Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Сагата с дипломатите -- Образование: комунизъм |
Желанието да знаем истината за комунистическото минало е живо – показа го изложба на Комисията по досиетата |
![]() |
![]() |
COMDOS - Изследователска дейност |
Написано от Христо Христов |
Вторник, 20 Октомври 2020 18:06 |
Желанието да знаем истината за комунистическото минало е живо – показа го изложбата „Десталинизацията дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964)“, която отново се показва в столицата, след като в понеделник (19 октомври 2020 г.) беше представяна през последните години в страната. Откриването ѝ се състоя в общинския културен институт Дом на културата „Красно село“, където на близо 20 пана се представят с архивни документи и снимки събитията през десетте години след смъртта на съветския диктатор Сталин през 1953 г. Новата вълна на разпространение на комид-19 не уплаши политически затворници, хора, чиито семейства са попадали под репресиите на тоталитарния режим на БКП от столицата и страната, представители на местната власт, общественици и граждани, а събитието премина при спазване на антивирусните мерки.
Експозицията бе открита от директора на Дом на културата „Красно село“ д-р Ивелина Кючукова. „За мен е чест да приемем тази изложба, организира от Комисията по досиетата. За нас е много важно да дадем възможност да се покаже тази изложба, защото тя е късче от нашата най-нова история“, заяви тя.
Д-р Кючукова приветства Комисията по досиетата за това, че прави достояние на обществото такива важни архивни материали. Историкът подчерта, че Комисията не е просто един държавен орган, който събира и пази документи, а че тя е показала през последното десетилетие, че са много силна в изследователската и издателската дейност.
„Уважаеми приятели, тези условия на пандемия забавиха нашата публична дейност, но важното е, че не сме спрели и се стараем да използваме всички възможности да показваме материали, свързани с периода 1944-1991 г.“, заяви при откриването на изложбата председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.
Той приветства хората, посетили изложбата, които са имали смелостта в онези времена да защитават човешките си права и право на избор, а сега не се страхуват да присъстват на публични събития в условия на опасна за здравето пандемия. Костадинов разкри, че в условията на пандемията Комисията е наблегнала на процеса на дигитализация на архивите на ДС, като се дава възможност на желаещите да се запознаят с досиетата на обявените сътрудници чрез сайта на държавната институция.
„Малко сме , но сме качествени“, заяви Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата. По думите ѝ важното е в тази ситуация на пандемия духът да не умре и с подобни културни събития това се показва. Тя разказа как се е родила идеята за изложбата. През 2014 г., след като Комисията и Държавна агенция „Архиви“ са издали съвместен документален сборник със същото заглавие.
Бончева бе категорична – документите доказват, че репресията на БКП не е спряла и през това десетилетие. Сборникът отдавна е изчерпан, а по съставянето на изложбата са работили специалисти от двете държавни институции. Изложбата е показана за първи път през есента на 2014 г. в рамките на инициативата за отбелязване на 25-годишнината от началото на демократичните промени под инициативата на тогавашния президент Росен Плевнелиев.
Събитието тогава беше уважено от президента Желю Желев, едно от последните му публични събития, преди да си отиде. По ирония вчера в изложбената зала на Дом на културата „Красно село“ бе неговата дъщеря Станка Желева. Марко Цветков, старши експерт, участвал в съставянето на изложбата преди 6 години, разказа подробна за политическите сътресения в комунистическата върхушка в Кремъл след смъртта на Сталин и предприето от неговия наследник Хрушчов развенчаване на култа към личността на червения диктатор.
В България комунистическите абсурди започват с това, че главният проводник на култа към личността партийният лидер Вълко Червенков сам започва да го „развенчава“, опитвайки се да следва вятъра, задухал от Москва.
Илюзиите, че нещо може да се промени в Източния блок се изпаряват бързо – с влизането на червената армия в Унгария през 1956 г., която смачка народното въстание там.
Интерес представляват паната, посветени на опитите на творците в отделните културни сфери да творят по-свободно в този период. Изложбата може да бъде видяна в Дом на културата „Красно село“ до 29 октомври 2020 г.
|