Насилственото преименуване на българските турци през 1985 г., довело до изселването на една значителна част от тях през 1989 г., беше осъдено от Народното събрание в специална декларация.

Тя стана факт 22 години след падането на управлението на генералния секретар на БКП Тодор Живков, вдъхновител на „възродителния” процес.

„Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим", се посочва в документа, приет със 122 гласа „за”, нито един „против” и трима въздържали се от БСП.

С категоричният вот  парламентът  осъждат асимилационната политика на тоталитарния комунистически режим спрямо мюсюлманското малцинство в България, включително и т. нар. възродителен процес.

Народните представители на ГЕРБ и „Атака” не приеха предложената от депутата от ДПС Четин Казак поправка в Наказателния кодекс (НК), предвиждаща отмяна на давността за убийства, изтезания и насилие, извършени по политически, етнически или религиозни причини, в периода от 9 септември 1944 г. до 31 декември 1989 г.

Вносителят се мотивира, че целта на поправката е жертвите на комунистическия режим да получат възмездие. Той посочи, че престъпления като насилствено депортиране, вкарването в лагер и преследването на етнически и религиозни групи са останали ненаказани 20 години след падането на комунистическия режим.

В НК от 1968 г., главата за престъпления против човечеството е останала непълна, като в нея понятието „престъпление против човечеството” съдържа само термините „апартейд и геноцид”. В международното наказателно право тази дефиниция е много по-широка и тя е ратифицирана от българския парламент през 2002 г..

Според Четин Казак всички съдебни дела срещу участници във „възродителния процес” са прекратени по давност заради многократното им връщане на прокуратурата.

УВОД

В България до момента не е извършвано подробно изследване, систематизиране и анализиране на престъпленията на комунистическия режим. Този 45-годишен период на страната не е подлаган на задълбочен прочит от професионални историци. За разлика от други бивши социалистически страни в България не беше създаден институт или служба за изследване и документиране на комунистическите престъпления. Острите политически спорове по темата продължават и до днес, но не допринасят с нищо за проучване на това минало.

Извършените престъпления по време на комунистическото управление в България не са широко известни не само на българското общество, но и остават непознати на световната общественост. В подкрепа на тази констатация е факта, че в Черната книга на комунизма, изследваща престъпленията на световния комунизъм (издадена през 1997 г.), на България са посветени 2-3 страници от общо 700. Разкритията, направени след 10 ноември 1989 г. , са дело на отделни изследователи и журналистически разследвания.