Президентът Росен Плевнелиев не е включен от Конституционния съд (КС) като заинтересована страна по делото, с което ще се реши дали България ще остане една от малкото бивши комунистически страни, в които престъпленията на тоталитарния режим на БКП няма да се преследват с удобното оправдание, че е изтекла давността или не.

Това стана ясно от определението на КС, публикувано на уеб страница на съда (изтекли определението - ТУК).

 С определението на 10 март 2016 г. КС е допуснал за разглеждане по същество искането за главния прокурор Сотир Цацаров, с което на 22 декември 2015 г. той сезира съда да бъдат обявени като противоконституционни текстовете в Наказателния кодекс за отпадането на давността за престъпленията на комунистическия режим, приети от 43-то Народно събрание през септември 2015 г.

В България трябваше да стане това, което се случи във всички други страни от бившия Варшавски договор – да се направи лустрация на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби. Въпреки че много хора ще кажат, че е късно трябва да се отиде към лустрация, само тя ще реши проблема. Това заяви Касим Дал, зам.-председател на Народна партия „Свобода и достойнство” в предаването „Животът и други неща” по БНТ днес.

„Тези хора (сътрудниците, бел. ред.) са се пропили във всички структури на държавата и затова нямаме държава, а имаме една мафиотска структура, която действа без никакви правила. Всичко става по техни правила. Те ги решават зад кадър”, каза той.

Сайтът desebg.com публикува Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за международно осъждане на тоталитарните комунистически режими.

Тя е приета на 25 януари 2006 г., като по този начин ПАСЕ става първата международна организация, осъдила ясно и категорично престъпления на тоталитарните комунистически режими. Малко известен факт е, че идеята за международното осъждане на комунизма е българска. Тя се ражда през 2003 г. на остров Персин (най-големият лагер за политически затворници край Белене при комунизма), където репресираните провеждат традиционно поклонение за жертвите на режима на БКП. Тогава депутатът от СДС и член на ПАСЕ Лъчезар Тошев се ангажира да постави въпроса за международното осъждане на престъпленията на комунизма в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Той става инициатор и участник в приемането й през 2006 г.

Премиерът на Сърбия Ивица Дачич заяви вчера в Европейския парламент, че ако зависи от него, то той не би имал нищо против архивите на бивша Югославия да бъдат достъпни, ако това не застрашава националната сигурност на страната.

Той даде този отговор на въпроса на българския евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) по време на дискусия със сръбския премиер в Комисията по външни работи на Европейския парламент.

По въпроса за архивите на УДБА българският евродепутат попита сръбския премиер дали неговата страна смята да отвори архивите на бившата югославска служба за сигурност и да ги предостави на бившите съюзни републики от Югославия – тези части от информационния масив, които се отнасят до съответните републики. „Бившите структури на УДБА все още оказват съществено влияние върху политическия, икономическия и медийния живот на Сърбия и дават своето негативно влияние върху целия регион”, допълни Ковачев.