В четвъртък (13 октомври 2016 г.) Конституционният съд (КС) сложи кръст на възможността да бъде потърсена съдебна отговорност на извършители на престъпления по времето на тоталитарния комунистически режим. КС обяви за противоречащи на Конституцията поправките в Наказателния кодекс, с които през септември 2015 г. 43-то Народно събрание (ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС) премахна давността за тези престъпления. До делото се стигна, след като проправките бяха атакувани пред КС от главния прокурор Сотир Цацаров, който поиска тяхната отмяна.

Сайтът desebg.com ви предлага ретроспекция на най-известните престъпления на режима на БКП и висшите партийни функционери и служители на МВР-ДС, които останаха недосегаеми за българското „правосъдие” след 10 ноември 1989 г.

Тодор Живков

Ключовата фигура от БКП, който като партиен ръководител през последните 33 години на комунистическата диктатура е основен вдъхновител и извършител на редица престъпления.

Сайтът desebg.com препечатва публикация от немския вестник F.A.Z., посветена на престъпленията на комунизма и възможността за създаването на международен трибунал за осъждане на извършителите им, там където правосъдието не си е свършило работата. В България статията е публикувана най-напред в сайта на Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер" под рубриката „Късно преосмисляне” и заглавие „Престъпленията на комунизма. Заглавието и вътрешните подзаглавия тук са на desebg.com.

Със сигурност не всички бивши чешки комунисти споделят мнението, което техният някогашен партиен лидер, 93-годишният Милош Якеш довери през ноември 2014 г. на пражкия ежедневник Lidové noviny, но че социализмът в случай на нужда трябва да бъде защитаван с насилие, никога не е било оспорвано от другарите.

Конституционният съд в Румъния реши, че няма давност за убийствата – решение, което открива пътя за осъждане на палачите на комунистическия режим 23 години след неговото падане, предаде Агенция „Франс прес” (АФП).

Според съдиите нито престъпленията (на палачите на комунистическия режим – бел. АФП), нито наказателната отговорност или изпълнението на наказанието имат давност. Това заяви пред журналисти председателят на Конституционния съд Аугустин Зегреан.

Конституционният съд е констатирал, че член от Наказателния кодекс, съгласно който геноцидът, военните престъпления и престъпленията срещу човечеството не подлежат на давност, каквато и да е датата, когато са били извършени, е конституционен, се посочва в съобщение.

Румънският институт за изследване на престъпленията на комунизма приветства решението като „голяма крачка напред”, която ще позволи „да бъдат изправени комунистическите палачи пред съдиите”.

„Решението на Конституционния съд ще има основна роля в разследванията на престъпленията, извършени от комунистическия режим”, подчерта председателят на института Андрей Мурару.

Премиерът на Сърбия Ивица Дачич заяви вчера в Европейския парламент, че ако зависи от него, то той не би имал нищо против архивите на бивша Югославия да бъдат достъпни, ако това не застрашава националната сигурност на страната.

Той даде този отговор на въпроса на българския евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) по време на дискусия със сръбския премиер в Комисията по външни работи на Европейския парламент.

По въпроса за архивите на УДБА българският евродепутат попита сръбския премиер дали неговата страна смята да отвори архивите на бившата югославска служба за сигурност и да ги предостави на бившите съюзни републики от Югославия – тези части от информационния масив, които се отнасят до съответните републики. „Бившите структури на УДБА все още оказват съществено влияние върху политическия, икономическия и медийния живот на Сърбия и дават своето негативно влияние върху целия регион”, допълни Ковачев.