Движение „22 септември” предложи да бъде приета поправка в Наказателния кодекс, с който да се премахне давността на престъпления, извършвани по време на комунистическия режим от 9 септември 1944 г.

В петък (31 януари 2014 г.) представители на движението, инициирано през есента на миналата година от Евгений Михайлов, Едвин Сугарев, Любомир Канов, Теодора Димова, Георги Липовански, Методи Андреев, Любомир Канов и др., внесоха предложението в Народното събрание.

Евгений Михайлов заяви, че законопроектът ще бъде внесен за разглеждане от името на парламентарната група на ГЕРБ. „Целта е да бъде потърсена отговорност на извършителите на престъпления не само срещу личността, но и за икономически престъпления, контрабанда и изнасяне на държавни капитали зад граница”, посочи Михайлов.

Той подчерта, че въпреки присъствието на много журналисти в парламента в петък при внасянето на законопроекта повечето големи медии не са отразили тази инициатива, което е показателно за цензурата, налагана в голяма част от средствата за масова информация.

Лустрацията за агенти и кадрови служители на ЩАЗИ - бившият репресивен апарат на Германската единна социалистическа партия в Германия, е удължена до 2019 г., съобщи радио Дойче веле.

С гласовете на мнозинството е приета нова поправка, с която срокът за проверките за агентурно минало се удължава до 2019 г.

С това управляващите демонстрират, че са против тегленето на чертата под престъпленията на миналото. Само през 2010 г. в комисията по досиетата са постъпили 90 000 молби за проверки в архивите.

Разследването в България за убийството на дисидента Георги Марков през 1978 г. в Лондон, ще приключи без резултат поради давност.

Това заяви пред агенция „Франс прес” говорителката на прокуратурата Румяна Арнаудова в понеделник.
 „На 11 септември 2013 г. съдебната процедура трябва да бъде закрита поради давност. Никакво конкретно действие – заповед за арест, задържане, обвинение – по отношение на дадено лице, позволяващо да се продължи 35-годишния срок на давност не е предприето", обясни тя.

Сайтът desebg.com припомня, че още през 2008 г. българското следствие се подготвяше да прекрати делото, но неговия срок беше удължен по молба на британските власти в последния момент с още 5 години. Тогава беше използвана правната възможност от 35-годишната давност при дела за убийства или опит за убийства на повече от едно лице (в случая беше използвано покушението срещу Владимир Костов в Париж през август 1978 г.).

През 2005 г. разследващият журналист Христо Христов издаде документалната книга „Убийте Скитник”, потвърждаваща с документални свидетелства от архивите на Държавна сигурност, че зад  убийството стои Първо главно управление (ПГУ) на ДС, работили в тясно взаимодействие с КГБ.

 Изключеният през януари тази година от Движението за права и свободи бивши зам.-председател на партията и един от основателите й Касим Дал призова за лустрация на нейното ръководство.

Това той направи по време на среща със свои симпатизанти в Търговище. От този избирателен район той беше избран мажоритарно за депутат от движението.

През януари 2011 г. Касим Дал призова за оставката на несменяемия лидер на ДПС Ахмед Доган, когато обвини за връзките му с Държавна сигурност в миналото и в капсулиране на партията през последните години. В резултат на обвиненията последва неговото изключване от централното ръководство на ДПС и от партията.

Дал обаче се зарече да работи за промяна в партията отдолу нагоре. В края на миналия месец в столицата той се срещна със свои поддръжници, които формираха група в негова подкрепа във Фейсбук.