На 19 октомври 2020 г., понеделник, от 17.30 часа в Общински културен институт Дом на културата „Красно село“, зала № 3, Комисията по досиетата ще представи изложбата „Десталинизацията дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964).

Тя представя промените, които настъпват в комунистическа България след смъртта на съветския диктатор Йосиф Сталин.

Изложбата е партньорски проект между Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”, която за първи път беше представена през 2014 г. по време на отбелязването на 25 години от началото на демократичните промени в нас, а в следващите години тя е излагана в множество градове в страната.

Годините след смъртта на Сталин през 1953 г. са свързани с реалните надежди на мнозина за отхвърляне на съветския модел на управление, първите опити за пробив на Желязната завеса.

Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и изборният процес 1944-1991”.

Изданието е на Комисията по досиетата и е от нейната изследователска програма за 2018 г. Излиза под №52 на документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”, започнала през 2009 г.

Сборникът беше представен пред студенти официално през 2019 г. и съдържанието му хвърля светлина върху ролята и дейността на репресивният апарат на БКП върху изборния процес след Деветосептемврийския проврат през 1944 г. до първите свободни избори през 1990 г. след краха на комунистическия режим.

Фототипното издание се състои от четири раздела, в които са включени архивни документи за:

• Провеждането на изборите на 26-то Народно събрание (1945);
• Провеждане на изборите на 6-то Велико Народно събрание (1946);
• Изборният процес в НРБ (1949-1988);
• Изборите за 7-мо Велико Народно събрание (1990).

Архивните документи разкриват задачите, възложени на Държавна сигурност по време на предизборните кампании още при първите избори след 1944 г.

На репресивния апарат на БКП е възложено да събира сведения за настроенията в обществото, да следи опозиционните кандидати и да се предприемат мерки, там, където опозицията е силна, да бъдат провалени нейните кандидати.

Интерес представлява ситуацията през 1945 г. с искането на опозицията за отлагането на изборите.

Архивните документи разкриват, че инспектори от ДС организират околийски конференции, на които присъстват прокурори от съответните областни съдилища. На тях се изнасят доклади във връзка с отлагането на изборите и легализирането на някои политически партии, както и задачите на административните и милиционерски органи при новата ситуация.

Установени са и конкретни нарушения при изборите:

• На околийските управления е наредено да запазят резерв, в размер на 30% от избирателните карти, които да бъдат разпределени допълнително. Всеки околийски управител е бил длъжен да предаде на околийския съдия по 100 броя празни избирателни карти;
• Липсата на действителни адреси, посочени в избирателните списъци стават причина 43 000 избирателни карти да останат нераздадени.

„Допуснатите нередовности в избирателните списъци доведоха до там, че цели страници почервеняха от направените с червено мастило заличавания на неправилно вписаните лица като избиратели”, се посочва в един от отчетите на ДС.

Как Държавна сигурност е опазвала държавните тайни по времето на тоталитарното управление на БКП и какъв съветски опит е ползвала за това разкрива документалния сборник „Държавна сигурност и опазването на държавната тайна 1944-1991” на Комисията по досиетата.

Фототипното издание излиза под №49 от поредицата „Из архивите на ДС”, която Комисията издава от 2009 г. насам и е част от изследователската ѝ програма за 2018 г.

Неотдавна сборникът беше представен пред академичния състав и студенти на Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив.

Още с първия закон за държавната тайна (1948), приет в годините (1948) след Деветосептемврийския преврат, режимът на тоталитарната комунистическа диктатура вкарва различни санкции за умишлено или непредпазливо разгласяване на държавна тайна, широко застъпени в същата законодателна материя в СССР.

В Наказателния закон от 1951 г. следва строга и подробна регламентация на държавната тайна, престъпленията срещу нея и наказанията, предвидени за нарушаването ѝ.

Това съвпада с един от най-мрачните прояви на комунистическия режим, когато начело на компартията е Вълко Червенков и управлението е завладяно от шпиономания, както копиране на култа към личността по подобие на съветския режим към Сталин.

Документалният сборник проследява зависимостта на кръга от сведения, определени като „държавна тайна”, от партийните структури.

В началото на 70-те години проблемът с опазването на секретите на комунистическия режим засяга Министерството на външните работи, където се обмислят процедури по съхранението, опазването и предаване на дипломатическите материали и поща.

Комисията по досиетата достигна до още едно висше учебно заведение в страната, представяйки днес във Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив пореден документален сборник, с който популяризира документите на тоталитарните комунистически служби сред студенти и представители на академичния състав.

Представителната зала на частното висше училище бе препълнена от студенти и преподаватели, а събитието, към което проявиха интерес и кореспондентите на БНТ и БНР в града под тепетата, премина при отлична организация, създадена от ръководството на ВУЗ-а, в което се обучават над 1000 студенти от цялата страна.