Народното събрание спря за неопределено време избора на нов състав на Комисията по досиетата. Отмяната на приетата от парламента на 20 септември 2017 г. процедура по номиниране на нови членове беше подкрепена със 165 гласа „за”, трима „против” и 13 въздържали.

Стопирането на номинациите стана, след като в неделя група от над 60 общественици, университетски преподаватели и журналисти поискаха с отворено писмо до председателя на парламента и до премиера номинирането на нови членове да се проведе при широк обществен дебат и се противопоставиха на издигнатата от ГЕРБ в публичното пространство кандидатура на депутата от партията Антон Тодоров.

В същия ден и пет извънпарламентарни партии излязоха с обща декларация против номинацията на Тодоров с мотива, че променял позициите си в търсене на кариера. В понеделник ГЕРБ излезе с позиция, че е за провеждането на обществено обсъждане на номинации за бъдещите нови членове на Комисията и ще предложи да се отмени гласуваната преди две седмици процедура.

Сайтът desebg.com публикува резюме от доклада на д-р Ондржей Крайняк, председател на борда на директорите на Института за национална памет в Словакия. Озаглавен „Ние простихме, но не забравяме” той беше изнесен на международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалност”, организирана от българската Комисия по досиетата и проведена на 25 ноември 2015 г. в София.

Дейностите на Института за национална памет (ИНП) в Словакия се основават на три стълба: архив, изследвания и жива памет – устна история.

Архивът е само един от трите важните стълба, защото без пълни и безпристрастни научни изследвания, образование, обучение и изграждане на жива памет, тя, поради възможен политически натиск, може постепенно да загуби своето значение. Дейността на ИНП е запазила известна продължителност, по-специално в управлението и разкриването на архивите на Държавна сигурност, а също и в областта на научните изследвания, образованието и обучението.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям втория том на документалния сборник на Комисията по досиетата, посветен на насилственото преименуване на мюсюлманите в България, озаглавен „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес 1986-1990”.

Както посочих при представянето на том 1, това е първият сборник, който излиза под редакцията на дирекцията за изследване на архива в Комисия по досиетата.

За разлика от първия том, документите, публикувани фототипно във втория том, обхващат периода 1986-1990 г. Това е времето след операцията по „възродителния процес” през 1985 г., когато ДС следи как се изпълняват задачите след насилственото преименуване, които комунистическият режим нарича „мероприятия за утвърждаване на българското народностно самосъзнание у лицата, възстановили своите имена”.

В сборника са публикувани общо 74 документа. В разширения електронен вариант на изданието, което може да изтеглите от страницата на Комисията по досиетата в интернет, са представени повече архивни материали – общо 200 броя.

По-голямата част от документите са на Централно информационно организационно управление на МВР, представляващи обобщаващи сводки за ситуацията в отделни райони на страната, в които са населени с мюсюлмани. Има обаче и документи на Първо главно управление на ДС (разузнаването), отразяващи различни мероприятия на ДС зад граница.

Комисията по досиетата обяви днес проверките за принадлежност към тоталитарните комунистически служби на лица, заемали или заемащи ръководни позиции в четири леви политически партии, част от които са в коалиция около АБВ.

По закон независимият държавен орган проверява лицата на следните ръководни постове: председатели, заместник-председатели, членовете на ръководни и контролни органи на политически партии или коалиции.

В партията „Алтернатива за българско възраждане” (АБВ) проверката е засегнала общо 135 лица, заемали или заемащи позиции в ръководните и контролните ѝ органи (решение №2-1608 от 23 април 2019 г.).