В условията на задълбочаващата се криза с пандемията от ковид-19 в страната Комисията по досиетата успя да представи два нови документални сборника, като по този начин продължи да изпълнява държавната политика по популяризирането на архивното наследство на тоталитарните комунистически служби.

Новите фототипни издания от поредицата „Из архивите на ДС“ са озаглавени „Държавна сигурност и анархистите в България (1944-1991)“ и „Държавна сигурност и земеделците (1944-1991)“, а премиерата им се състоя в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“.

Събитието бе организирано от ЮЗУ (Комисията гостува в университета за втори път), съвместно с Департамент ,,История и цивилизация“ на Американски университет в Благоевград.

Документите на тоталитарните комунистически служби (бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА) вече надхвърлят 14 километра.

Това стана ясно от доклада за дейността на Комисията по досиетата в периода юли-декември 2017 г., внесен от нея в Народното събрание и публикуван на сайта на независимия държавен орган.

В отчета си Комисията посочва, че в Централизирания архив за документите на тоталитарните служби, изграден в гр. Банкя и функционираш от 2011 г. насам се съхраняват около 14 348 линейни метра архиви на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Комисията по досиетата огласи още една частична проверка за принадлежност към тоталитарните комунистически служби на лица, свързани с приватизацията на държавни предприятия по отраслови министерства, извършена през 1999 г.

Законът за досиетата задължава независимия държавен орган да извърши проверка за сътрудничество с Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА на следните лица: членовете на управителните, контролните и надзорните органи на преобразувани и приватизирани държавни и общински предприятия и членовете на управителните, контролните и надзорните органи на дружества, както и еднолични фирми, еднолични търговци и физически лица, придобили акции или дялове в приватизирани държавни и общински предприятия или обособени части от тях.

Председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов е умерен в медийните си изяви и рядко говори за огромните трудности, с които независимият държавен орган се е сблъскал от 2007 г. в процеса на осветяването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

Пред гостите в Българския културен институт в Берлин, където миналата седмица Комисията по досиетата представи част от своята богата дейност, Евтим Костадинов разкри в своето изказване малко известни моменти от тези трудности.

Сайтът desebg.com бе единствената медия, отразила събитието, и публикува в отделен текст с незначителни съкращения словото на председателя на Комисията по досиетата:

Нямахме нито място за работа, нито бюджет

Стартирахме с едно решение на 40-то Народно събрание. Влязох в парламента като народен представител, а след избора на новата Комисия по досиетата излязох като неин председател и се чудих откъде да започна. Нямахме нито място за работа, нито бюджет. Само едно решение на парламента.