В библиотеката на desebg.com представям том 2 от двутомния документален сборник „Държавна сигурност и терористичните актове в България 1944-1991“.

Фототипното издание е част от изследователската програма на Комисията по досиетата за популяризиране на документите на тоталитарните комунистически служби и е част от нейната документална поредица „Из архивите на ДС“.

Тя постави началото през 2009 г. и вече надхвърля 55 сборници, някои от които са двутомни.

Сборникът е включен в изследователския план за 2020 г., но заради пандемията от коронавирус премиерата се забави две години

Както и при представянето на том 1 и тук ще направя уговорката, че архивните документи за т. нар. терористични актове се отнасят до действия или намерения, които самият режим на БКП определя като терористични.

В това число той не включва своята собствена терористична политика и целия терористичен арсенал, прилаган срещу българското общество още много преди 9 септември 1944 г.

Във втория том на сборника са включени документи от 1985 г. до 1991 г.

Те характеризират действията, предприети от МВР-ДС срещу прояви, определени като терористични.

Такива са устройствени документи, с които са давани указания за подобряване на работата по линия на терора, образуване на щабове и структури, които са натоварени специално с тази дейност.

Разбира се, сборникът съдържа документи за по-големите бомбени атентати, които са вследствие на терористичната политика спрямо турското малцинство.

Сред тях са взривяването на влака на гара Буново, хотела в Сливен и опита за взривяване на курортен комплекс „Дружба“.

Интерес представлява Мероприятие „Паспортизация“, с което ДС започва през 1985 г. проверка по местоживеене и месторабота на лица, които биха могли да бъдат извършители на бомбените атаки.

Отчетено е, че общо в страната са проверени 5 490 093 лица, от които, като оперативно интересни са установени 18 822, а по различни категории са регистрирани 13 220 души.

В сборника е включена заповед от юли 1985 г., с която оперативният щаб по Централно дело за оперативна разработка „Терористи“, по което се водят бомбените взривове, получава статут на временна целева управленска структура.

Ръководителят на щаба и неговите заместници са освободени от други задължения и се занимават само с разследване на терористичните актове.

В сборника може да бъде открита и заповедта, с която се създава направление „Терор“ към Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Ако в сборника бяха включени определени материали от следственото дело за взривовете в Пловдив, Буново, Сливен щеше да стане ясно, че дълго време МВР-ДС се е провалило в установяването на извършителите.

Пробивът в разследването е направен едва след идването на помощ на специалисти от съветския КГБ, които нареждат тотално проучване на всички анонимни материали, писани в предходни години, съдържащи заплахи за терор. Именно една такава анонимка насочва към извършители на бомбените атентати.

Част от групата преименувани лица, автори на взривовете, всъщност се оказват и бивши агенти на ДС.

Сборникът е съставен изцяло от документи, съхранявани в Специализирания архив на Комисията по досиетата, изграден от нея в Банкя през 2011 г.

Документите в сборника са 74 на брой, а включените в разширения електронен вариант (DVD) – 207, като подборът е направен от над 100 архивни единици, над 10 литерни и следствени дела, повечето от тях многотомни.

И в том 2 от фототипното издание са включени снимкови материали.

Както и останалите сборници на Комисията по досиетата и този се разпространява безплатно, а електронния му вариант може да бъде изтеглен от сайта на Комисията (виж – ТУК).