В библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и анархистите в България 1944-1991”.

Изданието е на Комисията по досиетата и е от нейната изследователска програма за 2018 г. То излиза под №47 на документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”, започнала през 2009 г.

Сборникът беше представен на 27 октомври 2021 г. пред представители на академичните среди в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ съвместно с Департамент ,,История и цивилизация“ на Американски университет в Благоевград, като премиерата се излъчваше онлайн за граждани и студенти от страната и чужбина.

Представянето на фототипното издание идва с двегодишно закъснение заради ограниченията, въведени след избухване на пандемията от ковид-19, която попречи на Комисията по досиетата да провежда нормално своята публична дейност по популяризиране на документите на бившата Държавна сигурност.

В хартиеното издание на сборника са включени 115 архивни документи, а в разширения електронен вариант (DVD) – 232, като подборът е направен от над 100 архивни единици.

Както заяви по време на премиерата членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева „малко се знае за движението на анархистите в България“. Те се преследвани и преди 9 септември 1944 г., но архивните документи на Държавна сигурност разкриват какво се е случило с анархистите след Деветосептемврийския преврат, с който във властта влизат комунистите.

Още през 1945 г. структурата на отделение „А“ на ДС (вътрешното политическо разузнаване) съществува подразделение (група), която е натоварена с преследването на анархистите в страната.

Архивите разкриват, че масовите арести и въдворявания в лагери започват през 1945 г., но най-силният удар анархистите получават през декември 1948 г., броени дни преди Петият конгрес на Българската работническа партия (комунисти), на която тя сменя името си на БКП и приема старинския модел на развитие на тоталитарната държавна.

Представители на страните-членки на Европейската мрежа за съхранение на архивите на бившите тайни служби от Германия, Полша, Румъния, Словакия, Латвия, Словения, Унгария и Чехия, и Албания (като наблюдател) посетиха в понеделник (23 април 2018 г.) Централизирания архив за документите на българските тоталитарни служби от периода на комунизма, където се запозната с изградената през последните 11 години система на достъп до тези архиви и работата с тях.

Имената на осем сътрудници на тоталитарните комунистически служби разкри Комисията по досиетата с днешно решение по глобалната проверка на лицата, свързани с приватизацията на отраслови министерства, проведена през 2000 г.

Независимият държавен орган е задължен от закона за досиетата да извърши проверка за принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА на членовете на управителните, контролните и надзорните органи на преобразувани и приватизирани държавни и общински предприятия и членовете на управителните, контролните и надзорните органи на дружества, както и еднолични фирми, еднолични търговци и физически лица, придобили акции или дялове в приватизирани държавни и общински предприятия или обособени части от тях.

Централната избирателна комисия (ЦИК) отказа да предостави важни данни на Комисията по досиетата за кандидатите на евродепутати и народни представители на предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни 2024 г., на базата на които пред обществото трябва да бъдат огласени сътрудниците на тоталитарните комунистически служби сред лицата, регистрирани за двата вота, научи desebg.com от информиран източник.

ЦИК е отказала да предостави на Комисията по досиетата данните от коя политическа сила са кандидатите, подлежащи на проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, както и в кой избирателен район са издигнати.

„Мотивът“ на ЦИК е, че тя счита, че „няма законово основание“ Комисията да изисква от коя политическа партия, коалиция или инициативен комитет са издигнати кандидатите“ (виж по-долу отговора на председателя на ЦИК до Комисията по досиетата).