Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Следствието като маша на Държавна сигурност и комунистическия режим |
COMDOS - Изследователска дейност |
Написано от Христо Христов |
Неделя, 02 Юли 2017 22:10 |
Признанията на бившият началник на следствието през 60-те години ген. Тодор Радулов, който след това работи в апарата на ЦК на БКП. Следствието при комунизма е онази част от репресивната система на компартията, на която Държавна сигурност разчита особено много. Следствието дълги години е инструментът, машата, чрез която ДС изпълнява партийните поръчки, които режимът спуска отгоре. След краха на комунистическата система в десетки спомени на репресирани, а и на отделни представители на ДС, като тези на Тодор Радулов, са описани извращенията, извършвани от следователите. До началото на 50-те години те даже са на прякото подчинение на съветските съветници – идеолозите на редица поръчкови съдебни процеси. Неотдавна Комисията по досиета представи първия цялостен документален сборник „Държавна сигурност и следствието 1944-1991”, посветен на следствието, който тази неделя представям в библиотеката на desebg.com. Той излезе под №35 от документалната поредица „Из архивите на ДС” на Комисията и е част от изследователската програма за 2016 г. на държавната институция, натоварена с разкриването на архивите на тоталитарния режим за 2016 г. Хартиеното издание 71 документи, а в разширения електронен вариант на сборника – 186 документи. Те представят историята на следствените органи по времето на комунизма. Още през 1945 г. следствието е пришито към Държавна сигурност. През 1952 г. то прераства в самостоятелен отдел I на ДС. През 1979 г. то е издигнато в Главно следствено управление на МВР, в което има специален отдел, натоварен с разследванията по линия на ДС. Сборникът обособява публикуваните архивни документи за следствието в три раздела. Първият съдържа материали, свързани със структурното му развитие, издадени от партийните органи, както и от Министерския съвет. Във втората част са обособени документи, свързани с оперативната дейност на следствието. Тук се откроява доклада за състоянието на следствената работа и следствените отделения по окръзи от 1950 г., отбелязват съставителите от Комисията по досиетата в предговора към документалното издание. В него се отчита, че дейността на отдела и следствените отделения в окръзите е крайно незадоволителна. Работи се с неправилни методи и се допускат извращения в следствието. Става ясно, че продължителността на водене на следствие по някои дела е 2-3 години. В предговора е отбелязано, че физическото насилие в следствието е забранено с категоричните заповеди на министъра на вътрешните работи. То се допуска само в изключителни случаи с разрешение лично от него. Въпреки това насилието намира място под най-тънки и всевъзможни начини и изобретения. Конкретни примери са:
В окръг Сталин (Варна) следовател заставя подследствените да клякат и да стават докато загубят равновесие и паднат на пода. Във Враца и Софийски окръг държат подследствените прави в килиите до припадане, до „осъзнаване”, а когато паднат, милиционерът, който е на пост, ги пръска с помпа, напълнена с вода. В Хасково подследствените се държат гладни до „осъзнаване”. Тези позорни моменти в работата на следствието във връзка с изтръгването на самопризнания от подследствените са характерни за началото на 50-те години на ХХ век. Третата част, обособена в документалното издание, е озаглавена „Сътрудничество“. Тя включва два тематични раздела: първият се отнася за международните срещи за обмяна на опит, сътрудничество и подписани нормативни актове. Във втория са представени документи за взаимодействието с други поделения и отдели на МВР, министерства и ведомства в НРБ. Сборникът е важна стъпка в опознаване на методите и средствата, които ДС и комунистическият режим използват срещу своите политически противници и свидетелство за репресиите на т. нар. политическо правосъдие, чрез което БКП „осъжда” своите „врагове”. „Държавна сигурност и следствието 1944-1991”, Комисия по досиетата, 2016 г., 512 страници.
|