нов обществен договор станахме свидетели на трансформация на политическата власт на бившите комунисти в икономическа власт.

На практика през 90-те години се оказахме в ситуация, в която отделните части на вече бившия тоталитарен режим, като тайна полиция, политическа номенклатура и др. заживяха свой собствен живот, пречейки на нормалните икономически и обществени процеси в една България, която се опитваше да създаде условия за демокрация и справедливост за своите граждани. Точно с тази европейска ценност, справедливост, е свързано и отварянето на архивите. .

Състав на Върховния касационен съд (ВКС) отхвърли жалба на прокуратурата против съдебно решение на по-долна инстанция, с която държавното обвинение е осъдено от поредна жертва на насилствената акция на смяната на имената от тоталитарния комунистически режим за бездействие по делото срещу виновните за „възродителния процес“.

Това стана ясно от решение на ВКС, публикувано на сайта на върховната съдебна институция в понеделник (28 март 2022 г.).

На практика с акта си ВКС оставя в сила решение на Софийския апелативен съд от октомври 2021 г., с което прокуратурата е осъдена да заплати на ищеца Х. К. К. 30 000 лв.

От 2 септември 2016 г. в Полша влезе в сила декомунизационен закон, по силата на който в страната ще бъдат преименувани повече от 1000 улици, площади, училища и други обекти, чиито названия са свързани с тоталитарния комунистически режим, съобщи сайтът на радио Полша (radiopolsha.pl).

Законът е приет от Полския Сейм през април тази година, а по-късно Сенатът го гласува през поправки. Декомунизационното законодателство ще се изпълнява от органите на местното самоуправление, които трябва да извършат промените в названията.

Депутатът Роберт Мамонов от партия „Право и справедливост отбеляза, че законът съотвества на потребностите на органите на местно самоуправление, които желаят да преименуват названията на обществени обекти.