Инициативен комитет от представители на протестиращите срещу правителството на Пламен Орешарски внесе в деловодството на Народното събрание днес искане за Национален референдум за Държавна сигурност, съобщи Българската национална телевизия.

Въпросът, който протестиращите предложиха да се постави, е дали трябва да се забрани достъпът до класифицирана информация и участието в управлението на държавните и местните власти на служители и агенти на бившата Държавна сигурност.

Пред „По света и у нас” инициаторите заявиха, че заедно със събирането на минимум 200 000 подписа през следващите три месеца искат да подложат на широк обществен дебат темата за присъствието на бивши служители на тайните служби и обучавани в КГБ агенти в сферата на енергетиката и икономиката.

„Искаме да се случи операция „Чисти ръце”. Този референдум е първа стъпка от „Чисти ръце”. Без да се ограничат служителите на Държавна сигурност от високите постове в сектор „Енергетика” и сектор „Сигурност” този преход ще продължи да става по този порочен начин. Агентите, които са много услужливи към олигархията – искаме да прекъснем тази връзка между олигархия и държавна власт", заяви Цветозар Вълков, председател на инициативния комитет на протестиращите.

Който контролира миналото, контролира бъдещето. Едва ли може да се намери по-вярна сентенция от тази на Оруел, с която да се аргументира огромното значение за опознаването на затворената в архивите на комунистическите тоталитарни служби информация.

Ще добавя и констатацията на политолога Иван Кръстев, че преходът ще завърши с отварянето на досиетата, която той направи в средата на отминалото десетилетие, за да подчертая този важен процес.

Не е никак случайно, че зависимостите от комунистическото минало намериха най-продължително изражение именно в досиетата на ДС. В първите години на прехода към демокрация в България беше формиран нов политически елит, бяха сменени тоталитарните институции, беше изработено нова Конституция и подменено законодателството от комунистическата епоха. Бяха положени и основите на пазарната икономика.

Зависимостта да принадлежиш към ДС

Зависимостта от досиетата обаче продължи цели 16 години. Тази зависимост гарантира разполагането на различни кадри и агенти на ДС на ключови постове в политическия елит, в бизнеса и редица области на обществото.

Още една жертва на насилствената асимилация на българските граждани от турски произход, извършена от тоталитарния комунистически режим в периода 1984-1989 г., успя да осъди българската прокуратура за неоправданото над 30-годишно забавяне на делото срещу висшите функционери от ръководството на БКП, виновни за т. нар. възродителен процес.

Това стана известно, след като състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател Емил Томов се произнесе с окончателно решение по делото, заведено от Сафие Юрдакул срещу държавното обвинение.

Сайтът desebg.com ви предлага интервю с председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов, който отговаря на въпроси, свързани с отменените от Конституционния съд (КС) лустрационни текстове в Закона за радио и телевизия, както и опитите на управляващата БСП да върне действието на параграф 12 в закона за досиетата.

Г-н Лозанов е известен медиен експерт и общественик, доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и не на последно място инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ през 2006 г. за доброволно отваряне на досиетата на журналистите, допринесла за приемането на настоящия закон за достъп до документите на комунистическите тоталитарни служби и разкриването на техните сътрудници.

Г-н Лозанов, миналата седмица КС отмени единствена действаща лустрационна бариера в българското законодателство в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), забраняваща на сътрудници на ДС да заемат постове в управител на Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и СЕМ. Какъв е коментарът ви?