Сайтът desebg.com препечатва интервю с разследващия журналист Христов на главния редактор на Faktor.bg Стойко Стоянов. „Декомунизацията беше само предизборен плащ, избирателите на дясното бяха жестоко излъгани. Още дълго България ще гази в поскомунистическото блато. Черна дупка в закона за досиетата остава скрити комунистическите агенти в енергетиката”, казва пред Faktor.bg издателят на специализираните сайтове desebg.com, agentibg.com и pametbg.com.

Г-н Христов, миналата седмица полското правителство обяви проект да намали пенсиите на агентите и офицерите работели за тайните служби по времето на комунизма, какъв е смисълът от тази санкция, какъв знак дават поляците на страна като България?

– Надявам се този законопроект да бъде приет от полския парламент. За тази идея в Полша се говори от няколко години. Може би сега управляващите имат мнозинство, за да я реализират. Смисълът за една такава страна като Полша, която уважава своята история, е стремеж да се постигне справедливост по отношение на лицата, свързани с репресивния апарат на полската комунистическа партия.

Сайтът desebg.com ви предлага интервю с председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов, който отговаря на въпроси, свързани с отменените от Конституционния съд (КС) лустрационни текстове в Закона за радио и телевизия, както и опитите на управляващата БСП да върне действието на параграф 12 в закона за досиетата.

Г-н Лозанов е известен медиен експерт и общественик, доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и не на последно място инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ през 2006 г. за доброволно отваряне на досиетата на журналистите, допринесла за приемането на настоящия закон за достъп до документите на комунистическите тоталитарни служби и разкриването на техните сътрудници.

Г-н Лозанов, миналата седмица КС отмени единствена действаща лустрационна бариера в българското законодателство в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), забраняваща на сътрудници на ДС да заемат постове в управител на Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и СЕМ. Какъв е коментарът ви?

Който контролира миналото, контролира бъдещето. Едва ли може да се намери по-вярна сентенция от тази на Оруел, с която да се аргументира огромното значение за опознаването на затворената в архивите на комунистическите тоталитарни служби информация.

Ще добавя и констатацията на политолога Иван Кръстев, че преходът ще завърши с отварянето на досиетата, която той направи в средата на отминалото десетилетие, за да подчертая този важен процес.

Не е никак случайно, че зависимостите от комунистическото минало намериха най-продължително изражение именно в досиетата на ДС. В първите години на прехода към демокрация в България беше формиран нов политически елит, бяха сменени тоталитарните институции, беше изработено нова Конституция и подменено законодателството от комунистическата епоха. Бяха положени и основите на пазарната икономика.

Зависимостта да принадлежиш към ДС

Зависимостта от досиетата обаче продължи цели 16 години. Тази зависимост гарантира разполагането на различни кадри и агенти на ДС на ключови постове в политическия елит, в бизнеса и редица области на обществото.

Конституционният съд (КС) отмени като противоконституционни поправките в Наказателния кодекс (НК), гласувани от 43-то Народно събрание преди 13 месеца, с които депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС премахнаха с 26 години закъснение давността, пречеща за съдебно осъждане на извършители на престъпления от времето на тоталитарния комунистически режим. Информация за изхода от конституционното дело беше обявена днес на сайта на КС.

По този начин КС уби надеждите на милиони български граждани, че в демократична България може все пак и с години закъснение да възтържествува справедливостта и да бъде потърсена съдебна отговорност на лицата, извършвали престъпления по време на режима на БКП.

От 12 съдии за обявяване на противоконституционността на решение на парламента са гласували 11, а единствено конституционният съдия Филип Димитров е гласувал особено мнение, тоест той е изразил правно становище, че решението на парламента не противоречи на Конституцията.

 В краткото съобщение на сайта на КС е посочено, че мотивите ще бъдат оповестени утре, 14 октомври 2016 г.