От 2 септември 2016 г. в Полша влезе в сила декомунизационен закон, по силата на който в страната ще бъдат преименувани повече от 1000 улици, площади, училища и други обекти, чиито названия са свързани с тоталитарния комунистически режим, съобщи сайтът на радио Полша (radiopolsha.pl).

Законът е приет от Полския Сейм през април тази година, а по-късно Сенатът го гласува през поправки. Декомунизационното законодателство ще се изпълнява от органите на местното самоуправление, които трябва да извършат промените в названията.

Депутатът Роберт Мамонов от партия „Право и справедливост отбеляза, че законът съотвества на потребностите на органите на местно самоуправление, които желаят да преименуват названията на обществени обекти.

Сайтът desebg.com ви предлага интервю с председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов, който отговаря на въпроси, свързани с отменените от Конституционния съд (КС) лустрационни текстове в Закона за радио и телевизия, както и опитите на управляващата БСП да върне действието на параграф 12 в закона за досиетата.

Г-н Лозанов е известен медиен експерт и общественик, доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и не на последно място инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ през 2006 г. за доброволно отваряне на досиетата на журналистите, допринесла за приемането на настоящия закон за достъп до документите на комунистическите тоталитарни служби и разкриването на техните сътрудници.

Г-н Лозанов, миналата седмица КС отмени единствена действаща лустрационна бариера в българското законодателство в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), забраняваща на сътрудници на ДС да заемат постове в управител на Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и СЕМ. Какъв е коментарът ви?

Който контролира миналото, контролира бъдещето. Едва ли може да се намери по-вярна сентенция от тази на Оруел, с която да се аргументира огромното значение за опознаването на затворената в архивите на комунистическите тоталитарни служби информация.

Ще добавя и констатацията на политолога Иван Кръстев, че преходът ще завърши с отварянето на досиетата, която той направи в средата на отминалото десетилетие, за да подчертая този важен процес.

Не е никак случайно, че зависимостите от комунистическото минало намериха най-продължително изражение именно в досиетата на ДС. В първите години на прехода към демокрация в България беше формиран нов политически елит, бяха сменени тоталитарните институции, беше изработено нова Конституция и подменено законодателството от комунистическата епоха. Бяха положени и основите на пазарната икономика.

Зависимостта да принадлежиш към ДС

Зависимостта от досиетата обаче продължи цели 16 години. Тази зависимост гарантира разполагането на различни кадри и агенти на ДС на ключови постове в политическия елит, в бизнеса и редица области на обществото.

В четвъртък (13 октомври 2016 г.) Конституционният съд (КС) сложи кръст на възможността да бъде потърсена съдебна отговорност на извършители на престъпления по времето на тоталитарния комунистически режим. КС обяви за противоречащи на Конституцията поправките в Наказателния кодекс, с които през септември 2015 г. 43-то Народно събрание (ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС) премахна давността за тези престъпления. До делото се стигна, след като проправките бяха атакувани пред КС от главния прокурор Сотир Цацаров, който поиска тяхната отмяна.

Сайтът desebg.com ви предлага ретроспекция на най-известните престъпления на режима на БКП и висшите партийни функционери и служители на МВР-ДС, които останаха недосегаеми за българското „правосъдие” след 10 ноември 1989 г.

Тодор Живков

Ключовата фигура от БКП, който като партиен ръководител през последните 33 години на комунистическата диктатура е основен вдъхновител и извършител на редица престъпления.