|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Държавна сигурност и „братската” подкрепа на Куба и Никарагуа ПДФ Е-мейл
COMDOS - Изследователска дейност
Написано от Христо Христов   
Неделя, 09 Декември 2018 22:15

alt
Тази неделя в библиотеката на desebg.com ви представям документалния сборник „Държавна сигурност и страните от Латинска Америка 1944-1991”.

Изданието на Комисията по досиетата излиза под №45 от поредицата „Из архивите на ДС” и е част от изследователската програма на независимия държавен орган за 2017 г.

Неговата премиера беше неотдавна в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Новият сборник продължава изследователския стремеж на Комисията да запознае по-широк кръг читатели с дейността на ДС на различни континенти.

Комисията по досиетата вече издаде един двутомник за присъствието на тоталитарните комунистически служби (ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА) в Близкия Изток и Централна и Източна Азия.

Преди това тя издаде и сборници за сътрудничеството с други „братски” служби, като съветския КГБ и източногерманската ЩАЗИ.

Сега погледът е насочен на запада – към Латинска Америка. Съставителите от Комисията са съсредоточили вниманието към четири страни – Куба, Никарагуа, Мексико и Аржентина.

В първите две ДС установява тесни връзки и сключва споразумения за сътрудничество. С Куба, защото ги свързва с общата борба против основния противник – САЩ.

А с Никарагуа, защото това е една от страните, в които СССР осъществява успешен износ на революция чрез завзелия властта през 1979 г. левия Сандиниски  фронт за национално освобождение, ръководен от Даниел Ортега. НРБ е една от страните от Източния блок в Европа, която подкрепя с финансови и оръжейни безвъзмездни помощи, а ДС обучава кадри от специалните служби на режима на Оргета.

В другите две латиноамерикански страни – Мексико и Аржентина Държавна сигурност вижда възможност за осъществяване на важна оперативна дейност. В Мексико това се случва на по-късен етап, тъй като едва през 1974 г. са възстановени прекъснатите през 1941 г. дипломатически отношения. Граничещата със САЩ страна е предизвикателство на ДС по отношение именно на възможността да се осъществяват разузнавателни действия срещу Вашингтон. Доколко успешни са те е отделен въпрос. ДС проявява интерес не само към силното присъствие на ЦРУ в Мексико, но и службата за борба срещу наркотиците – ДЕА.

В Аржентина ДС отново използва за прикритие дипломатическите връзки, чиято основа е поставена през 1949 г. Десет години по-късно българският посланик в Буенос Айрес Борис Попов обаче е обявен за „персона нон грата” заради тайното използване на радиостанция. Според документите на ДС Аржентина е благоприятна страна за развитие на линия „Н” (нелегали) от Първо главно управление на ДС (разузнаването).

Аржентинските власти обаче не гледат на добро око на социалистическите страни от Източния блок заради опасенията от лявата вълна в някои от страните в Латинска Америка, които водят до леви режими и често пъти до граждански войни.

Без съмнение интерес представлява присъствието на ДС (чрез ПГУ) в страна като Куба, която Кремъл смята, че е в „двора” на САЩ.

Официалните контакти с нея са извършени още по времето на Ангел Солаков в качеството му на председател на Комитета за Държавна сигурност през втората половина на 60-те години.

Самият той посещава Куба и се среща с брата на Фидел Кастро – Раул Кастро, който отговаря за кубинските специални служби.

За това че ДС не е имала самостоятелна политика и цел в Куба красноречиво говорят архивните документи, които показват, че делегациите на Държвана сигурност за Куба първо минават през Москва (за указания), а в Хавана са посрещани още на летището от официалния съветски представител на КГБ там.

Архивните документи разкриват, че от кубинска страна е имало силен интерес към дейността на ДС по линия на активните мероприятия е по нея е споделян опит.

Също така ДС е споделяла своя опит в борбата срещу политическата „вражеска” емиграция и преследването ѝ зад граница.

В сборника са публикувани интересни документи от резидентурата на ДС в Мексико, където през 1985 г. ПГУ се сблъсква с доброволен заявител, който чрез писмо до политическата секция на посолството иска контакт с представители на посолството, уверявайки ги, че разполага с важна информация.

ДС обаче е изключително предпазлива и след анализ и консултация със „съветските другари” не откликва, смятайки че това е подстава от страна на мексиканските служби.

В книжното тяло на сборника са публикувани 102 факсимилета на документи, а в разширеното издание – 114 броя.

„Държавна сигурност и страните от Латинска Америка 1944-1991”, издание на Комисията по досиетата, 2017 г. 250 страници.


alt

 

За да публикувате коментари, трябва да сте логнат в сайта с избраните от вас потребителско име и парола

FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
Програма достъп до информация
Декомунизация
Христо Христов