Отиващото си 43-то Народно събрание направи нов, този път успешен опит да прокара в законодателството задължение към Министерството на образованието и науката (МОН) за адекватно изучаване на тоталитарния комунистически режим в средното училище и във висшите учебни заведения.

Това стана днес, след като с гласовете (общо 104) на депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС и част от Патриотичния фронт беше прието на първо четене допълнение в Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен (2000).

Сайтът desebg.com ви предлага интервю с председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов, който отговаря на въпроси, свързани с отменените от Конституционния съд (КС) лустрационни текстове в Закона за радио и телевизия, както и опитите на управляващата БСП да върне действието на параграф 12 в закона за досиетата.

Г-н Лозанов е известен медиен експерт и общественик, доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и не на последно място инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ през 2006 г. за доброволно отваряне на досиетата на журналистите, допринесла за приемането на настоящия закон за достъп до документите на комунистическите тоталитарни служби и разкриването на техните сътрудници.

Г-н Лозанов, миналата седмица КС отмени единствена действаща лустрационна бариера в българското законодателство в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), забраняваща на сътрудници на ДС да заемат постове в управител на Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и СЕМ. Какъв е коментарът ви?

Който контролира миналото, контролира бъдещето. Едва ли може да се намери по-вярна сентенция от тази на Оруел, с която да се аргументира огромното значение за опознаването на затворената в архивите на комунистическите тоталитарни служби информация.

Ще добавя и констатацията на политолога Иван Кръстев, че преходът ще завърши с отварянето на досиетата, която той направи в средата на отминалото десетилетие, за да подчертая този важен процес.

Не е никак случайно, че зависимостите от комунистическото минало намериха най-продължително изражение именно в досиетата на ДС. В първите години на прехода към демокрация в България беше формиран нов политически елит, бяха сменени тоталитарните институции, беше изработено нова Конституция и подменено законодателството от комунистическата епоха. Бяха положени и основите на пазарната икономика.

Зависимостта да принадлежиш към ДС

Зависимостта от досиетата обаче продължи цели 16 години. Тази зависимост гарантира разполагането на различни кадри и агенти на ДС на ключови постове в политическия елит, в бизнеса и редица области на обществото.

Още две жертви на Възродителния процес осъдиха прокуратурата, която така и не приключи делото за насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход  през 1995 г. в разумен срок и то продължава вече 30 години, съобщи Българският правен портал lex.bg.

Следствието срещу виновните за насилствената асимилация на турското малцинство в България беше образувано през 1990 г. от Прокуратурата на въоръжените сили към Главна прокуратура, но оттогава държавното обвинение не успява да го вкара в съдебна зала.

В началото на демократичните промени по това дело бяха последователно привлечени като обвиняеми комунистическите функционери Тодор Живков, Петър Младенов, Пенчо Кубадински, Димитър Стоянов и Георги Атанасов. Към днешна дата от всички тях жив е само комунистическият премиер Георги Атанасов.