Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям третата част на документалния сборник „Държавна сигурност и вероизповеданията – част 3. Протестантска църква и религиозни секти 1944-1991” на Комисията по досиетата.

Той излиза под №43 от поредицата „Из архивите на ДС” на независимия държавен орган и е част от изследователската му програма за 2017 г. (виж част 1 за БПЦ – ТУК и част 2 за Католическата църква и мюсюлманското вероизповедание – ТУК). Неотдавна той бе представен официално на премиера в гр. Казанлък.

Третата част от сборника „Държавна сигурност и вероизповеданията” е посветен на преследването на Протестантската църква от страна на комунистическия режим чрез своя репресивен апарат – Държавна сигурност.

Съставителите на сборника от Комисията по досиетата са обособили две отделни глави в сборника, като в първата глава за удобство на читателите са включили документи на ДС, отнасящи се преди всичко до Протестантската църква.

Тук могат да бъдат открити архивни документи за различните деноминации в нея: „Славянска мисия”, „Мисия за евангелизиране комунистическите страни”, „Божия църква”, „Адвентисти от седмия ден”, „Адвентисти-реформатори”, „Баптисти”, „Конгрешани”, „Методисти”, „Петдесятна църква” и „Тинчевисти”.

Във втората глава са систематизирани материали за различните религиозни деноминации, определени от комунистическия режим като секти, а именно: „Бяло братство – Дъновисти”, „Устабашев”, „Библията говори”, ИСКОН, „Йеховисти”, „Роза-кръст” и „Мормони”.

Сайтът desebg.com публикува видео от предаването на „Лице в лице” на Би Ти Ви, посветено на темата за досиетата на репресивния апарат на БКП – Държавна сигурност (вторник, 3 април 2018 г.).

Часове по-рано на проведената в парламента кръгла маса за бъдещето на Комисията по досиетата стана ясно, че управляващата партия ГЕРБ подкрепя дейността на независимия държавен орган и няма да позволи той да бъде закрит, както предлага БСП.

В предаването участват председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов и разследващият журналист Христо Христов. Двамата отговарят на въпроси на водещата Цветанка Ризова, свързани с досието на живеещата във Франция Юлия Кръстева, философ, лингвист и писател.

Сайтът desebg.com публикува втора част от интервюто с Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата, която вчера навърши 10 години от съществуването си. Пред журналиста Христо Христов той разкрива кои са били най-трудните решения по огласяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби. Костадинов е убеден, че с натрупания опит Комисията по досиетата трябва да прерасне в Институт за националната памет, следвайки европейската традиция в останалите страни от бившия Източен блок, за да може тази страница от българската история да бъде прочетена преди да бъде затворена.

През тези 10 години получавал ли сте неочаквана подкрепа за дейността на Комисията и ако да, коя е тя?

– Неочаквана подкрепа Комисията получи единствено от партия ГЕРБ без да сме влизали в някакви съществени контакти.

Почти двойно повече архивни материали на бившите комунистически тайни служби са приети през 2011 г. от комисията по досиетата в изградения от нея Централизиран архив в Банкя.

Обобщените данни към внесения в Народното събрание отчетен доклад на комисията по досиетата за второто полугодие на тази година сочат, че в Централизирания архив за цялата 2011 г. са постъпили над 817 000 документи срещу над 453 000 за предходната година.

През последните две години комисията по досиетата в сътрудничество с МВР извърши най-голямото прехвърляне на архивни масиви, свързани с документалното наследство на бившата Държавна сигурност.

В отдел „Специализиран архив и картотека” на комисията са приети:

- от  Националната разузнавателна служба (НРС) картотеките на фонд 5 и фонд 6 – гранични войски и Второ главно управление; на фонд 8 – ОРОН (оперативни работници на обществени начала);

- от Министерството на отбраната - служба „Военна информация” (ВИ) – част от справочния апарат;
- цялостно е приет справочният апарат: от МВР, от бившата служба „Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване”; от Националната следствена служба, от Държавна агенция „Национална сигурност” и от Национална служба охрана;
- частично е приет справочният апарат: от НРС, от Министерството на отбраната – служба „Военна информация”.