|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Премиерата на сборника на Комисията по досиетата за мокрите поръчки на ДС събра многолюдна публика ПДФ Е-мейл
COMDOS - Изследователска дейност
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 12 Май 2022 16:58

 

alt

 

Премиерата на документалния сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност – активни и остри мероприятия 1944-1991“ в сряда (11 март 2022 г.) в Софийската градска художествена галерия привлече вниманието на над 200 души.

Събитието започна с уводни думи на председателя на независимия държавен орган Евтим Костадинов, който заяви, че с премиерата става факт на връщането на публичното представяне на изследователската дейност на Комисията по досиетата.

Той припомни, че причината за това е пандемията от ковид-19, започнала преди повече от две години. През този период Комисията имаше няколко публични изяви с показване на изложба и представяне на други нови сборници, но те бяха ограничени поради пандемията.

Костадинов благодари за обществената подкрепа към Комисията, която на 17 май тази година ще навърши 15 години от сформирането си след избора ѝ от 40-то Народно събрание.

Той отбеляза, че обществената подкрепа е помогнала, за да проходи закона за досиетата и да се наложи независимо от трудностите

Костадинов спомена за последния проблем, предизвикан от противоречивата съдебна практика на Върховния административен съд, който в края на 2021 г. излезе с тълкувателно решение, което на практика променя основния дух на закона за досиетата и нарушава правото на информираност на гражданите за ръководните позиции, които сътрудниците на тоталитарните комунистически служби са заемали след 10 ноември 1989 г.

„Много от документите, които ще намерите в нашия нов сборник излизат за първи път и години наред са били табу да се говори за тази дейност на ДС“, отбеляза председателят на Комисията по досиетата.

В заключение Костадинов отбеляза, че за съжаление общественият дебат през годините на прехода е обръщал повече внимание на агентите и щатните сътрудници на Държавна сигурност, а на заден план са останали хората, засегнати от ДС

„Сборникът казва толкова много неща, които обясняват днешния ден – къде се крие коренът на проблема – за руското влияние у нас и за този труден преход“, заяви модераторът на събитието Екатерина Бончева, член на Комисията па досиетата.

Тя припомни едно интервю на последния началник на Първо главно управление на ДС ген. Владимир Тодоров (вече покойник) от 90-те години на ХХ век, в което на въпрос дали ДС се е занимавала с мокри поръчки той отговорил отрицателно и заявил, че историята ще го докаже.

„Историята го доказва и опровергана с документи казаното от ген. Тодоров“, посочи Бончева.

Тя отбеляза, че съвременните хибридни войни, в които дезинформацията заема важно място, не са нещо ново и могат да бъдат открити в т. нар. активни мероприятия на Държавна сигурност, които тя е заимствала то съветския КГБ.

Само до 1975 г. ДС е извършила над 1000 активни мероприятия, чиято цел е била да дезинформира и влияние тайно на общественото мнение във вражеските западни страни.

Бончева говори и за една от секретните структури в Държавна сигурност – звеното в Първо управление на ДС (от 1969 г. Първо главно управление, разузнаването), което е натоварено с т. нар. остри мероприятия.

На оперативен език това означава организирането и извършването на саботажни операции, отвличания на врагове на режима или тяхното ликвидиране.

Свръхсекретното звено 7, впоследствие служба и част от 08 отдел „Активни мероприятия“ на ПГУ, е създадено през 1963 г.

По думите на Бончева то е имало две направления – военновременно и мирновременно. При война на него са възложени грандиозни планове за извършването на диверсии на важни инфраструктурни обекти в Гърция и Турция – две съседни държавни, членки на НАТО.

Мирновременното направление е работило активно още през 60-те години и е било насочено предимно към българската политическа емиграция, а също така и срещу предатели – секретни сътрудници на самата ДС, които са ѝ изменили.

Един от главните обекти на остро мероприятие е председателят на БТРК „Левски“ в Дания Борис Арсов, която ДС е планирала да ликвидира, но вклайна сметка успява да го отвлече от датския град Орхус и върне нелегално в България през 1974 г., където го осъжда на строг тъмничен затвор след отказ да ѝ сътрудници и го убива малко по-късно в Пазарджишкия затвор.

Други цели на остри мероприятия са бившият кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП Петър Семерджиев, писателят Димитър Инкьов, работещ в българската секция на радио „Свободна Европа“ под псевдонима Велко Верин, председателят на Българската социалдемократическа партия в изгнание Стефан Табаков – политически емигрант в Австрия, писателят Георги Марков – отровен от агент на ДС с помощта на КГБ в Лондон през 1978 г. и др.

Екатерина Бончева посочи, че в някои от документите терминът остри мероприятия е заменен с директното отвличане или ликвидиране, а в началото на работата на това секретно звено ДС е питала КГБ как да се добие отрова без вкус или как да се произведат класически средства за упояване.

Марко Цветков, старши експерт в Комисията по досиетата и съставител на сборника, представи презентация, посветена на двете направления в работата на ПГУ – активните мероприятия и острите мероприятия.

По думите му чрез активните мероприятия ДС е целяла чрез дезинформация да деморализира противника и да постигне промяна във външнополитическия курс на дадена противникова страна.

„Затова ДС е наричала активните и острите мероприятия мечът на разузнаването“, заяви Цветков.

Той посочи, че докато за активните мероприятия съществуват документи до краха на режима, но за острите мероприятия следите в архивите се губят към 1975 г.

„Нещо повече през декември 1989 г. те са били унищожени преди заповедта на министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев от януари 1990 г.“, отбеляза експертът.

Той посочи, че в комисията за унищожаването на тези архиви в разузнаването е бил ген. Иван Горинов, отговарял за острите мероприятия в един период и съпруг на дългогодишната лична секретарка на Тодор Живков Ангелина Горинова.

Журналистът Димитър Кенаров, участник в премиерата, посочи, че Студената война е война на пропаганда, но според него активните мероприятия на ДС са имали малък ефект.

По думите му архивните документи в сборника показвали колко ограничени хора са работили в ДС и, че голяма част от мероприятията са били за имитиране на дейност.

Проф. Дилян Николчев от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ коментира едно от острите мероприятия на ДС под кодовото име „Кръст“, което се отнася до взривяването или подпалването на Вселенската патриаршия в Истанбул с цел да предизвикат раздор между Гърция и Турция.

Друг такъв църковен обект на ДС за остро мероприятие е била семинарията на остров Халки, свързана с българската църковна история.

Мероприятие „Х“ пък било насочено за взривяване на къщата музей на Ататюрк.

Дилян Николчев сподели своята изненада, че в плановете на разузнаването на ДС за остри мероприятия са влизали и големи политически личности от Гърция – премиерите Караманлис и Папандреу, както и крал Константин.

От Комисията по досиетата заявиха, че сборникът е предизвикал силен интерес и днес много граждани са направили постъпки офиса ѝ за получаване на новото издание (то, както и другите сборници се разпространява безплатно).

Тъй като хартиеният вариант е в ограничен тираж интересуващите се могат да се сдобият с разширения електронен вариант (dvd) от сайта на Комисията (виж линка – ТУК).



 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов