Най-новата политическа формация „Да България”, която беше учредена днес, си поставя за цял да не допуска сред членовете си лица с принадлежност към Държавна сигурност.

Това стана ясно от речта на лидера ѝ Христо Иванов пред учредителното събрание днес в столицата.

Министърът на правосъдието (2014-2015) в служебния кабинет Близнашки и кабинета Борисов-2 лансира т. нар. Пакт за почтеност, по повод на който заяви:

„Днес, основавайки „Да, България” ние трябва да сключим помежду си един пакт за почтеност.

На първо място това означава, че всеки, който става член на движението декларира липсата на принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност.”

Предстои да се потвърди при съдебната регистрация дали в устава на новия политически проект, една от чиято основни цели е борбата с корупцията, направената днес публична заявка ще бъде разписана и ще бъде спазена.

Преди броени дни 43-то Народно събрание прие на първо четене няколко законопроекта за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, един от които е на група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок. Той е свързан с възможността за разширяване на кръга от лица с принадлежност към тоталитарните комунистически служби. Какъв механизъм се предлага и дали той няма да създаде възможност за реабилитация на сътрудниците на ДС и разузнавателните сулжби на БНА? На тези въпроси отговаря един от основните вносители на законопроекта депутатът Методи Андреев (ГЕРБ) в интервю на журналиста Христо Христов, което desebg.com публикува.

Г-н Андреев, бихте ли представили идеите, залегнали във вашата законодателна инициатива за поправки в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ)?

– Това е опит да се впишем в една ситуация у нас, която съществува от много години у нас, а именно, че не може да има лустрация. Тоест ситуация, която не се позволява да се ограничи назначаването на лица, свързани с тоталитарните комунистически служби, на ръководни постове в държавата. Това не може да се случи по две основни причини. Първата е, че Конституционният съд (КС) има три или четири вече решения в тази посока, когато отменя подобни законодателни решения. Последното, доколкото си спомням беше опитът на ГЕРБ през 2011 г. да забрани със закон назначаването на сътрудници сред дипломатите.

Сайтът desebg.com препечатва публикация от немския вестник F.A.Z., посветена на престъпленията на комунизма и възможността за създаването на международен трибунал за осъждане на извършителите им, там където правосъдието не си е свършило работата. В България статията е публикувана най-напред в сайта на Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер" под рубриката „Късно преосмисляне” и заглавие „Престъпленията на комунизма. Заглавието и вътрешните подзаглавия тук са на desebg.com.

Със сигурност не всички бивши чешки комунисти споделят мнението, което техният някогашен партиен лидер, 93-годишният Милош Якеш довери през ноември 2014 г. на пражкия ежедневник Lidové noviny, но че социализмът в случай на нужда трябва да бъде защитаван с насилие, никога не е било оспорвано от другарите.

Българският евродепутат Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) препоръчва отваряне на архивите и ограничаване на заемането на висши държавни постове на обвързаните с бившия комунистически режим кадри с цел да се подпомагане демократизацията и върховенството на правото в страните кандидати за членство в Европейския парламент.

Това става във вторник (30 септември 2014 г.) по време на изслушването на Йоханес Хан – кандидат  за комисар по съседство и преговори за разширяване в Европейския парламент.  

„В Източна Европа, включително и в България, имаме горчив опит със забавения от комунистите преход към демокрация. Това позволи на тоталитарната номенклатура и работилите в тайните служби да трансформират политическата си власт в икономическа и да продължат да контролират посоката на развитие на държавата и обществото.  Осветляването на миналото е задължителна част от демократичното и европейско развитие”, мотивира се българският евродепутат.

Той попита номинирания от Австрия кандидат  за еврокомисар дали ще подкрепи препоръките на Европейския парламент за отваряне на архивите на тайните служби от времето на тоталитарните режими с цел повече яснота около най-близкото минало, прозрачност и по-добро управление.