След 8-месечни ограничения на публичните си изяви заради пандемията, причинена от китайския комунистически вирус (ковид-19), Комисията по досиетата отново привлече вниманието на студенти, преподаватели, изследователи и граждани.

Това стана днес в Нов български университет (от два дни в него вече се провеждат присъствени занятия), където независимият държавен орган, натоварен с разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност, представи един от своите нови документални сборници.

Премиерата се състоя при голям интерес от страна на публиката, като същевременно представянето се излъчваше и онлайн.

Документалното фототипно издание е под заглавието „Държавна сигурност и бежанските лагери на Запад (1944-1991)“  се промотира в партньорство с Департамент „Право“ на НБУ  като част от Общоуниверситетски семинар „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“, който се организира от правния департамент на висшето учебно заведение.

Желанието да знаем истината за комунистическото минало е живо – показа го изложбата „Десталинизацията дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964)“, която отново се показва в столицата, след като в понеделник (19 октомври 2020 г.) беше представяна през последните години в страната.

Откриването ѝ се състоя в общинския културен институт Дом на културата „Красно село“, където на близо 20 пана се представят с архивни документи и снимки събитията през десетте години след смъртта на съветския диктатор Сталин през 1953 г.

Новата вълна на разпространение на комид-19 не уплаши политически затворници, хора, чиито семейства са попадали под репресиите на тоталитарния режим на БКП от столицата и страната, представители на местната власт, общественици и граждани, а събитието премина при спазване на антивирусните мерки.

На 19 октомври 2020 г., понеделник, от 17.30 часа в Общински културен институт Дом на културата „Красно село“, зала № 3, Комисията по досиетата ще представи изложбата „Десталинизацията дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953-1964).

Тя представя промените, които настъпват в комунистическа България след смъртта на съветския диктатор Йосиф Сталин.

Изложбата е партньорски проект между Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”, която за първи път беше представена през 2014 г. по време на отбелязването на 25 години от началото на демократичните промени в нас, а в следващите години тя е излагана в множество градове в страната.

Годините след смъртта на Сталин през 1953 г. са свързани с реалните надежди на мнозина за отхвърляне на съветския модел на управление, първите опити за пробив на Желязната завеса.

Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и изборният процес 1944-1991”.

Изданието е на Комисията по досиетата и е от нейната изследователска програма за 2018 г. Излиза под №52 на документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”, започнала през 2009 г.

Сборникът беше представен пред студенти официално през 2019 г. и съдържанието му хвърля светлина върху ролята и дейността на репресивният апарат на БКП върху изборния процес след Деветосептемврийския проврат през 1944 г. до първите свободни избори през 1990 г. след краха на комунистическия режим.

Фототипното издание се състои от четири раздела, в които са включени архивни документи за:

• Провеждането на изборите на 26-то Народно събрание (1945);
• Провеждане на изборите на 6-то Велико Народно събрание (1946);
• Изборният процес в НРБ (1949-1988);
• Изборите за 7-мо Велико Народно събрание (1990).

Архивните документи разкриват задачите, възложени на Държавна сигурност по време на предизборните кампании още при първите избори след 1944 г.

На репресивния апарат на БКП е възложено да събира сведения за настроенията в обществото, да следи опозиционните кандидати и да се предприемат мерки, там, където опозицията е силна, да бъдат провалени нейните кандидати.

Интерес представлява ситуацията през 1945 г. с искането на опозицията за отлагането на изборите.

Архивните документи разкриват, че инспектори от ДС организират околийски конференции, на които присъстват прокурори от съответните областни съдилища. На тях се изнасят доклади във връзка с отлагането на изборите и легализирането на някои политически партии, както и задачите на административните и милиционерски органи при новата ситуация.

Установени са и конкретни нарушения при изборите:

• На околийските управления е наредено да запазят резерв, в размер на 30% от избирателните карти, които да бъдат разпределени допълнително. Всеки околийски управител е бил длъжен да предаде на околийския съдия по 100 броя празни избирателни карти;
• Липсата на действителни адреси, посочени в избирателните списъци стават причина 43 000 избирателни карти да останат нераздадени.

„Допуснатите нередовности в избирателните списъци доведоха до там, че цели страници почервеняха от направените с червено мастило заличавания на неправилно вписаните лица като избиратели”, се посочва в един от отчетите на ДС.