Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям том 1 от двутомния документален сборник „Държавна сигурност и терористичните актове в България 1944-1991“.

Фототипното издание е дело на изследователската политика на Комисията по досиетата за популяризиране на документите на тоталитарните комунистически служби и е част от нейната документална поредица „Из архивите на ДС“, стартирала през 2009 г. и вече надхвърля 55 сборници, някои от които са многотомни.

Сборникът, излизащ под №54, е от изследователската програма за 2020 г., но бе представен неотдавна във Варна, като забавянето се дължи на нулевата за публични дейности 2020 г., когато избухна пандемията от коронавирус.

Както е посочено в предговора на том 1, новият двутомен сборник е продължение на третия сборник, издаден от Комисията по досиетата през 2011 г., а именно „Международният тероризъм в досиетата на ДС“.

В новото издание обаче фокусът е поставен върху тероризма (вътрешен) в рамките на НРБ.

Още в началото ще подчертая, че документите за т. нар. терористични актове се отнасят до действия или намерения, които самият режим на БКП определя като терористични.

И естествено, в това число не влиза неговата собствена терористична политика и целият негов терористичен арсенал, който прилага срещу цели сегменти от българското общество още много преди 9 септември 1944 г., набелязани като „врагове“ – справка: терористичните актове на военната организация на БКП срещу българския политически и военен елит още от първата половина на 20-те години на ХХ век, някои от които като взривяването на църквата „Св. Неделя“ се извършват с помощта на съветското военно разузнаване, като при тях са убити десетки невинни граждани, включително и деца.

Затова и в репресивния апарат на БКП – Държавна сигурност – напълно показателно приемат, че „тероризмът е органически свързан с капиталистическия строй“ и че „тероризмът е несъвместим с комунистическата идеология и чужд на социалистическия обществен строй“, както читателят може да разбере от един от документите (виж документ №65) в сборника, представляващ доклад на ген. Георги Аначков, зам.-министър на вътрешните работи и началник на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването, б.а.).

Между другото това показва, че бившите партизани (Георги Аначков е един от тях, б.а.) не са дори запознати с идеологията на комунизма, защото Комунистическият манифест на Маркс призовава за унищожаването на цял един строй (капиталистическия), а Ленин в редица свои статии и речи призовава болшевиките за масово използване на класическите методи на тероризъм, за да се вземе насилствено властта.

За Сталин – този масов убиец, включително и на милиони граждани на СССР, няма нужда да се говори.

Това отклонение е необходимо в контекста на трактовката на комунистическият режим в условията на еднолична власт срещу действия, които възприема като терористични.

В том 1 на сборника на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и терористичните актове в България 1944-1991“ е обхванат периода от 50-те години до средата на 80-те години на миналия век.

В предговора на изданието е посочено, че трудно може да се направи периодизация на терористичните актове, за вододел може да се приемат взривът в края на август 1984 г. на гарата в Пловдив, при който са ранени 50 души (един от тях умира от раните) и взривът половин час по-късно на паркинга на летището във Варна, при който са ранени две жени.

Както и последвалите взривове през 1985 г. се оказва, че те са предизвикани като реакция на предприетата от режима насилствената смяна на имената на турското малцинство в НРБ.

Еволюцията на структурите на ДС, които са натоварени да работят по това направление са посочени в сборника.

В началото на 50-те години ДС сформира група по т. нар. Централен терор. По това време в пълна сила действа горянското съпротивително движение, макар неговите членове не прибягват до терористични действия, както това прави БКП още преди 9 септември 1944 г.

Но в документите на ДС в този период често срещан израз е „терористично-диверсионна дейност“. Репресивният апарат на БКП дори приема, че „терорът и диверсията в единен подривен комплекс“.

За терора отговаря Трето политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията (до 1960 г.), след това преминава във Второ управление на ДС (контраразузнаването, от 1969 г. Второ главно управление на ДС), а в разгара на бомбените взривове, предизвикани от „възродителния процес“ в Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е сформирано през 1986 г. направление „Т“ (терор, б.а.).

Като изключим големите бомбени взривове по време на насилствената смяна на имената на турското малцинство включените в том 1 на сборника документи дават представа за какви други действия става въпрос, които комунистическия режим смята за терористични.

Това са палежи и опити за палежи, използване на огнестрелно оръжие срещу представители на партията и властта, писане на анонимни писма с отправяне на терористични закани, анонимни обаждания по телефона, съдържащи закани за разправа с представители на властта, разпространяване на слухове за извършени покушения срещу партийни величия, сред които и Тодор Живков.

Интересното е, че комунистическият режим много лесно и изгодно, разбира се, е пришивал терористична дейност на нелегални организации на опозиционния БЗНС „Никола Петков“, на МВРО, на бивши офицери, на „безпартийни вражески настроени“ и др.

Документите в сборника са 80 на брой, а включените в разширения електронен вариант (DVD) – 153, като подборът е направен от над 100 архивни единици, над 10 литерни и следствени дела, много от които са в рамките на десетки томове.

Както и останалите сборници на Комисията по досиетата и този се разпространява безплатно, а електронния му вариант може да бъде изтеглен от сайта на Комисията (виж – ТУК).