Докато в София общественият натиск за демонтирането на монумента на окупационната червена армия (МОЧА) принуди местната власт да започне стъпки за премахването му (макар опитите за протакане, б. ред.), в Пловдив се оказа, че няма нито обществен натиск, нито предложение от представителите на местната власт за демонтирането на тамошния тоталитарен монумент, известен като „Альоша“, прославящ като „освободителка“ червената армия окупаторка.

Това стана ясно след разменени публични позиции между областния управител на Пловдив инж. Илия Зюмбилев и кмета на града Здравко Димитров през последните дни.

Неотдавна неправителствената организация Атлантически съвет на България поиска с открита позиция новият областен управител на Пловдив Илия Зюмбилев (БЗНС) да предприеме необходимото за демонтирането на монумента, издигнат през 1957 г. на хълма Бунарджик в прослава на „непобедимата съветската армия освободителка“.

В четвъртък (24 август 2023 г.) инж. Зюмбилев огласи публично, че извършената от Областната управа проверка за статута на „паметника“ и неговата собственост е установила, че никога на монумента не е съставян акт за държавна собственост, нито по отменени във времето разпоредби, нито по действащия Закон за държавната собственост, съобщи marica.bg.

Атлантическият съвет на България разпространи днес открито писмо до новите областни управители на София и Пловдив Вяра Тодева и Илия Зюмбилев. Неправителствената организация настоява излъчените от демократичната общност областни управители незабавно да пристъпят към премахването на омразните паметници на съветските окупатори в София и Пловдив. Надеждата е това да стане до предстоящите общински избори през есента. Desebg.com публикува пълния текст на писмото:

Отворено писмо

Атлантически съвет на България

До областния управител на Област София г-жа Вяра Тодева

До областния управител на Област Пловдив г-н Илия Зюмбилев

Копие до министър-председателя г-н Николай Денков

и заместник министър председателя и министър на външните работи г-жа Мария Габриел

Уважаеми областни управители,
Всеизвестен факт е, че войната, която Съветският съюз обявява на България на 05.09.1944 г. няма нищо общо с войната срещу нацизма, защото докато България е част от Тристранния пакт, СССР поддържа легация в София, но ѝ обявява война, когато тя се управлява от доказани антинацисти, а първият съветски войник нахлува в нашата страна, когато България е вече във война с Нацистка Германия.

Възхвалата на „народния съд“ не може да се ползва със законова защита като свободно слово, защото това говорене е равносилно на проява на тежко насилие срещу политическите опоненти.

Този извод е направил Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, отхвърляйки като неоснователна жалбата на Валери Жаблянов, бивш политик от БСП и зам.-председател (2017-2018) на 44-то Народно събрание (2017-2021), съобщи сайтът capital.bg.

Жаблянов беше освободен от поста зам.-председател на парламента през 2018 г. след като се оказа автор на скандална декларация на БСП, в която се твърдеше, че „Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“.

Бившият политик от БСП, който беше изключен от партията през 2021 г., е завел дело в ЕСПЧ с претенцията, че е нарушено правото му на свобода на изразяване.

Парламентът прие в четвъртък (19 януари 2023 г.) на второ четене промяна в Кодекса за социално осигуряване, с което казармата и годините на политическа репресия ще се признават за действителен стаж за пенсия.

На практика това означава, че пенсия за осигурителен стаж и възраст ще може да се получава и при по-малко от досегашното минимално изискване от 15 години изработен стаж.

За действителен стаж вече ще се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, както и периодите на политическа репресия по закона за реабилитация на репресираните.

Във втората категория влизат периодите, в които репресираните са били в затвори, лагери и места за задържане, а също така и времето, през което лицата, навършили 16 г. не са работили, когато са били интернирани, изселвани и заселвани, както и периодите, в които са били въдворявани в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места, както и принудително трудово мобилизирани.