Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям едно наистина уникално издание, продукт на изследователската дейност на Комисията по досиетата – документалния сборник „Държавна сигурност и лагерът Белене“.

Той излиза под №60 от поредицата на Комисията „Из архивите на ДС“ и е част от нейната изследователска програма за 2023 г.

Книжното тяло на сборника включва 182 фототипни документа, а неговото електронно издание (dvd) – 508, като подборът е направен от над 200 архивни единици, голяма част от които са многотомни.

Хартиеното издание на „Държавна сигурност и лагерът Белене“ мигновено си извоюва първо място по най-бързо разграбен документален сборник в България – факт, който се случи по време на годишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в лагера „Белене“ на бившия Втори обект на остров Персин на 3 юни 2023 г., където Комисията по досиетата, водена от нейния председател Евтим Костадинов, пристигна със сборника, за да го представи.

Независимият държавен орган бе поканен от организаторите на събитието като специален гост, именно за да направи премиера на сборника точно на мястото, където през 1949 г. комунистическият режим създава лагера „Белене“.

Изчерпването му за минути още преди началото на годишното поклонение на остров Персин бе показателно за огромния интерес към изданието от страна на участниците в събитието.

А по думите на председателя на Комисията по досиетата с този интерес сборникът сам се е представил достойно пред аудиторията, дошла да се поклони пред жертвите на „Белене“.

Макар най-големият лагер за политически противници на БКП на остров Персин да е обект на засилен изследователски интерес след 1989 г., чиято кулминация е книгата на Борислав Скочев „Лагерът „Белене“ ( издадена през 2017 г.), настоящият сборник е уникален по своето съдържание.

Той включва не само архивни материали за създаването и дейността му на МВР-ДС, но също така архивни документи от досиетата на жертвите на лагера от трите му периода – 1949-1953, 1956-1959 и 1984-1987 г.

По този начин съставителите от Комисията по досиетата старши експертите Марко Цветков и Красимир Кръстев са дали възможност на читателите да придобият една много по-значима и пълна представа не само за лагера като адско творение на комунистическия режим, а и за жертвите, които са въдворявани в него без съд и присъда.

Комисията по досиетата вече има добра практика и натрупан опит в подобно представяне на конкретни теми – същият подход тя използва и при сборниците „Държавна сигурност и офицерите от БНА 1944-1960“ (издание от 2014 г.) и „Държавна сигурност и юриспруденцията 1944-1975“ (издание от 2015 г.).

По-известните лагеристи в „Белене“, документи от чиито досиета на жертви на режима са включени в сборника, са политиците Александър Гергинов, Константин Муравиев, Стойчо Мошанов; земеделците от опозиционния БЗНС „Никола Петков“ Борис Чанджиев, Минчо Драндаревски, Недялков Мочуров; генералите Боню Бонев, Васил Любенов, Ганчо Иванов, Никифор Никифоров; легендарният майор Иван Страхинов, привърженик на опозиционния БЗНС „Никола Петков“, индустриалците Димитър Савов и Марко Рязков; кметът на София (1945) и адвокат Никола Бронзов; дипломатът Стефан Бочев; висшите комунистически функционери Стефан Богданов и Денчо Знеполски; потомъкът на древен руски дворянски род Николай Лобанов – княз Ростовски, чието семейство напуска съветска Русия през 1919 г. и се преселва в България и др.

Не са забравени и въдворените от периода на насилствената смяна на имената на турското малцинство в България – представени са материали от досиетата на близо една дузина жертви на „възродителния процес“, като Комисията много коректно е посочила рождените им имена, тъй като в повечето документи на ДС те са записани с наложените им от режима, които не са приели.

Прави впечатление и отличното систематизиране на документи, което без съмнение улеснява читателите да се ориентират в това море от архиви за лагера „Белене“ и неговите жертви.

В част 1 са групирани заповедите, аналитичните справки и други обобщаващи документи за функционирането на лагера „Белене“.

В част 2 е представена историята на лагера през погледа на въдворените в него лица.

Тази част е в две подчасти. Първата се отнася за класическата лагерна система за въдворяване по политически причини (1949-1959), тоест през първите два периода от съществуването на „Белене“.

Втората подчаст се отнася до времето на прилагането на административна мярка „принудително установяване в друго населено място“ по Закона за Народната милиция (1984-1989), използвана при изолирането на „Белене“ на български граждани от турски произход по време на „възродителния процес“.

Значението на огромното историческо богатство на архива, съхраняван от Комисията, се потвърждава и в настоящия сборник. Пример за това е документът, с който е създаден лагерът „Белене“.

Постановлението не фигурира във фонда с документите на Министерския съвет, съхраняван в Държавна агенция „Архиви“ и липсва в неговите описи за поверителните документи. И това е така, защото оригиналът на решението за създаване на „Белене“ изобщо не е бил предаден в Държавния архив.

Причината за това е високата степен на компрометираност, която документът носи със себе си за режима на БКП и поради това оригиналът по всяка вероятност е унищожен, което обяснява отсъствието му в Държавния архив.

Екземпляр от унищожения оригинал обаче се съдържа във фонда на Секретариата на МВР, съхраняван от Комисията. Той притежава съответните атрибути на документите на Министерския съвет и на практика не само замества напълно оригинала, но и обезсмисля неговото унищожаване, а същевременно запазва и точно фиксира за историята моментът на създаването на лагера „Белене“.

Както и останалите документални издания на Комисията по досиетата и сборника за лагера „Белене“ и неговите жертви се разпространява безплатно. Неговите електронни варианти – на хартиеното издание (кратка версия) и разширената dvd версия – могат да бъдат изтеглени от сайта на независимия държавен орган (проследи линка – ТУК).

„Държавна сигурност и лагерът „Белене“, издание на Комисията по досиетата, 2023 г.