Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и българското музикално изкуство 1944-1989” на Комисията по досиетата.

Той излиза под №37 от поредицата из „Архивите на ДС и е от изследователската програма на Комисията за 2016 г.

Включените в него 120 архивни документи разкриват една малко позната и изследвана страница от влиянието на репресивния апарат на БКП върху част от българската интелигенция – хората, свързани с музикалното изкуство в България.

Става въпрос за наблюдаването, следенето и разработването на творци от операта и балета, музиканти и певци от българската естрадна и танцова музика по време на тоталитарния комунистически режим.

Макар и като период да е посочен 1944-1989 г. документите в сборника са между 1959 и 1985 г. Това има своето логично обяснение. Интересът на ДС към този сектор на изкуството в България се проявява през 50-те години. Преди това Държавна сигурност има други приоритети, а сред представителите на интелигенцията компартията и ДС най-много са обръщали внимание на онези творци, които са се изразявали чрез словото (поети, писатели, журналисти).

Въпросът защо не са включени документи след 1985 г., тоест от последните 5 години от режима, има ясен отговор: такива документи не са предавани от различните управление на ДС на архива на Държавна сигурност, а сред рухването на режима през 1989 г. тези материали са се унищожавали на места по комунистическите служби или да потънали в незаконни частни архиви.

Оперни певици и певци, оркестранти, музиканти и певци от естрадата в страната са били обекти на Държавна сигурност с три цели. Първата е да използва за постигане на идеологическите си задачи мощното влияние на музикалното изкуство върху обществото и особено младите хора.

Втората цел е свързана с общия стремеж от страна на компартията чрез тоталитарния си репресивен апарат да контролира интелигенцията за вътрешните настроения и антипартийни (антикомунистически и антисъветски) прояви.

Третата цел е да се пресичат бягства и невъзвращенства на представители на този това изкуство в чужбина. За това свидетелства редица документи, сключени в сборника, които представляват различни проучвания, правени от ДС на съответните творци, преди заминаването им на гастроли в чужбина, а също така и на отчети на офицери от ДС, които са придружавали такива творчески групи именно с цел предотвратяване на опити за емиграция на Запад.

Съставителите на сборника от Комисията по досиетата са направили удобно за читателите тематичен подбор и систематизиране на архивните материали в няколко основни направления.

Част от документите са фокусирани върху дейността на ДС върху развитието на музикално-сценичното изкуство в България. Тук голяма част от архивните свидетелстват се отнасят до творците в операта и в по-малка степен в балета.

Макар и епизодични някои от публикуваните документи се отнасят до такива имена в българската опера като Борис Христов и Николай Гяуров.

В друга част са обособени документите, отнасящи се до следенето на Съюза на музикалните дейци в България от ДС.

Тук има материали за Софийската държавна филхармония, а така също и архивни документи за естрадата и танцовата музика и творците, свързани с тях.

Накрая на сборника е публикуван списък на известни имена от областта на българското музикално изкуство, засечени в документите на Държавна сигурност.

В предговора на сборника е посочено, че дейността на ДС в тази област се стреми да спомогне за осъществяване на политиката на БКП за изграждане на ново социалистическо оперно изкуство. Опитът обаче е неуспешен.

Отделно скоро след установяването на комунистическия режим много от даровитите български певци, инструменталисти, режисьори и диригенти използват всички средства да при пробият път към западноевропейските оперни сцени.

Интерес представляват и документите на ДС, в които са поместени сведения за известни естрадни певци и състави, диско и джаз изпълнители, както и няколко фолклорни ансамбли.

От архивните документи могат да се проследи и създаването на агентурна мрежа в оперните среди, а също така и в българската естрада. ДС използва не само агенти, но и доверителни връзки.

Огромният интерес към документалния сборник, проявен на премиерата му през март 2017 г. в Софийската опера, показа, че темата за намесата на ДС в музикалното изкуство не е забравена и потънала в забвение дари и повече от четвърт век след края на тоталитарното комунистическо управление.

Както и предишните документални издания на Комисията по досиетата и този сборник се разпространява безплатно. Електроният му вариант може да бъде изтеглен от сайта на държавния орган, натоварен с достъпа до архивите на ДС

„Държавна сигурност и българското музикално изкуство 1944-1989”,  Комисия по досиетата, 2016 г., 488 страници.