Студенти, университетски преподаватели, изследователи, граждани и членове на Комисията по досиета присъстваха на официалното представяне на новия документален сборник „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки” в понеделник (1 декември 2014 г.) в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Фототипното документално издание излиза под №17 на поредицата на Комисията „Из архивите на ДС” и в него са представени малко познати архиви, свързани с репресивните мерки, прилагани в периода 1944-1989 г. срещу инакомислещи и хора, определени или подозирани като врагове на „народната” власт. То е съставено по идея на зам.-председателя на Комисията Айруш Хаджи, който е един от осъдените противници на „възродителния процес” при насилствената смяна на имената на българомохамеданите през първата половина на 70-те години в Родопите.

Сайтът desebg.com публикува изказването на Татяна Кирякова, директор на Дирекция „Изследване на архива и публична дейност” в Комисията по досиетата, направено на премиерата на сборника.

Спомням си ужасът, който изпитах, когато преди 4 години посетих затвора на ЩАЗИ, превърнат днес в мемориален паметник, известен още като „Подводницата”. Как ме полазиха тръпки от страх, когато седнах на една от тесните дървени седалки в онзи специален вагон, който е бил прикачван към различни локомотиви, теглещи към различни гари на ГДР, на които тайно са били прибирани набедените за врагове на народа инакомислещи хора. Този вагон по жп релса е влизал в самия двор на затвора на ЩАЗИ. В този затвор, който се е намирал почти в сърцето на Берлин и никога не е бил отбелязван на картата на града, а в жилищните сгради наоколо са живеели подставени лица.

Запознавайки се с документите, свързани с принудителните и наказателните марки, попаднах на една Инструкция от юли 1948 г. (документ № 7 от сборника) за изселване на вражеските семейства от южната граница, която, подобно на преживяното във вагона от затвора на ЩАЗИ, ме накара да настръхна. Цитирам:

• Необходимо число вагони и камиони. Съгласно постановлението, Министерството на транспорта е задължено да отпусне необходимите вагони и камиони за превозване на изселниците. В един камион се натоварват средно по 10-15 изселници в зависимост от това, колко багаж имат, а определяне броя на камионите става при средно число 10 изселници за камиона.
• Вагоните се определят, като се изчислява за един вагон 20 изселници.
• Концентрирането на камионите и вагоните.
• Най-малко 10 дни преди акцията трябва да се съобщи писмено на Министерството на транспорта в кой град колко камиони и на коя гара колко вагони да бъдат отпуснати, като се укаже и точния час . Камионите се съсредоточават в такива места, където да не направят впечатление на гражданите (дворове на МТС, гаражи извън градовете и др.)

Кои лица са били интернирани. Отново цитирам откъс от същата инструкция: Семейства на активни вражески елементи из числото на бивши фабриканти, царски офицери, полицаи, николапетковисти, кулаци и др., за които има данни за вражеска дейност.

И забележете: Подхожда се конкретно – различно към очертаните класови врагове и към бедните работнически елементи, на които може да се въздейства и по друг начин, без да се изселват.

Толкова е красноречиво написаното в тази инструкция, че не се нуждае от коментар.

Но, когато говорим през 1948 г. за преследваните „врагове на народа”, през последвалите години във врагове на народа се превръщат и хора с антифашистки заслуги, предани на комунистическия идеал, но отричащи авторитарния режим на управление, водещ до изкривяване и опорочаване на идеята, заради която са се борили. Толкова параноичен е бил страхът на Тодор Живков от опасността да бъдат подронени основите на неговата власт, че той със същата ярост погва инакомислещите от собствената си партия. От документите, публикувани в сборника, ще цитирам една Заповед на министъра на МВР от 1961 г.:

На основание чл. 14 от Указа на Народната милиция, буква „а” заповядвам: да бъдат изселени от София и установят на нови местожителства заедно с членовете на семействата им следните лица: Никола Куфарджиев, Бенжамен Варон, Вселин Дашин, Георги Милев Добри Терпешев, Йонко Панов.

Това са все  бивши политзатворници, концлагеристи и партизани, дръзнали да критикуват опорочения модел на бюрократичен държавен социализъм.

Обобщаваща картина на случващото се в България можем да открием в една справка, относно разпространен в Кьолн – тогава ГФР плакат на немски език, определен като злостно антибългарски. Документът е от 1976 г. Ето какво е написано върху плаката:

България е една от малкото европейски страни, където политическите престъпления се наказват с изгнание, изселване, като управленческа мярка. Поради това не съществува възможност да се протестира по съдебен ред срещу решението на властите. Всеки критик на режима е враг на режима.

Всеки критик на режима е враг на народа. Кратко и ясно.