Почти двойно повече архивни материали на бившите комунистически тайни служби са приети през 2011 г. от комисията по досиетата в изградения от нея Централизиран архив в Банкя.

Обобщените данни към внесения в Народното събрание отчетен доклад на комисията по досиетата за второто полугодие на тази година сочат, че в Централизирания архив за цялата 2011 г. са постъпили над 817 000 документи срещу над 453 000 за предходната година.

През последните две години комисията по досиетата в сътрудничество с МВР извърши най-голямото прехвърляне на архивни масиви, свързани с документалното наследство на бившата Държавна сигурност.

В отдел „Специализиран архив и картотека” на комисията са приети:

- от  Националната разузнавателна служба (НРС) картотеките на фонд 5 и фонд 6 – гранични войски и Второ главно управление; на фонд 8 – ОРОН (оперативни работници на обществени начала);

- от Министерството на отбраната - служба „Военна информация” (ВИ) – част от справочния апарат;
- цялостно е приет справочният апарат: от МВР, от бившата служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване”; от Националната следствена служба, от Държавна агенция „Национална сигурност” и от Национална служба охрана;
- частично е приет справочният апарат: от НРС, от Министерството на отбраната – служба „Военна информация”.

Област Перник стана първата област в страната, в чиито общини няма нито един избран сътрудник на тоталитарните комунистически служби сред новите общински съветници, получили мандат на последните местни избори през октомври 2019 г.

Това стана ясно, след като Комисията по досиетата огласи проверката за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА на кандидатите за общински съветници в област Перник.

Тя е обхванала общо 298 кандидати за общинари, които подлежат на задължителна проверка по закона за досиета.

От тях Комисията е установила с принадлежност 8 души (решение №2-1797 от 10 март 2020 г.).

Те са издигнати от няколко партии и коалиции, сред които БСП, Социалдемократическа партия, Алтернатива на гражданите, Български демократичен съюз „Радикали”, обединение Демократична България и „Воля”.

Разкритите сътрудници сред кандидатите за общински съветници в област Това са:

Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям третата част на документалния сборник „Държавна сигурност и вероизповеданията – част 3. Протестантска църква и религиозни секти 1944-1991” на Комисията по досиетата.

Той излиза под №43 от поредицата „Из архивите на ДС” на независимия държавен орган и е част от изследователската му програма за 2017 г. (виж част 1 за БПЦ – ТУК и част 2 за Католическата църква и мюсюлманското вероизповедание – ТУК). Неотдавна той бе представен официално на премиера в гр. Казанлък.

Третата част от сборника „Държавна сигурност и вероизповеданията” е посветен на преследването на Протестантската църква от страна на комунистическия режим чрез своя репресивен апарат – Държавна сигурност.

Съставителите на сборника от Комисията по досиетата са обособили две отделни глави в сборника, като в първата глава за удобство на читателите са включили документи на ДС, отнасящи се преди всичко до Протестантската църква.

Тук могат да бъдат открити архивни документи за различните деноминации в нея: „Славянска мисия”, „Мисия за евангелизиране комунистическите страни”, „Божия църква”, „Адвентисти от седмия ден”, „Адвентисти-реформатори”, „Баптисти”, „Конгрешани”, „Методисти”, „Петдесятна църква” и „Тинчевисти”.

Във втората глава са систематизирани материали за различните религиозни деноминации, определени от комунистическия режим като секти, а именно: „Бяло братство – Дъновисти”, „Устабашев”, „Библията говори”, ИСКОН, „Йеховисти”, „Роза-кръст” и „Мормони”.

Съдии от Върховния административен съд (ВАС) и Административния съд – София-град (АССГ) се опитват да саботират процеса на разкриване на сътрудниците на тоталитарния комунистически режим като прокарват нова абсурдна съдебна практика.

Те обявяват за нищожни  решения на Комисията по досиетата, с които тя е разкрила принадлежността към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА на сътрудници повече от веднъж – въз основа на заеманата от тях различна ръководна длъжност в годините на преход, ако Комисията не е представила нови доказателства за сътрудничеството (нови архивни документи, удостоверяващи принадлежността).