Сайтът desebg.com публикува коментар на юриста Александър Кашъмов, свързана с решението на Конституционния съд за отмяна на лустрационните текстове в Закона за радио и телевизия, забраняващи до 11 октомври 2013 г. сътрудници на Държавна сигурност да бъдат избирани в ръководствата на БНТ, БНР и СЕМ.
Адвокат Кашъмов, който е ръководител на правния екип на фондация „Програма достъп до информация” (ПДИ), коментира по по-подробно практиката на Европейския съд за правата на човека, който в няколко случая е мотивирал необходимостта именно от лустрация на тоталитарните комунистически служби в други страни. Статията на адвокат Кашъмов е публикувана първо в блога на ПДИ „Точна на достъп”.

„Казаното отлита, писаното остава”, гласи древна римска поговорка. У нас често предпочитаме да слушаме пред това да четем. На 11 октомври 2013 г. Конституционният съд взе решение № 8 за 2013 г. със 7 на 3 гласа, с което обяви за противоконституционна нормата от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), забраняваща лица с принадлежност към бившата Държавна сигурност да са членове на регулаторния орган на електронните медии – СЕМ и на управителните съвети на БНР и БНТ.

Сайтът desebg.com публикува Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за международно осъждане на тоталитарните комунистически режими.

Тя е приета на 25 януари 2006 г., като по този начин ПАСЕ става първата международна организация, осъдила ясно и категорично престъпления на тоталитарните комунистически режими. Малко известен факт е, че идеята за международното осъждане на комунизма е българска. Тя се ражда през 2003 г. на остров Персин (най-големият лагер за политически затворници край Белене при комунизма), където репресираните провеждат традиционно поклонение за жертвите на режима на БКП. Тогава депутатът от СДС и член на ПАСЕ Лъчезар Тошев се ангажира да постави въпроса за международното осъждане на престъпленията на комунизма в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Той става инициатор и участник в приемането й през 2006 г.

Премиерът на Сърбия Ивица Дачич заяви вчера в Европейския парламент, че ако зависи от него, то той не би имал нищо против архивите на бивша Югославия да бъдат достъпни, ако това не застрашава националната сигурност на страната.

Той даде този отговор на въпроса на българския евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) по време на дискусия със сръбския премиер в Комисията по външни работи на Европейския парламент.

По въпроса за архивите на УДБА българският евродепутат попита сръбския премиер дали неговата страна смята да отвори архивите на бившата югославска служба за сигурност и да ги предостави на бившите съюзни републики от Югославия – тези части от информационния масив, които се отнасят до съответните републики. „Бившите структури на УДБА все още оказват съществено влияние върху политическия, икономическия и медийния живот на Сърбия и дават своето негативно влияние върху целия регион”, допълни Ковачев.

Съюзът на репресираните от комунизма „Памет” и Съюзът на репресираните от комунистическия терор в България ще подкрепят на предстоящия втори тур на изборите за държавен глава кандидат-президентската двойка Цачева-Манушев.

Това съобщи сайтът Faktor.bg след среща на репресираните с излъчените от ГЕРБ Цецка Цачева и вицеадмирал Пламен Манушев, проведена днес в столицата.

На нея са присъствали ръководствата на двете организации и репресирани от цялата страна, а самата среща не беше предварително анонсирана пред медиите, вероятно, за да се избегнат спекулации.

„Имам убеждения и ценности, в които вярвам. Тези убеждения са десни. Дълбоко вярвам в демокрацията и върховенството на закона. Гарантирам ви, че когато поема отговорност, аз изпълнявам поетите ангажименти”, подчерта по време на срещата кандидатът на ГЕРБ за президент Цецка Цачева, цитирана от  Faktor.bg.

По думите ѝ хулите и нападките от страна на политическите й опоненти са минали границите на нормалното противопоставяне в политиката.