Народното събрание спря за неопределено време избора на нов състав на Комисията по досиетата. Отмяната на приетата от парламента на 20 септември 2017 г. процедура по номиниране на нови членове беше подкрепена със 165 гласа „за”, трима „против” и 13 въздържали.

Стопирането на номинациите стана, след като в неделя група от над 60 общественици, университетски преподаватели и журналисти поискаха с отворено писмо до председателя на парламента и до премиера номинирането на нови членове да се проведе при широк обществен дебат и се противопоставиха на издигнатата от ГЕРБ в публичното пространство кандидатура на депутата от партията Антон Тодоров.

В същия ден и пет извънпарламентарни партии излязоха с обща декларация против номинацията на Тодоров с мотива, че променял позициите си в търсене на кариера. В понеделник ГЕРБ излезе с позиция, че е за провеждането на обществено обсъждане на номинации за бъдещите нови членове на Комисията и ще предложи да се отмени гласуваната преди две седмици процедура.

Сайтът desebg.com публикува резюме от доклада на д-р Ондржей Крайняк, председател на борда на директорите на Института за национална памет в Словакия. Озаглавен „Ние простихме, но не забравяме” той беше изнесен на международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалност”, организирана от българската Комисия по досиетата и проведена на 25 ноември 2015 г. в София.

Дейностите на Института за национална памет (ИНП) в Словакия се основават на три стълба: архив, изследвания и жива памет – устна история.

Архивът е само един от трите важните стълба, защото без пълни и безпристрастни научни изследвания, образование, обучение и изграждане на жива памет, тя, поради възможен политически натиск, може постепенно да загуби своето значение. Дейността на ИНП е запазила известна продължителност, по-специално в управлението и разкриването на архивите на Държавна сигурност, а също и в областта на научните изследвания, образованието и обучението.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям първия от двата тома документални сборници на Комисията по досиетата, посветени на „възродителния процес”. Той беше издаден в края на 2013 г., а официално беше представен в Софийския университет „Св. Климент Охридски” в началото на тази година.

Той излиза под заглавието "Държавна сигурнст - смяната на имената - Възродителния процес 1945-1985" и под №12 от поредицата "Из архивите на ДС" на Комисията. Документалното издание е първото, което е изготвено самостоятелно от експерти на дирекцията за изследване на архива на Комисията по досиетата, която доскоро използваше външни консултанти – историци и изследователи. Става въпрос за млади служители на независимия държавен орган, завършили история или архивистика. Самата дирекция, която беше създадена в началото на втория мандат на Комисията по досиетата, се ръководи от човек с опит – Татяна Кирякова, член на Комисията при първия й мандат и един от съставителите на документалните сборници „КГБ и ДС – връзки и зависимости 1950-1991” (2009) и „Международният тероризъм в досиетата на ДС” (2011).

Самата идея са съставянето на сборник, посветен на „възродителния процес е на зам.-председателя на Комисията по досиетата Айруш Хаджи и на члена й Борис Михайлов. Важно е да се отбележи, че самият г-н Хаджи е жертва на насилственото преименуване (виж неговата изповед – тук) през 1973 г. в Корница, където е роден, а заради съпротивата си е осъден.

Документите в архива на Държавна сигурност се оказват толкова обемни, че Комисията решава изданието за „възродителния процес” да е двутомно, като том 1, който представям, обхваща периода 1945-1985 г. (следващата неделя ще бъде представен и том 2). Едно от достойнствата на двата документални сборници, което беше отбелязано и от историка доц. Михаил Груев на премиерата, е, че съставителите от Комисията включват напълно нови и неизвестни до момента архивни материали, като по този начин избягват дублирането на документи, обект на други изследвания, публикувани преди това.

„Стремежът на съставителите на „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес 1945-1985” бе включените в сборника документи да не са публикувани в други издания досега”, е отбелязано във въведението на том 1. Опасенията на експертите от Комисията по досиетата, че повечето от събитията са добре известни и подробно изследвани, се оказват неоснователни. В проблем се оказва изключително големият по обем архивен материал по темата и неговото изследване и отсяване на най-важните документи.

Двадесет и една година след промените България се сдоби с най-модерния архив за документите на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб сред всички бивши страни от Източния блок.

Това стана с официалното откриване на изградения от комисията по досиетата Централизиран архив на документите на ДС днес в Банкя. Архивът, в който ще се съхраняват всички документи на ДС и РУ-ГЩ, беше открит от министър-председателя Бойко Борисов и от председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов.

„Дойде един дългоочакван момент, зад който стои 4-годишен труд на комисията и нейната администрация”, заяви Костадинов. „Започнахме без нито 1 кв. метър, без нито един служител, но си поставихме задачата да върнем доверието в закона и в комисията и да изпълним задачата да обслужваме хората, които желаят да се запознават с документите на ДС и да съградим този сграден фонд, в който ще се обединят всички архиви на ДС. Това е едно уникално съоръжение, с което не разполагат повечето от другите страни, които отварят архивите от времето на комунизма”, допълни той.

Премиерът Бойко Борисов заяви: „Най-сетне 22 години след промените архивът на ДС е на едно място и става достъпен. Той вече физически е в тази сграда. Тези, които желаят вече безпрепятствено могат да се запознаят с документите”.