Двадесет и пет години след краха на комунистическия режим един от най-тайните архиви на Държавна сигурност вече е публично достъпен. Това става благодарение на новия документален сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност и Научно-техническото разузнаване”.

Неговата премиера със състоя тази вечер в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и на нея присъстваха студенти, граждани и част от членовете на комисията по досиетата. Изданието излиза под №13 от поредицата „Из архивите на ДС” и е вторият сборник след този за „възродителния процес”, който е продукт на отдела за изследване и популяризиране на документите в комисията по досиетата.

Публикуваните в документалния сборник архивни документи осветляват създаването и дейността на Научно-техническото разузнаване (НТР) през 60-те години до края на режима. Става въпрос за разузнавателната структура в Първо главно управление 1ПГУ) на ДС, на която е възложен икономическия шпионаж. През 1980 г. нейният статут е издигнат до самостоятелно Управление НТР в рамките на ПГУ.

„Архивът на Научно-техническото разузнаване е един от слабо изследваните архивни масиви. Чрез тези документа ние може да си отговорим на много въпроси за икономическото развитие преди 10 ноември 1989 г.”, заяви Татяна Кирякова, ръководител на дирекция „Изследване на архива и обслужване на читателите” в комисията по досиетата.

Историкът Костадин Грозев посочи, че темата изключително интересна и актуална, нова е за академичната общност и е една от най-малко познатите.

„Сборникът съдържа много ценна информация за една разузнавателна институция, която е работила години наред”, посочи Айруш Хаджи, зам.-председател на комисията по досиетата. По думите му с това ново издание, както и с всички предишни комисията дава възможност да интересуващата се от миналото част от обществото да научи истината за периода 1944-1989 г.
„Документите обхващат времето от 1959 г. до 1990 г. и те показват развитието на структурата в разузнаването, занимаваща се с научно-техническо разузнаване”, посочи Красимир Кръстев, служител на отдела за изследване на архива на ДС в комисията по досиетата, работил по съставянето на сборника.

Той посочи, че почти всички важни решения, свързани с НТР са докладвани лично на Тодор Живков за получаването на неговото съгласие.

Проф. Йордан Баев от Софийския университет припомни, че икономическият шпионаж от страните-членки на Източния блок е задвижен в резултат на наложеното още в края на 40-те години технологично ембарго от Запада на СССР и неговите сателити.

Историкът акцентира върху новата за изследователите информация за създадените от НТР отраслови резидентури в различни държавни институции през 80-те години.

„Вероятно най-големият интерес в сборника представляват архивните документи, които са свързани с т. нар. неявни фирми на НТР”, коментира разследващият журналист и основател на специализирания сайт desebg.com Христо Христов, отделил внимание на някои ключови операции на НТР в документалната си книга „Империята на задграничните фирми” (2009).

Две от тези операции да обект на множество политически скандали, парламентарни питания и ревизии през 90-те години на ХХ век. Става въпрос за строго секретните проекти „Монблан” и „Нева”. Първият цели чрез закупуване на регистрираната в Англия фирма „Дейта магнетикс” чрез поставени лица от НТР заводът за „Дискови запаметяващи устройства” в Стара Загора да изнася продукцията си на Запад.

Христов посочи, че след 10 ноември 1989 г. наследникът на ПГУ – Националната разузнавателна служба не е направила нищо за осветляването на фирмите на НТР и посоката на финансовите потоци по секретните операции, въпреки че на няколко пъти са сформирани специални държавни комисии за изясняване на въпроса с изнесените национални капитали зад граница по време на режима на БКП и в началото на прехода.

Вторият проект „Нева” е чрез неявни фирми на НТР да бъде построен завод за дискови устройства в гр. Кострома, СССР. Двата проекта са финансово обвързани, а в новия сборник  са включени документи, които хвърлят светлина върху тези секретни операции на НТР.

Участниците в дискусията научиха още, че в немалко случаи НТР е вербувало чужди граждани с достъп до определени технологии срещу финансово заплащане, за разлика от други управления на ДС, които са подхождали към агентурата си на идеологическа или компрометираща основа. Не е малък и броя на учените в БАН и университетите в страната, разкрити като сътрудници на ДС т комисията по досиетата, които са работили именно за НТР.

Една част от публикуваните документи дават представа и за сътрудничеството на НТР с други „братски” служби, начело с КГБ.

Новият сборник се разпространява безплатно, а разширеното му електронно издание може да бъде намерено на сайта на от комисията по досиетата.