Правозащитната гражданска организация федерация „Справедливост – България” изпрати протест до Конституционния съд срещу поисканото от главния прокурор Сотир Цацаров обявяване на противоконституционността на приетото от Народното събрание премахване на давността срещу престъпленията на комунизма.

През септември 2015 г. ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС приеха поправка в Наказателния кодекс, с която отпадна давността за престъпления, извършвани в периода 1944-1989 г. Три месеца по-късно вместо да изпълнява закона, в края на декември 2015 г., главният прокурор атакува промяната в Конституционния съд, възползвайки се от правото си да сезира КС.

В протеста си федерация „Справедливост - България” отбелязва, че за престъпления срещу човечеството, повечето от които са престъпленията, извършвани по време на комунистическия режим, няма и не може да има давност.

Сайтът desebg.com публикува мотивите, изразени в особеното мнение на конституционните съдии Благовест Пунев, Кети Маркова и Анастас Анастасов, които гласуваха против отмяната на единствените лустрационни текстове в българското законодателство. До вчера (11 октомври 2013 г.) няколко разпоредби в Закона за радио и телевизия (ЗРТ) не позволяваха сътрудници на Държавна сигурност да бъдат избирани в ръководството на БНТ, БНР и Съвета за електронни медии, въведени през 1998 г. Конституционният съд обаче ги отмени като противоконституционни, след като през януари 2013 г. той беше сезиран от група депутати от БСП и ДПС.

В особеното мнение ще намерите редица правни аргументи, с които тримата конституционни съдии застъпват тезата, че отменените текстове не противоречат на Конституцията и нормите на международното право, и са в унисон с изискването за прозрачност в ръководството на обществените електронни медии. Особеното мнение е публикувано с незначителни съкращения. Заглавието и вътрешните подзаглавия са на сайта. Оригиналният текст може да бъде прочетен тук.

Не споделяме позицията на мнозинството конституционни съдии за основателност на искането на групата народни представители от 41-то Народно събрание, с което се оспорват разпоредбите на чл. 26, т. 3 и чл. 59, ал. 2, т. 3 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).

Който контролира миналото, контролира бъдещето. Едва ли може да се намери по-вярна сентенция от тази на Оруел, с която да се аргументира огромното значение за опознаването на затворената в архивите на комунистическите тоталитарни служби информация.

Ще добавя и констатацията на политолога Иван Кръстев, че преходът ще завърши с отварянето на досиетата, която той направи в средата на отминалото десетилетие, за да подчертая този важен процес.

Не е никак случайно, че зависимостите от комунистическото минало намериха най-продължително изражение именно в досиетата на ДС. В първите години на прехода към демокрация в България беше формиран нов политически елит, бяха сменени тоталитарните институции, беше изработено нова Конституция и подменено законодателството от комунистическата епоха. Бяха положени и основите на пазарната икономика.

Зависимостта да принадлежиш към ДС

Зависимостта от досиетата обаче продължи цели 16 години. Тази зависимост гарантира разполагането на различни кадри и агенти на ДС на ключови постове в политическия елит, в бизнеса и редица области на обществото.

Проповядващите националсоциалистическа или комунистическа идеология да подлежат на наказателни санкции – затвор или глоба.

Това предвиждат поправки в Наказателния кодекс (НК), които депутатите Методи Андреев (ГЕРБ), Петър Славов и Мартин Димитров (Реформаторски блок) внесоха със законопроект в Народното събрание с дата 8 март 2016 г.

Още от времето на комунизма в чл. 108 от НК се предвижда затвор или глоба, но за проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология.

Депутатите добавят към фашистка и още две идеологии националсоциалистическа и комунистическа, като освен с лишаване от свобода до три години, както НК предвижда в момента, вносителите на законопроекта предлагат нарушителите да бъдат санкционирани с глоба от 3 до 5 хиляди лева (сега глобата е до 5 хиляди лева).