Кандидатите за награждаване с държавни ордени и отличия ще преминават през задължителна проверка за принадлежност към Държавна сигурност.

Текстът, приет от народните представители днес при гласуването на второто четене на промените в Закона за ордените и медалите, утвърждава т. нар. „тиха лустрация”, застъпена в закона за досиетата, действащ от 2006 г.

При липсата на политически консенсус за приемането на цялостен Закон за лустрация и почти всички отменени от Конституционния съд опити за частична лустрация в определени сфери, използването на предварителната проверка в момента е най-ефективният механизъм за налагане на бариера пред сътрудниците на репресивните органи на БКП, включително и отличаването им с държавни ордени и медали.

Приетият текст се различава от базисното решение, гласувано на първо четене в началото на декември 2010 г. Тогава по предложение на Синята коалиция (вносител Лъчезар Тошев) депутатите от ГЕРБ подкрепиха идеята сътрудниците на ДС да не бъдат награждавани с ордени и медали.

Според вносителя депутата Лъчезар Тошев въвеждането само на проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност е недостатъчна стъпка, защото не се взима отношение по въпроса редно ли е тези лица въобще да бъдат награждавани. Национално представително проучване на НЦИОМ от ноември 2010 г. показа, че 58 процента от българските граждани не одобряват практиката сътрудници на ДС да бъдат награждавани с отличия на съвременна България.

Комисията по правни въпроси в Народното събрание одобри  в петък (19 юни 2015 г.) законопроекта, предвиждащ отпадане на давността за редица  тежки престъпления, извършени от комунистическия режим.

Законопроектът беше внесен през месец май 2015 г. от депутата Методи Андреев и група негови колеги от ГЕРБ и Реформаторския блок, а Комисията по правни въпроси го подкрепи вчера с 11 гласа „ „за” и 3 „въздържал се”, при отсъствие на членове от БСП на заседанието.

Проектът въвежда съставите за престъпления срещу човечеството за които няма давност – така както ги дефинира Римския статут на Международния наказателен съд, ратифициран от Народното събрание през 2002 г.

В голямата си част законопроекта повтаря законопроектите, които бяха внасяни в 40-то и 41-то Народно събрание от народния представител Лъчезар Тошев (Синята коалиция), но има нови елементи.

Обявяването на двама членове на Постоянното присъствие на партия „Обединени земеделци” за агенти на бившата Държавна сигурност от комисията по досиетата предизвика вълна от недоволство сред земеделците, чийто втори редовен конгрес ще се състои в събота в столицата.

Над 30 кметове и общинари, членове на Постоянното присъствие на партия, разпространиха декларация, с която изразиха своите опасения от манипулиране на конгреса от хора в ръководството, осветени преди броени дни като сътрудници на ДС.

В понеделник комисията по досиетата обяви принадлежността към ДС на двама от членовете на Постоянното присъствие – Стоян Чакъров и Пейко Гечев. Те обаче са проверени в качеството им са собственици и издатели на в. „Народно земеделско знаме-21 век”.

Пейко Гечев (1931) е работил под псевдонима Иван към Окръжно управление на МВР- Ловеч-ДС от 1953 г. Стоян Чакъров (1941) е бил секретен сътрудник Чудомир на Първо главно управление на ДС от 1976 г.

На практика не се знае дали има други сътрудници на ДС сред ръководството на земеделската партия, начело на която е Анастасия Мозер. .

Група депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок внесоха в петък (8 май 2015 г.) в парламента законопроект, с който предлагат да отпадне давностния срок за преследване на престъпления, извършени по време на тоталитарния комунистически режим в България в периода 1944-1989 г.

Законопроектът (изтегли законопроекта – тук) предвижда съответни промени в Наказателния кодекс, чрез които да не се изключват по давност редица престъпления.

Престъпления против правата на човека

Такива са тежки престъпления против правата на човека като:

убийство, телесна повреда, обида и клевета, престъпления против равенството на гражданите, против изповеданията, престъпления против политическите права на гражданите, нарушаване на неприкосновеността на жилището и кореспонденцията, престъпления против трудовите права на гражданите, престъпления против брака и семейството, както и престъпления против младежта.