Сайтът desebg.com публикува втора част от интервюто с Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата, която вчера навърши 10 години от съществуването си. Пред журналиста Христо Христов той разкрива кои са били най-трудните решения по огласяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби. Костадинов е убеден, че с натрупания опит Комисията по досиетата трябва да прерасне в Институт за националната памет, следвайки европейската традиция в останалите страни от бившия Източен блок, за да може тази страница от българската история да бъде прочетена преди да бъде затворена.

През тези 10 години получавал ли сте неочаквана подкрепа за дейността на Комисията и ако да, коя е тя?

– Неочаквана подкрепа Комисията получи единствено от партия ГЕРБ без да сме влизали в някакви съществени контакти.

Видео от откриването на Централизирания архив на документите на Държавна сигурност в гр. Банкя, 8 февруари, 2011 г.

Област Търговище е първата област без агенти на комунистическите служби сред новите общински съветници, избрани на последните мести избори през октомври 2019 г.

Това стана ясно днес, след като Комисията по досиетата обяви проверката на кандидатите за общинските съветници на местния вот миналата есен, регистрирани от общинските избиратели комисии в област Търговище.

Проверката е обхванала общо 267 кандидати, от които Комисията е установила принадлежността към ДС или разузнавателните служби на БНА на 7 от тях (решение №2-1814 от 27 май 2020 г.).

Издигнати от коалициите „Ние гражданите” и „Заедно за промяна”, както и от партиите  ГЕРБ, БСП, ДОСТ и Народна партия „Свобода и достойнство”.

Нито един от тези 7 сътрудници – кандидат-общинари обаче не е избран. Преди това само в София-град (Столичен общински съвет) няма избрани сътрудниците на тоталитарните сулжби.

Желанието на българското общество за отварянето на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е непроменлива константа през годините на прехода още от самото му начало досега, но процесът на осветляването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби е обект на нескончаеми опити за блокиране.

 През последните осем години най-малко една дузина са сериозните атаки срещу закона за досиетата и срещу независимата държавна Комисията, която го изпълнява. Противниците на отварянето на архивите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия опитаха всевъзможни начини да спрат осветяването на огромната мрежа от сътрудници, които са заемали или заемат ръководни постове в различните власти и редица сектори на цялото общество след краха на комунистическия режим през 1989 г.