В писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан изселници от Турция, жертви на политиката на БКП, провела т. нар. възродителен процес сред малцинствата в НРБ през 70-те и 80-те години на ХХ век, настояха българският парламент да приеме промени в законодателството, с които да бъде премахната давността над престъпленията на комунистическия режим.

Писмото е придружено с подписка от 1516 души изселници, живеещи днес в шест различни области в Турция и Северен Кипър, като информацията за инициативата бе представена на сайта desebg.com от представители на Инициативния комитет на подписката за разгласяването й.

„Не са забравени и не биха могли да се забравят престъпленията, убийствата, изтезанията, изселванията, уволняванията и геноцида, извършени срещу турците и мюсюлманите в България особено след 70-те години. Осъждането на виновниците след тези години на насилия и изтезания, поне за известните престъпления  от 1984-1989 година, би могло да поуспокои човешката съвест. В противен случай никога няма да настъпи покой за нея”, заявяват изселниците в Турция в подписката си до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и председателя на ДПС Лютви Местан.

Всеки постъпващ на работа в президентството ще бъде проверяван за принадлежност към бившата Държавна сигурност.

Това заяви новият президент Росен Плевнелиев на среща с Петър Стоянов, президент на България в периода януари 1997 г. – януари 2002 г.провела се на връх 22-годишнината от 10 ноември 1989 г.

По закона за досиетата всеки ръководител на институция или организация има право да извършва предварителна проверка за принадлежност към ДС или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА на лицата, работещи там или кандидатстващи за работа.

Резултатите от проверката, която се извършва от комисията по досиетата не се огласяват публично, но на тяхна база съответният ръководител може да се съобрази с евентуално назначение на хора, свързани с репресивния апарат на БКП.

Подобна проверка на служителите на президентската администрация би се извършвала за първи път от промените насам. За изминалите 22 години през президенството на различни постове са преминали общо 24 сътрудници на ДС по време на мандатите на президентите Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов.

От разкритите 24 сътрудници 13 са назначени при президента Първанов. Комисията по досиетата ги обяви с решение №8 от 19 юли 2007 г., решение №9 от 25 юли 2007 г. и решение №225 от 27 май 2011 г.

Движение „22 септември” предложи да бъде приета поправка в Наказателния кодекс, с който да се премахне давността на престъпления, извършвани по време на комунистическия режим от 9 септември 1944 г.

В петък (31 януари 2014 г.) представители на движението, инициирано през есента на миналата година от Евгений Михайлов, Едвин Сугарев, Любомир Канов, Теодора Димова, Георги Липовански, Методи Андреев, Любомир Канов и др., внесоха предложението в Народното събрание.

Евгений Михайлов заяви, че законопроектът ще бъде внесен за разглеждане от името на парламентарната група на ГЕРБ. „Целта е да бъде потърсена отговорност на извършителите на престъпления не само срещу личността, но и за икономически престъпления, контрабанда и изнасяне на държавни капитали зад граница”, посочи Михайлов.

Той подчерта, че въпреки присъствието на много журналисти в парламента в петък при внасянето на законопроекта повечето големи медии не са отразили тази инициатива, което е показателно за цензурата, налагана в голяма част от средствата за масова информация.

Единствено две партии са се възползвали от законовото право на предварителни проверки за принадлежност към структурите на Държавна сигурност за кандидатите в местните избори на 23 октомври 2011 г., научи сайтът Държавна сигурност.com. „Само ГЕРБ и ДСБ подадоха до нас заявления за предварителни проверки на лица, които са номинирани за участие на предстоящите местни избори” заяви Евтим Костадинов, председател на комисията по досиетата.

От независимия държавен орган уточниха, че двете партии не са успели да проверят на 100 процента кандидатите си.

По закона за досиетата партиите, ръководители на държавни институции и обществени организации имат право да извършат предварителна проверка за агентурно минало на кандидати за определени постове, сред които попадат и кметовете и общинските съветници. Предварителната проверка дава възможност при положителен резултат ръководствата на партиите да не допускат лицата, свързани с бившата ДС, в своите листи. Чрез тази процедура, придобила публичност като „тиха лустрация”, се спира изборът и назначенията на хора с досиета във властта. Условие за извършване на предварителна проверка е съгласие на проверяваното лице, а резултатите не се огласяват публично.

За сметка на това комисията по досиетата е длъжна по закон да провери всички кандидати в надпреварата за местни избори. При обявяването на резултатите става ясно какво е присъствието на бившите кадри и агенти на ДС в листите на политическите партии.

ГЕРБ за първи път прилага подобна политика. На местните избори през 2007 г. ГЕРБ нямаше подобно условие към кандидатите си. Промяната в политиката настъпи след огласяването на агентите в българската дипломация през декември 2010 г., когато правителството на Бойко Борисов застана на позиция за освобождаване на МВнР от присъствието на ДС. Самият кабинет на ГЕРБ пък беше освободен от хора, свързани с ДС (министър Божидар Димитров и зам.-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров), като по този начин се превърна в първото правителство след промените без агенти на Държавна сигурност.

Още през февруари 2011 г. председателят на националния предизборен щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов публично обяви, че в листите за местни на партията няма да бъдат допускани лица с агентурно минало. С извършването на предварителна проверка на своите кандидати ГЕРБ спазва обещанието за чисти листи.

За разлика от предишни избори тази година въпросът за чистите листи не е бил обект на дебат между политическите сили. Прави впечатление, че традиционна дясна партия като СДС не се е възползвала от правото да провери кандидатите си.

Предварителната проверка беше въведена като възможност за първи път на парламентарните избори през юни 2001 г. Тогава от Обединените демократични сили призоваха лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски да провери своите кандидати за депутати и той го направи, като някои от номинираните за народни представители с агентурно минало бяха извадени от листите.

Очаква се в началото на следващата седмица комисията по досиетата да обяви проверката за кандидат-кметовете, а след това и за кандидатите за общински съветници.

На местните избори през есента на 2007 г. обявените кандидат-кметове бяха общо 428 души за цялата страна, а общинските съветници 485. Тогава единствено СДС и ДСБ (с някои изключения) не вкараха в листите си хора, свързани с ДС.

Комисията по досиетата вече обяви резултата от проверката на кандидатите за президент и вицепрезидент, за които също ще се гласува на 23 октомври.