Четири месеца след като Васил Терзиев публично направи предложение да бъде приет закон за лустрацията нито една политическа сила, включително и издигналите го като кандидат за кмет на София „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, не дадоха знак, че са взели на сериозно призива му, показа проверка на desebg.com.

На 2 юли 2023 г. по Би Ти Ви, непосредствено след като кандидатурата му за кмет беше издигната, Васил Терзиев заяви:

„Постоянно се замита темата за службите, за репресивния апарат, и за да го решим аз апелирам към нашите политици да направят отговорното нещо – да приемат закон за лустрацията.“

Докато в София общественият натиск за демонтирането на монумента на окупационната червена армия (МОЧА) принуди местната власт да започне стъпки за премахването му (макар опитите за протакане, б. ред.), в Пловдив се оказа, че няма нито обществен натиск, нито предложение от представителите на местната власт за демонтирането на тамошния тоталитарен монумент, известен като „Альоша“, прославящ като „освободителка“ червената армия окупаторка.

Това стана ясно след разменени публични позиции между областния управител на Пловдив инж. Илия Зюмбилев и кмета на града Здравко Димитров през последните дни.

Неотдавна неправителствената организация Атлантически съвет на България поиска с открита позиция новият областен управител на Пловдив Илия Зюмбилев (БЗНС) да предприеме необходимото за демонтирането на монумента, издигнат през 1957 г. на хълма Бунарджик в прослава на „непобедимата съветската армия освободителка“.

В четвъртък (24 август 2023 г.) инж. Зюмбилев огласи публично, че извършената от Областната управа проверка за статута на „паметника“ и неговата собственост е установила, че никога на монумента не е съставян акт за държавна собственост, нито по отменени във времето разпоредби, нито по действащия Закон за държавната собственост, съобщи marica.bg.

От 17 юни 2021 г. в Германия вече има комисар на жертвите на диктатурата на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП – компартия в ГДР в периода 1946-1989 г., б.а.).

Тогава досиетата на източногерманския репресивен апарат (ЩАЗИ) бяха прехвърлени от Федералната служба за архивите на Министерството на Държавна сигурност на бившата Германска демократична република (ГДР) във Федералния архив на Германия.

С този акт приключи мандатът на Роланд Ян –ръководител (2011-2021) на Федералната служба за досиетата на ЩАЗИ.

В същия ден в Германия обаче започна функционирането си напълно нова институция – комисаря за жертвите на тоталитарния комунистически режим в бившата ГДР.

По повод Европейския ден в памет на жертвите на тоталитарните режими (23 август) министрите на правосъдието на Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния призоваха за разследване на престъпленията на комунистическите режими, съобщи The Baltic Times.  

Това стана по време на срещата на Съвета на ЕС и на конференция на историци, като тази година двете събития се проведоха в словашката столица Братислава (през 2015 г. срещата на министрите беше в естонската столица Талин).

Министрите излязоха с общо изявление, в което критикуват страните, чиито управляващи се гордеят с бившия Съветски съюз и извършените от него престъпления и подклаждат екстремизъм и престъпления на омразата през интернет или като подкрепят крайни политически партии.

Подобни действия са недопустими, когато се почита паметта на загиналите и пострадалите в резултат на терора, провеждан от комунистическите режими, подчертават министрите.

Според тях страните членки на ЕС трябва заедно да осъдят престъпленията на комунистическите режими. Ако не предприеме действия в тази посока, ЕС ще създаде условия, в които ще се появят пропуски в историческите познания на европейските граждани. Това пък може да доведе до взимането на решения, които да отслабят мира и единството в Европа, отбелязват още министрите.