В петък, 29 януари  2021 г. Общото събрание на Върховният административен съд(ВАС) трябва да оповести свое решение по тълкувателно дело № 9/2019 г., от което ще стане ясно дали противниците на разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби ще успеят да наложат чрез съда цензура над Комисията по досиетата по оповестяването на агенти на Държавна сигурност или ще отхвърли този опит за цензура.

Както desebg.com писа тълкувателното дело беше образувано по искане на бившия главен прокурор Сотир Цацаров, който беше сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов

През последните години някои съдии започнаха да обявяват за нищожни някои решения на Комисията, приемайки, че тя няма право да огласява сътрудници на различни техни ръководни позиции, ако няма нови доказателства за сътрудничеството. При условие, че законодателят изобщо не е натоварил Комисията със събиране на доказателства.

Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и изборният процес 1944-1991”.

Изданието е на Комисията по досиетата и е от нейната изследователска програма за 2018 г. Излиза под №52 на документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”, започнала през 2009 г.

Сборникът беше представен пред студенти официално през 2019 г. и съдържанието му хвърля светлина върху ролята и дейността на репресивният апарат на БКП върху изборния процес след Деветосептемврийския проврат през 1944 г. до първите свободни избори през 1990 г. след краха на комунистическия режим.

Фототипното издание се състои от четири раздела, в които са включени архивни документи за:

• Провеждането на изборите на 26-то Народно събрание (1945);
• Провеждане на изборите на 6-то Велико Народно събрание (1946);
• Изборният процес в НРБ (1949-1988);
• Изборите за 7-мо Велико Народно събрание (1990).

Архивните документи разкриват задачите, възложени на Държавна сигурност по време на предизборните кампании още при първите избори след 1944 г.

На репресивния апарат на БКП е възложено да събира сведения за настроенията в обществото, да следи опозиционните кандидати и да се предприемат мерки, там, където опозицията е силна, да бъдат провалени нейните кандидати.

Интерес представлява ситуацията през 1945 г. с искането на опозицията за отлагането на изборите.

Архивните документи разкриват, че инспектори от ДС организират околийски конференции, на които присъстват прокурори от съответните областни съдилища. На тях се изнасят доклади във връзка с отлагането на изборите и легализирането на някои политически партии, както и задачите на административните и милиционерски органи при новата ситуация.

Установени са и конкретни нарушения при изборите:

• На околийските управления е наредено да запазят резерв, в размер на 30% от избирателните карти, които да бъдат разпределени допълнително. Всеки околийски управител е бил длъжен да предаде на околийския съдия по 100 броя празни избирателни карти;
• Липсата на действителни адреси, посочени в избирателните списъци стават причина 43 000 избирателни карти да останат нераздадени.

„Допуснатите нередовности в избирателните списъци доведоха до там, че цели страници почервеняха от направените с червено мастило заличавания на неправилно вписаните лица като избиратели”, се посочва в един от отчетите на ДС.

През отиващата си 2018 г. Комисията по досиетата е осветила общо 1017 сътрудници на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб (военното разузнаване) на Българската народна армия.

Това показват двата отчетни доклади на независимия държавен орган за разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби и достъп до архивите на ДС, публикувани на сайта на Комисията.

По закон тя се отчита два пъти годишно (юли и декември) пред Народното събрание.

На базата на двата доклада, вторият от които е приет и публикуван преди няколко дни, сайтът desebg.com обобщава данните за изминалата 2018 г.

Комисията по досиетата е установена е принадлежността общо на 1550 сътрудници на комунистическите тоталитарни служби за 2018 г.

„Докато съм президент на България никой не трябва да поставя под съмнение дейността на Комисията по досиетата и никой не трябва да манипулира нацията с истината за  комунистическото минало”, заяви президентът Росен Плевнелиев днес.

Оценката си той направи, след като лично се запозна с дейността на  Централизирания архив за документите на комунистическите тоталитарни служби, изграден от Комисията по досиетата в гр. Банкя.

Посещението му в едно от най-модерните архивохранилища в Централна и Източна Европа, в което се съхраняват архивите на бившата Държавна сигурност и тези на разузнавателните служби на БНА, е по негово желание.

„Архив тук e сравним с този на Европейската комисия”, илюстрира впечатлението си от видяното Роден Плевнелиев, след като разгледа подробно Централизирания архив.