Правителството на Естония е решило да премахне от публичното пространство всички съветски военни паметници, съобщи на пресконференция премиерът на страната Кая Калас.

По думите ѝ, те са между 200 и 400. „Важно е да подчертаем нещо, което казах и на 9 май: никой не е забранил да се почита паметта на загиналите. Но това трябва да се прави там, където е подходящото място, тоест, на гробището, където това може да се направи със запазване на достойнство. Танкът е оръдие за убийство, това не е обект на паметта“, заяви Калас.

Прокуратурата срещна неочаквана съпротива срещу прекратеното неотдавна от нея тихомълком разследване срещу виновните лица от върхушката на БКП за т. нар. възродителен процес срещу българските граждани от турски произход в периода 1984-1989 г., научи desebg.com.

Гражданската организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите, която представлява задържаните без съд и присъда мъже от турското малцинство в концлагера „Белене“ в периода 1984-1987 г. и техни наследници, принудително изселени през 1989 г. в Турция е обжалвала постановлението на Военно-окръжната прокуратура в София за прекратяване на делото.

Преди броени дни 43-то Народно събрание прие на първо четене няколко законопроекта за изменение на Закона за защита на класифицираната информация, един от които е на група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок. Той е свързан с възможността за разширяване на кръга от лица с принадлежност към тоталитарните комунистически служби. Какъв механизъм се предлага и дали той няма да създаде възможност за реабилитация на сътрудниците на ДС и разузнавателните сулжби на БНА? На тези въпроси отговаря един от основните вносители на законопроекта депутатът Методи Андреев (ГЕРБ) в интервю на журналиста Христо Христов, което desebg.com публикува.

Г-н Андреев, бихте ли представили идеите, залегнали във вашата законодателна инициатива за поправки в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ)?

– Това е опит да се впишем в една ситуация у нас, която съществува от много години у нас, а именно, че не може да има лустрация. Тоест ситуация, която не се позволява да се ограничи назначаването на лица, свързани с тоталитарните комунистически служби, на ръководни постове в държавата. Това не може да се случи по две основни причини. Първата е, че Конституционният съд (КС) има три или четири вече решения в тази посока, когато отменя подобни законодателни решения. Последното, доколкото си спомням беше опитът на ГЕРБ през 2011 г. да забрани със закон назначаването на сътрудници сред дипломатите.

Сайтът desebg.com препечатва публикация от немския вестник F.A.Z., посветена на престъпленията на комунизма и възможността за създаването на международен трибунал за осъждане на извършителите им, там където правосъдието не си е свършило работата. В България статията е публикувана най-напред в сайта на Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер" под рубриката „Късно преосмисляне” и заглавие „Престъпленията на комунизма. Заглавието и вътрешните подзаглавия тук са на desebg.com.

Със сигурност не всички бивши чешки комунисти споделят мнението, което техният някогашен партиен лидер, 93-годишният Милош Якеш довери през ноември 2014 г. на пражкия ежедневник Lidové noviny, но че социализмът в случай на нужда трябва да бъде защитаван с насилие, никога не е било оспорвано от другарите.