Щатните и нещатните сътрудници на бившата Държавна сигурност вече ще мога да участват в управите на БНТ и БНР и да са членове на Съвета за електронни медии (СЕМ).

Това стана възможно след като днес Конституционният съд (КС) отмени единствените лустрационни тестове в българското законодателство по отношение на тоталитарните комунистически служби.

Става въпрос за текстове в Закона за радио и телевизия, приет през 1998 г., които забраняваха участието на сътрудници на ДС в управлението на националната телевизия, националното радио и СЕМ.

Седем от съдиите са приели, че тези текстове са противоконституционни. Това са председателят на съда Димитър Токушев и членовете му Пламен Киров, Красен Стойчев, Цанка Цанкова, Георги Ангелов, Борис Велчев и Гроздан Илиев.

Трима съдии, Благовест Пунев, докладчик по делото, Кети Маркова и Анастас Анастасов, са изразили особено мнение. Съдиите Румен Ненков и Стефка Стоева не са взели участие в заседанието.

В края на януари 2012 г. Македония беше насърчена от Европейския парламент (ЕП)  да отвори досиетата на бившата югославска тайна служба от епохата на комунизма (УДБА – ср. Управа државне безбедности).

С голямо мнозинство в Комисията по външна политика на ЕП тогава беше приета на първо четене проекторезолюция за напредъка на Македония.

Сайтът Държавна сигурност.com предлага интервю по темата с евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ) и зам.-председател на Комисията по външна политика на европарламента, който е и вносител на текстовете за ускоряване на процеса от отварянето на досиетата в Македония.

Г-н Ковачев, наскоро Комисията по външна политика на Европейския парламент (ЕП) насърчи Македония да отвори досиетата на бившите югославски тайни служби от епохата на комунизма. Защо е важно да бъдат отворени архивите на тези служби в Македония?

- Отварянето на архивите на бившите комунистически тайни служби е въпрос от особена важност не само за Македония, но и за всички бивши комунистически държави. Нашата страна има горчив опит с отварянето на досиетата на Държавна сигурност, който на практика олицетворява целия преход.

В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век на обществата в Източна Европа бе обещана промяна и курс към демокрация, човешки права и свободен пазар.

За съжаление, в редица случаи, включително и в България, вместо един нов обществен договор станахме свидетели на трансформация на политическата власт на бившите комунисти в икономическа власт.

На практика през 90-те години се оказахме в ситуация, в която отделните части на вече бившия тоталитарен режим, като тайна полиция, политическа номенклатура и др. заживяха свой собствен живот, пречейки на нормалните икономически и обществени процеси в една България, която се опитваше да създаде условия за демокрация и справедливост за своите граждани. Точно с тази европейска ценност, справедливост, е свързано и отварянето на архивите. .

Прокуратурата подготвя за внасяне в съда на второ дело срещу о. р. ген. Кирчо Киров, директор на Националната разузнавателна служба (НРС) в периода 2003-2012 г. Това стана ясно днес по време на участието на Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор, по bTV.

Киров е бивш дългогодишен служител на Първо главно управление на ДС до 1990 г., завършил школа на КГБ в СССР, по новият случай, по който той става подсъдим, отново се отнася за злоупотреби – присвояване на 5,1 млн. лв.

Кирчо Киров беше вече осъден по друго дело за злоупотреби с финанси на стойност 5 млн. лв. Той получи 10 години затвор за използване на милионите по кухи оперативни дела, по които са пренасочвани  огромни суми.

От 2 септември 2016 г. в Полша влезе в сила декомунизационен закон, по силата на който в страната ще бъдат преименувани повече от 1000 улици, площади, училища и други обекти, чиито названия са свързани с тоталитарния комунистически режим, съобщи сайтът на радио Полша (radiopolsha.pl).

Законът е приет от Полския Сейм през април тази година, а по-късно Сенатът го гласува през поправки. Декомунизационното законодателство ще се изпълнява от органите на местното самоуправление, които трябва да извършат промените в названията.

Депутатът Роберт Мамонов от партия „Право и справедливост отбеляза, че законът съотвества на потребностите на органите на местно самоуправление, които желаят да преименуват названията на обществени обекти.