В края на януари 2012 г. Македония беше насърчена от Европейския парламент (ЕП)  да отвори досиетата на бившата югославска тайна служба от епохата на комунизма (УДБА – ср. Управа државне безбедности).

С голямо мнозинство в Комисията по външна политика на ЕП тогава беше приета на първо четене проекторезолюция за напредъка на Македония.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю по темата с евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ) и зам.-председател на Комисията по външна политика на европарламента, който е и вносител на текстовете за ускоряване на процеса от отварянето на досиетата в Македония.

Г-н Ковачев, наскоро Комисията по външна политика на Европейския парламент (ЕП) насърчи Македония да отвори досиетата на бившите югославски тайни служби от епохата на комунизма. Защо е важно да бъдат отворени архивите на тези служби в Македония?

- Отварянето на архивите на бившите комунистически тайни служби е въпрос от особена важност не само за Македония, но и за всички бивши комунистически държави. Нашата страна има горчив опит с отварянето на досиетата на Държавна сигурност, който на практика олицетворява целия преход.

В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век на обществата в Източна Европа бе обещана промяна и курс към демокрация, човешки права и свободен пазар.

За съжаление, в редица случаи, включително и в България, вместо един нов обществен договор станахме свидетели на трансформация на политическата власт на бившите комунисти в икономическа власт.

На практика през 90-те години се оказахме в ситуация, в която отделните части на вече бившия тоталитарен режим, като тайна полиция, политическа номенклатура и др. заживяха свой собствен живот, пречейки на нормалните икономически и обществени процеси в една България, която се опитваше да създаде условия за демокрация и справедливост за своите граждани. Точно с тази европейска ценност, справедливост, е свързано и отварянето на архивите. .

Прокуратурата се изгаври с хиляди жертви на „възродителния процес“, след като представител на държавното обвинение зае тезата, че засегнатите от насилствената асимилация на тоталитарния комунистически режим начело с Тодор Живков не могат да водят дела срещу прокуратурата заради над 30-годишното ѝ бездействие да потърси отговорност за виновните за това престъпление на БКП.

Шокиращата позиция на държавното обвинение бе изложена в четвъртък (9 юни 2022 г.) пред състав на Върховния касационен съд, разглеждащ на втора инстанция делото на Сафие Юрдакул срещу прокуратурата на Република България за неоснователното забавяне на разследването по т. нар. възродителен процес, заведено във вече далечната 1991 г.

Европейският парламент прие в сряда (23 ноември 2016 г.) стратегическа комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни.

С изключително важния документ Европейският съюз се противопоставя на опитите за разделение на общността чрез дезинформацията и пропагандата на хибридната война, водена от трети страни, враждебно настроени срещу ЕС.

Като такава страна е посочена Русия, а като недържавни субекти – ИДИЛ/ДАЕШ, Ал Кайда и други джихадистки терористични групи. Резолюцията е приета с 304 гласа „за“ срещу 179 „против“ и 208 „въздържали се“.

ЕП: Кремъл финансира политически партии

Целите на руската пропаганда срещу Европейския съюз са изопачаване на истината, провокиране на страх, съмнение и разделение в ЕС, като Европейският парламент директно посочва, че Русия „финансира политически партии и други организации в ЕС с цел предизвикване на политическо разединение”.

Щатните и нещатните сътрудници на бившата Държавна сигурност вече ще мога да участват в управите на БНТ и БНР и да са членове на Съвета за електронни медии (СЕМ).

Това стана възможно след като днес Конституционният съд (КС) отмени единствените лустрационни тестове в българското законодателство по отношение на тоталитарните комунистически служби.

Става въпрос за текстове в Закона за радио и телевизия, приет през 1998 г., които забраняваха участието на сътрудници на ДС в управлението на националната телевизия, националното радио и СЕМ.

Седем от съдиите са приели, че тези текстове са противоконституционни. Това са председателят на съда Димитър Токушев и членовете му Пламен Киров, Красен Стойчев, Цанка Цанкова, Георги Ангелов, Борис Велчев и Гроздан Илиев.

Трима съдии, Благовест Пунев, докладчик по делото, Кети Маркова и Анастас Анастасов, са изразили особено мнение. Съдиите Румен Ненков и Стефка Стоева не са взели участие в заседанието.