Депутати на БСП и ДПС премахнаха лустрационната забраната в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание сътрудници на комунистическите тоталитарни служби да заемат ръководни постове в парламента.

Според текста (чл. 3 от правилника) народни представители, за които има данни, че са сътрудници на бившата Държавна сигурност и на разузнавателните служби на БНА, не могат да бъдат членове на:

• ръководството на Народното събрание;
• ръководствата на комисиите към Народното събрание;
• международните делегации на Народното събрание.

Това ограничение беше възприето в началото на 41-то Народно събрание от ГЕРБ и Синята коалиция през есента на 2009 г. Малко след това обаче група депутати от левицата и ДПС го атакуваха пред Конституционния съд. Той от своя страна го отмени с решение през декември 2009 г. като противоречащ на Конституцията заради лустрационните ограничения, които налага и които според Конституционния съд ограничават правата.

Темата за отварянето на досиетата на Държавна сигурност и агентите й присъства трайно в дипломатическите доклади на САЩ, изпращани от София и разсекретени от Wikileaks. Някои от тях бяха оповестени миналата седмица от сайта bivol.bg.

Отварянето на досиетата след гафа на Румен Петков

От първият документ става ясно, че през 2006 г. посланик Джон Байърли (2005-2008) е изпратил грама с най-високо ниво на секретност, озаглавена „Досиета на Държавна сигурност витаят над България”. [06SOFIA786]  В нея е описан подробно скандала с разсекретяването на няколко досиета на журналисти от Румен Петков. Байърли цитира разузнавателни източници, според които това не е част от някаква политическа стратегия, а е самоинициатива на Петков, който искал да си отмъсти на журналист. Лидерите на БСП - Първанов и Станишев са се видяли в чудо и не знаят "как да напъхат духа обратно в бутилката" – пише посланикът.

Народното събрание отхвърли днес на първо четене два законопроекта, съдържащи предложения за промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), чиято цел е да разшири групите на хората, засегнати от репресии по време на „възродителния процес”, осъществен от комунистическия режим начело с Тодор Живков.

Предложенията са внесени в 43-то Народно събрание от лидера на ДПС Лютви Местан и група депутати от движението.

Първият проект предвижда да се считат политически и граждански реабилитирани лица, пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим.

Такава категория граждани съществува като потърпевши по време на Майските събития през 1989 г, когато турското малцинство в НРБ се вдига на мирни протести срещу „възродителния процес”, а режимът реагира със сила за потушаването им.

43-то Народно събрание премахна юридическата пречка за наказателно преследване на лица, свъразни с престъпления, извършени по време на комунистическия режим (1944-1989), след като прие поправка в Наказателния кодекс за отпадане на давността.

Пълният текст гласи:

„Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления, извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с т.нар. „възродителен процес“.

Промяната (гласувана на 17 септември 2015 г.) е подкрепена със 111 гласа, 30 са гласували „против” и 7 са се въздържали. „За” гласуваха всички присъстващи в пленарната зала народни представители на ГЕРБ – 66, Реформаторския блок – 15 и на ДПС – 23. Към тях са се присъединили 3-ма депутати от Българския демократичен център (БДЦ), 2-ма от Патриотичния фронт и 2-ма независими.

"Против" гласуваха БСП – 22 депутати, АБВ – 6 и 2-ма от Патриотичния фронт.