|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Комисията по досиетата не се уплаши от ковид-19, представи два нови документални сборника ПДФ Е-мейл
COMDOS - Изследователска дейност
Написано от Христо Христов   
Сряда, 27 Октомври 2021 17:01

 

alt

 

В условията на задълбочаващата се криза с пандемията от ковид-19 в страната Комисията по досиетата успя да представи два нови документални сборника, като по този начин продължи да изпълнява държавната политика по популяризирането на архивното наследство на тоталитарните комунистически служби.

Новите фототипни издания от поредицата „Из архивите на ДС“ са озаглавени „Държавна сигурност и анархистите в България (1944-1991)“ и „Държавна сигурност и земеделците (1944-1991)“, а премиерата им се състоя в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“.

Събитието бе организирано от ЮЗУ (Комисията гостува в университета за втори път), съвместно с Департамент ,,История и цивилизация“ на Американски университет в Благоевград.

Модератор на дискусията бе проф. Веселин Вучков, ръководител на департамент „Право“ на Нов български университет, а в нея участваха присъствено представители на Комисията по досиетата, над 20 университетски преподаватели – историци, юристи, специалисти по национална сигурност и др.

Отделно събитието се излъчваше онлайн от видеоканала в YouTube на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и бе проследено от студенти и граждани.


За да не се повтарят грешките от историята

„Много се радвам, че Югозападния университет отново дава място на една такава среща, която за съжаление в този период на пандемия не може да бъде толкова посетена от нашите студенти в залата, но ние излъчваме онлайн“, заяви в откриващото си слово ректорът на Югозападния университет „Неофит Рилски“ проф. д-р Борислав Юруков.

По думите му тази дискусия е изключително полезна и дава възможност за едно оглеждане в близкото минало, за да не се повтарят грешки от историята.

Приветствие отправи и проф. д-р Маркус Вийн, ръководител на Департамент ,,История и цивилизация‘‘ на Американски университет в България.

„Стремежът на двата нови тома документални сборници, които ще бъдат представени, е да документира дейността на Държавна сигурност по времето на социализма и да направи тези документи достъпни до обществото“, посочи той.

„Повече от 30 години след края на държавния социализъм тези нови издания са изключителен принос към дискусията за тази част от историята“, бе категоричен той.


Завесата за истината за тоталитарното минало се повдига трудно

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов благодари на домакините и съорганизаторите на инициативата за възможността да представят две от своите нови документални издания.

„Трудно е да се повдигне завесата на близкото минало, да се анализират и осмислят тези архивни документи, но ние успяхме да го направим, давайки достъпност до архивите на Държавна сигурност“, заяви той.

В резултат на изследователската си дейност Комисията вече има общо 55 документални сборници, които разкриват много неизвестни доскоро моменти от годините на тоталитарния комунистически режим и дейността на неговия репресивен апарат в лицето на ДС (освен хартиените издания, които се разпространяват безплатно, техните електронни версии могат да бъдат намерени на сайта на Комисията – виж ТУК).

„Тук е мястото – в университетите – да се покаже всичко, което успяхме да съберем като архиви“, посочи още Костадинов.

По думите му истината за тоталитарното минало трябва да излезе наяве и да се знае от младите поколения, а за нея трябва да говорят онези, които са я преживели.

Той сподели усещането си, че за изминалите повече от 30 години след края на тоталитарния режим в България повечето се е говорило за агентите и ДС отколкото за техните жертви.

Евтим Костадинов предостави и актуална информация за дейността на Комисията – откъде е тръгнала през пролетта на 2007 г. и къде е стигнала днес.

За този период независимият държавен орган е установил близо 20 000 сътрудници на тоталитарните комунистически служби на ръководни постове през годините на прехода, от които са обявени имената на около 17 000 (разликата се отнася до починали сътрудници, информацията за които по закона за досиетата не е публична).

В Банкя Комисията е изградила едно от най-модерните архивохранилища в Източна Европа, в което от 2011 г. насам се съхраняват Над 12 000 линейни метра документи на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Комисията се е утвърдила като пълноправен и активен член на Европейската мрежа на институциите, натоварени с архивното наследство от тоталитарния период и разкриването на сътрудниците му.


Представяне на сборника„Държавна сигурност и анархистите в България (1944-1991)“

„Оказа се, че темата за анархистите в България не е толкова позната тема“, заяви Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата при представяне на първия документален сборник, посветен на преследването на анархистите след 9 септември 1944 г.

Тя ги представи като хора, които се обявяват против всякаква форма на държавност. У нас анархизмът прониква в края на 19 и началото на 20 век, а през 1907 г. той е забранен със закон.

 

alt

 

„Анархистите и преди 9 септември 1944 г. са преследвани, но след Деветосептемврийския преврат започва поголовното унищожаване на нелегалността анархистко движение, което се противопоставя на официалната комунистическа идеология и строй“, подчерта Бончева.

Тя посочи, че липсва точен брой на цялото анархистко движение в България, но анархокомунистите са около 2600 души, а анархосиндикалистите към 600 души.

По думите ѝ репресиите с времето намаляват, но не престават. Като най-популярното име на анархист тя посочи е на Георги Константинов, известен като Георги Анархията.

Той е роден в Горна Джумая и на 19 годишен през 1953 г. е един от участниците в опита да бъде взривен паметника на Сталин в Борисовата градина (тогава Парка на свободата, б.а.).

Екатерина Бончева отбеляза, че в документите на ДС са посочени с имена анархисти, които са преследвани, убивани, пращани в лагери. Тя цитира конкретни случаи, сред които и анархисти от Сандански – ученици 15-16 души.

Други документи от архива на ДС разкриват, че през 1950 г. в Горноджумайско (впоследствие Благоевградско) четири села събират пари, за да ги дадат на родителите на младежи анархисти, изпратени в концлагери.

Бончева разказа и за откриването в архива на списъци на въдворени в лагери анархисти– над 200 души. „Това е един много малък процент от всички въдворени в комунистическите лагери, но показва какво се случва с тези ляво радикални хора“, обясни тя.

Членът на Комисията по досиетата подчерта поведението на анархистите в концлагерите. „Както земеделците и анархистите са били едни от сплотените групи в лагерите. Когато някой е бил вербуван той умишлено се е разконспирирал, за да предпази своите съмишленици“, добави Бончева.

Красимир Кръстев, старши експерт от Комисията, работил по съставянето на документалния сборник, обясни подробно от кои точно фондове са издирвани архивни документи за анархистите.

По думите му от 1945 г. до 1948 г. са най-големите акции срещу анархистите. В този период те арестувани, изпращани в лагери, а срещу някои има и издаване на присъди, включително и смъртни присъди.


Представяне на сборника „Държавна сигурност и земеделците (1944-1991)“

Ваня Жекова, член на Комисията по досиетата, представи втория сборник, посветен на преследването на земеделците от репресивния апарат на БКП

„Голяма част от арестуваните и изпратените в лагерите и затворите след 1946 г. са земеделци, включително и депутатите земеделци в 6-то Велико Народно събрание. Въпреки репресиите някои от тях бяха отново във Великото Народно събрание (7-то, б.а.) през 1990-1991 г. и отново правиха политика“, посочи тя.

Жекова разказа как през 1947 г. опозиционния БЗНС „Никола Петков“ е забранен със закон и разтурен, а водачът му Никола Петков е съден и обесен.

„След това започват гоненията. Една част от политиците земеделци са вкарани в затворите, а други въдворени в лагерите. Трета група да задържани и освобождаване срещу декларация за приобщаване“, каза тя.

Архивните документи разкриват, че за Държавна сигурност БЗНС „Никола Петков“ се явява „знаме, което организира всички вътрешни и външни реакционни елементи против народната власт“, а също така е определян като „петата колона на империализма“.

По думите на Жекова независимо от репресиите през 1948 г. се организират нелегални групи, които да излизат в Балкана. Оформя се и горянското движение, в което влизат много земеделци.

„Земеделците са против отнемането частната собственост, и на земята, против непосилните държавни доставки, против обвързването със СССР“, добави тя.

Архивите разкриват, че земеделците събират помощи за репресирани съидейници и техните семейства, тъй като имуществото на жертвите е конфискувано и те са обречени на глад от комунистическия режим.

ДС води редица разработки срещу земеделци като окраските на тези групови разработки са показателни – „Хидри“, „Паяци“, „Невестулки“, „Паразити“, „Скакалци“ и др.

„ДС се самокритикува, че ѝ липсва дълбоко законспирирана агентура сред бившата земеделска опозиция, а във всеки окръг репресивният апарат отделя по един старшии разузнавач, началник група и по няколко оперативни работници, за да следят какво се случва по линия на земеделците“, посочи още Жекова.

За БЗНС (казиноне), който е в състава на Отечествения фронт след 9 септември 1944 г. тя подчерта, че за него са характерни свътрешните фракционни борби. Редовите земеделци приемат, че дружбите са продадени на комунистите с цел постове в съюза.

„Казионният БЗНС изменя на земеделските идеи като приема програмата на БКП, променя устава си, като преминава от съсловия към класовия принцип и по този начин се отрича от своята същност. Оказва помощ на компартията за укрепване на ТКЗС“, заключи Ваня Жекова.

„ Сборникът е един съществен капитал. Той е една отправна точка , която може да даде много, защото в него са подбрани важни документи. Това е първата стъпка, която се прави към едно обективно откриване на една история, която е много трагична“, заяви проф. Милен Куманов от БАН специалист по политическите партии и БЗНС. Той поздрави Комисията за нейната изследователска дейност.


Да има ли разделение между офицерите от ДС и доносниците?

В последвалата дискусия думата бе дадена на различни представили на академичната общност.

Проф. Любомир Тимчев, ръководител на катедра „Национална сигурност“ в ЮЗУ, провокира присъстващите с позицията си, че се надява, че се прави разлика между хората, работили в ДС като специалисти и онези, които са били доносници.

Членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева обаче реагира мигновено и ясно обясни защо не се прави такава разлика и не следва да се прави.

„Чела съм много документи на Държавна сигурност, но никъде не е срещала словосъчетанието „национална сигурност“. В клетвените листове на кадровите служители на ДС, е посочено, че те са се клели в безпределна вярност към партията и дружбата с великия Съветски съюз“, обясни тя.


Съдът да не променя автентичната воля на законодателя

за разкриването на сътрудниците на тоталитарните служби

Водещият дискусията проф. Веселин Вучков взе отношение към проблемите, които стоят пред процеса на отварянето на архивите на ДС и бъдещето на Комисията

По думите му темата за Комисията, за архивите на ДС, за близкото тоталитарно минало е напълно подценена в политическите дебати. Той даде пример с факта, че тази година, през която се случват три парламентарни вода и един президентски, тези проблеми липсват в политическия дебат.

„Ако дотук Комисията е изпълнена някаква мисия, какво следва оттук нататък? Този въпрос ще се стовари и на парламента и на правителството. Какво ще се случи с този архив, който вече е събран на едно място?“, попита той.

„Какво ще се случи, когато ВАС обяви своето тълкувателно решение по делото за уеднаквяване на противоречивата си съдебна практика по дела срещу решения на Комисията, с които тя осветява сътрудници в различните им ръководни длъжности, заемани в периода след 10 ноември 1989 г.?“, запита още Вучков.

Той изрази надежда, че голяма част от съдиите ще вземат решение в резултат на своето дълбоко вътрешно убеждение.

Според него то ще има сериозни последици, ако е негативно. „Ако съдът приеме, че само първия път Комисията може да обявява принадлежност, а след това само ако представи нови доказателства, какво трябва да направи втория, третия път, Комисията ще замълчи ли, защото няма нови документи, а то няма как да има? Това е абсурд!“, заяви професорът по наказателно право

Той е категоричен, че една такава позиция извращава първоначалната автентична воля на законодателя от 2006 г.

„Хората забравят вече. Този закон за досиетата не се появи от нищото. Пълен политически консенсус имаше тогава! След много натиск на неправителствен сектор, след много натиск на гражданско общество… Какви дела се водиха тогава, само и само някой журналист да се докосне до документ на от архивите на ДС“, припомни проф. Вучков.

„Каква беше автентичната воля на законодателя преди 15 години? Ами да се обявява принадлежност на хора, които искат да ни управляват. Не да си управляват частните фирми, а да стават министри, да стават депутати, зам.-министри, да стават президенти и т.н.“, продължи той.

„И сега тази роля на Комисията, дано не се окажа прав, ще се обезличи и не знам какъв ще бъде диспозитива на съда, след като в Комисията има документи, показващи несъмнено принадлежността към ДС. Веднъж Комисията го е обявила като сътрудник, а сега след години какво ще напише Комисията – не го обявяваме, така ли се получава? Не знам“, сподели Вучков

Той припомни, че през 2006 г. „всички в парламента подкрепиха този закон! ДПС подкрепи закона, НДСВ го подкрепи, дори БСП го подкрепи, както и целият десен спектър в парламента и извън него.“ И заключи:

„Ако е необходимо като юрист го подсказвам, да се потърси автентичната воля на законодателя. Това в правото се нарича автентично тълкуване. Този, който е създал закона да каже какво е имал предвид, а това е Народното събрание.

Една алинея, с която да се приеме, че при всяко кандидатиране, при всяко заемане на т. нар. публична длъжност или публична дейност независимо от това, че няма нови документи Комисията е длъжна да обявява принадлежност. И тогава няма да е необходима никаква противоречива съдебна практика.“

Дискусията завърши с думите на председателя на Комисията Евтим Костадинов, който припомни, че независимият държавен орган е стартирал дейността си преди 15 години при нулево обществено доверие, но днес това обществено доверие е спечелено.

 

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов