Нова конферентна зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски” се оказа малка за премиерата на новия документален сборник „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953–1964)” – първото съвместно издание на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”, чиято премиера се състоя днес (18 март 2014 г.).

Сборникът включва предимно непубликувани до момента архивни документи за политиката в НРБ, контрола върху обществото, икономиката и културата в годините след смъртта на съветския лидер Сталин (март 1953 г.) и опита за нагаждане на БКП към новата съветската политика за борба срещу култа към личността, подета от новия съветски ръководител Никита Хрушчов.

Включените документи да от Държавния архив и архивите на бившата Държавна сигурност, съхранявани от Комисията по досиетата. На премиерата присъстваха студенти, дипломанти, практиканти, общественици, архивисти и университетски преподаватели.

Представянето на изданието протече в рамките на дискусионен младежки форум на изследователска инициатива „Бъдеще чрез минало”, към която освен Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви” участва и Софийският университет „Св. Климент Охридски”. Идеята на трите институции да предизвика интереса на студентите се оказа успешна с оглед на препълнената зала по време на представянето на сборника и последвалата дискусия.

„Подходът към тази изследователска темата е включва детайлното проучване на богатия архивен фонд в Държавния архив и в архивите на Държавна сигурност. Подбрани са преди всичко непубликувани до момента оригинални документи. Продуктът вече може да влезе в преподавателската практика на българските университети и от друга страна включва използването на тази документална база за изследователска дейност”, заяви доц. Костадин Грозев от Историческият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски.

 „Това е един проект, който беше решен да бъде реализиран още през 2013 г. заедно с Държавна агенция „Архиви”, защото по тази проблематика установихме, че съществуват много непубликувани документи, както на БКП, така и на Държавна сигурност”, коментира председателят на Комисията по досиета Евтим Костадинов, отбелязвайки и активното включване на историците Йордан Баев и Костадин Грозев от Софийския университет.

„Целта ни не е само да издадем едно книжно тяло с документи, а и да представим пред по-широка аудитория, особено пред студенти, десетилетието в България в периода 1953-1964 г. и да предизвикаме една сериозна дискусия”, добави Костадинов.

„Ние като съвременници на тези събития дължим на младите хора в България, на следващите след нас, най-правилното и житейски обосновано обяснение на процесите, които наричаме с различни определения. И до днес оценките на тези десетилетия някои определят като десталинизация, други размразяване, трети драматични или противоречиви”, заяви Румяна Атанасова, зам.-председател на Държавна агенция „Архиви”.

По думите й не продуктивно да се изпада в крайни оценки, плод на лични пристрастия и емоции. Максималната справедливост и документална достоверност е най-желания и правилен балансьор. „Нека да дадем възможност на потребителите на тази информация сами да направят своите заключения за историческите факти и събития. Тук думата имат историците, анализаторите, литературоведите, които все още очакваме”, допълни тя.

Мирослав Коев, съставител на документалното издание от Държавна агенция „Архиви”, подчерта три основни процеса, които протичат паралелно по време на т. нар. десталинизация. Първият от тях е политиката за премахването на култа към личността на Сталин.

Вторият е вътрешнопартийна борбата в БКП за овладяване на властовите ресурси. Архивните документи разкриват как  сталинският политически модел е заменен от „постсталински” от личности, участвали най-активно в репресиите до 1953 г.

Третият процес е свързан с  очакванията и стремежите на българското общество в борбата срещу култа към личността. Те се разминават с желанието на ръководството на БКП начело с Тодор Живков  „десталинизацията” да бъдат ограничена в определени рамки, от които не бива да излиза. Става дума за рамкиране на самите обществени настроения, осъществявано чрез строго следене на нагласите и възгледите сред населението.

Експертът Марко Цветков, от изследователския екип на Комисията по досиетата, коментира политиката на Държавна сигурност, чийто дови висш ръководен състав е объркан от курса на преоценка на доскорошните репресии и гонения и тяхното спиране.

Реабилитация на преследваните по политически причини лица обаче се оказва временна и те са подновени веднага след избухването на Унгарското народно въстание през есента на 1956 г.

Архивистът Галя Пиндикова от Държавна агенция „Арахиви” представи много интересни подробности за настроенията сред интелигенцията и най-вече сред писателите и конкретни случаи, при които различни творци са получили „присъди” да не бъдат печатани с години като Константин Павлов, Стефан Цанев, Радой Ралин и др.

В рамките на последвалата дискусия след презентациите на съставители, проф. Владимир Мигев изрази съжаление за това, че той и неговите колеги, изследвали този период навремето, не са имали шанса да се докоснат до тези документи и това е довело до изкривяване на историческите оценки. „Днес пред младите хора се разкрива една чудесна възможност да ги изследват и да демитологизират много от наложените тези”, каза той.

Проф. Наталия Христова се спря на вътрешната динамика на „десталинизацията” в областта на културата, чрез която се прави опит да бъде туширан патоса на буржоазното минало. Проф. Иван Еленков се отбеляза неедноплановото разбиране на единната социалистическа култура и раздвиженото идеологическо въображение на нейните дейци, като обърна специално внимание на съзнателното търсене и налагане на априлската линия в културата.

Доц. Николай Поппетров разсъждава по темата „Свобода”. Той направи констатацията, че днес липсва политика по политическото възпитание на обществото. Доц. Михаил Груев напомни на аудиторията, че авторите на сталинизацията и на десталинизацията са едни и същи хора.

Луксозното издание се разпространява безплатно, а неговият електронен вариант ще може да бъде изтеглен до няколко дни от сайта на Комисията по досиетата.