С арестуването на пасторите през 1948 г. и осъждането им на скалъпен съдебен процес през 1949 г. Държавна сигурност е започнала разправата с различните вероизповедания, изпълнявайки политиката на БКП за създаване на атеистична държава.

Това стана ясно по време на премиерата на новия документален сборник на Комисията по досиетата „Държавна сигурност и вероизповеданията” – част ІІІ – „Протестантска църква и религиозни секти”, който се състоя днес (10 октомври 2018 г.) в Литературно-художествения музей „Чудомир” в гр. Казанлък.

Съдии от Върховния административен съд (ВАС) и Административния съд – София-град (АССГ) се опитват да саботират процеса на разкриване на сътрудниците на тоталитарния комунистически режим като прокарват нова абсурдна съдебна практика.

Те обявяват за нищожни  решения на Комисията по досиетата, с които тя е разкрила принадлежността към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА на сътрудници повече от веднъж – въз основа на заеманата от тях различна ръководна длъжност в годините на преход, ако Комисията не е представила нови доказателства за сътрудничеството (нови архивни документи, удостоверяващи принадлежността).

Сайтът desebg.com публикува втора част от интервюто с Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата, която вчера навърши 10 години от съществуването си. Пред журналиста Христо Христов той разкрива кои са били най-трудните решения по огласяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби. Костадинов е убеден, че с натрупания опит Комисията по досиетата трябва да прерасне в Институт за националната памет, следвайки европейската традиция в останалите страни от бившия Източен блок, за да може тази страница от българската история да бъде прочетена преди да бъде затворена.

През тези 10 години получавал ли сте неочаквана подкрепа за дейността на Комисията и ако да, коя е тя?

– Неочаквана подкрепа Комисията получи единствено от партия ГЕРБ без да сме влизали в някакви съществени контакти.

Почти двойно повече архивни материали на бившите комунистически тайни служби са приети през 2011 г. от комисията по досиетата в изградения от нея Централизиран архив в Банкя.

Обобщените данни към внесения в Народното събрание отчетен доклад на комисията по досиетата за второто полугодие на тази година сочат, че в Централизирания архив за цялата 2011 г. са постъпили над 817 000 документи срещу над 453 000 за предходната година.

През последните две години комисията по досиетата в сътрудничество с МВР извърши най-голямото прехвърляне на архивни масиви, свързани с документалното наследство на бившата Държавна сигурност.

В отдел „Специализиран архив и картотека” на комисията са приети:

- от  Националната разузнавателна служба (НРС) картотеките на фонд 5 и фонд 6 – гранични войски и Второ главно управление; на фонд 8 – ОРОН (оперативни работници на обществени начала);

- от Министерството на отбраната - служба „Военна информация” (ВИ) – част от справочния апарат;
- цялостно е приет справочният апарат: от МВР, от бившата служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване”; от Националната следствена служба, от Държавна агенция „Национална сигурност” и от Национална служба охрана;
- частично е приет справочният апарат: от НРС, от Министерството на отбраната – служба „Военна информация”.