ГЕРБ и Реформаторският блок ще се опитат да приемат ограничаване на кадрите и агентурата на комунистическите тоталитарни служби на ръководни постове в държавната администрация и съвременните специални служби.

Това стана ясно от внесения в Народното събрание от депутати от двете политически формации законопроект за изменение на Закона за защита на класифицираната информация. Поправките предвиждат получаването на достъп до класифицираната (секретна) информация да преминава и през проверка за принадлежност към бившата Държавна сигурност.

Проверката ще се извършва от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) и Държавна агенция „Национална сигурност (ДАНС). Вносителите обаче са пропуснали подробността, че в момента и в двете държавни структури работят установени официално от Комисията по досиетата сътрудници на бившата Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА, което по този въпрос ги поставя в конфликт на интереси.

Ако проектозаконът бъде приет от парламента, ще трябва да бъдат извършени проверки за принадлежност на няколко стотин държавни служители, на които вече са им издадени допуски за достъп до класифицирана информация.

Според законопроекта ще бъде въведено и изискване тези държавни служители да декларират дали принадлежат към неформални тайни общества или организации.

Проектозаконът предстои да се обсъжда между партиите, които подкрепят правителството. „Целта на промените, които предлагаме, е да отпаднат всякакви съмнения, че хората, които работят с държавните тайни, имат някаква зависимост или може да им бъде упражнен някакъв нерегламентиран натиск”, заяви един от вносителите Петър Славов от Реформаторския блок пред Медиапул.

Според проектозакона в случаите, в които Комисията по досиетата установи принадлежност на даден служител към бившите служби ще информира ДКСИ и ДАНС, която ще разгледа подробно казуса и ще се произнесе за надеждността му от гледна точка на „сигурността и опазване на тайната”.

„Ако се докаже, че въпросният служител не е бил доносник, а наистина е защитавал държавата, да може да получи достъп до класифицирана информация”, обясни депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров. Несъгласните ще могат да обжалват пред Върховния административен съд.

Методи Андреев от ГЕРБ, който е бивш председател на комисията по досиетата, мотивира промените с неравнопоставеността между лицата в списъка на публичните длъжности и дейности – премиер, депутати, висши магистрати, кметове, общински съветници, които се проверяват за принадлежност към ДС, и тези, които работят със секретни данни, за които няма такова изискване.

Според вносителите промените са съобразени с практиката на Конституционния съд по т.нар. лустрационни норми и не противоречат на основния закон.

Методи Андреев обясни, че тези служители ще трябва и да декларират дали принадлежат към неформални тайни общества или организации, което също е свързано с пряката дейност, която те ще осъществяват с работа с класифицирана информация.

Той обясни наскоро, че тайни общества „сериозно са навлезли в ДАНС”. По думите му става дума за масони, а навлизането им ставало по линия на обучение в Университета по библиотекознание и информационни технологии, чиито ректор е Стоян Денчев, разкрит като сътрудник на бившата ДС.

Недопускането на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби именно чрез неиздаване на допуск за класифицирана информация беше едно от изискванията на протестиращите срещу кабинета Орешарски, което беше лансирано през октомври 2013 г. Тогава инициаторите му заявиха, че заедно със събирането на минимум 200 000 подписа през следващите три месеца искат да подложат на широк обществен дебат темата за присъствието на бивши служители на тайните служби и обучавани в КГБ агенти в сферата на енергетиката и икономиката. До внасяне на подписка за провеждането на такъв референдум обаче не се стигна.

Ограничаване на комунистическите сътрудници в специалните служби

Миналия месец в парламента беше внесен от управляващите още един законопроект, чрез който се предлага ограничаване на присъствието на бивши щатни или нещатни сътрудници на ДС или Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА в съвременните разузнавателни служби.

Става въпрос за законопроекта за приемането на Закон за Държавна агенция за разузнаване. Според него служителите на бъдещата агенция не могат  да са били щатни и нещатни сътрудници на бившата ДС и РУ-ГЩ на БНА.

Отделно от това законопроектът предвижда обединяването на съществуващите към момента две разузнавателни структури – Националната разузнавателна служба, правоприемник през 1990 г. на Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) и Служба „Военна информация”, наследник на Разузнавателното управление на Генерлания щаб на БНА (военното разузнаване)

„Анализът на досегашната дейност на българските разузнавателни служби показва, че са налице редица слабости, който основно се коренят в липсата на законова регламентация на тази важна функция на българската държава. Сериозна слабост на тези служби е, че дейностите им  в повечето случаи се дублират, като се изразходват средства без да се постига желаната ефективност. В тази връзка не рядко се създават ситуации на нездрава конкуренция между тях, което води до изкривяване на информацията и рискове да бъде подвеждано държавното ръководство”, се посочва в мотивите към законопроекта

Двете разузнавателни служби от две години отказват да изпълнят отменения параграф 12 от закона за досиета, според който са задължени да предадат щатните си разписания от 10 ноември 1989 г. насетне на Комисията по досиетата, която трябва да обяви кои сътрудници на комунистическите тоталитарни служби са заемали ръководни постове в тях през прехода.

Отделно Служба „Военна информация” упорито отказва да предаде на Комисията по досиетата част от архива на предшественика си – Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА.