Цели пет месеца Върховният административен съд (ВАС) е забавил разглеждане на искането на главния прокурор Сотир Цацаров за разрешаване на проблема с противоречивата съдебна практика, създадена от съда по дела срещу осветяването на сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

Това стана ясно днес от публикуваната на сайта на ВАС документация по казуса.

Както desebg.com информира миналата седмица на 5 декември 2019 г. председателят на ВАС Георги Чолаков се разпореди да бъде образувано тълкувателно дело по поставеното от главния прокурор искане за уеднаквяване на съдебната практика по дела срещу решения на Комисията по досиетата, с които тя огласява повече от веднъж сътрудници на Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА, в качеството на лица, заемащи различни ръководни постове след 10 ноември 1989 г.

 От искането на Сотир Цацаров обаче се вижда, че той е сезирал ВАС преди пет месеца – от 29 юли 2019 г.

Сайтът desebg.com публикува коментара по данни от национално представително изследване на Екзакта Рисърч Груп, проведено през октомври 2017 г. по поръчка на Комисията по досиетата относно обществените настроения и очаквания към процеса на отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби, огласяването на техните агенти и работата на независимия държавен орган в това направление.

Изследването бе представено от директора на социологическата агенция социоложката Лидия Йорданова във вторник на международната конференция „Документите на комунистическите тайни служби – реалност, образование и памет“, която бе организирана от Комисията по досиетата в Дома на Европа в София.

Въпросите каква е била партийно-държавната политика към малцинствата в България в периода 1944-1989 г. и каква е ролята на репресивния апарат на Българската комунистическа партия отведе студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” при досиетата на бившата Държавна сигурност.

В четвъртък (14 май 2015 г.) първокурсници от катедра „Публична администрация” в най-старото висши учебно заведение в страната посетиха Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, изграден от Комисията по досиетата в Банкя през 2011 г.

Студентският интерес към малцинствата е свързан с курса по етнополитики, който изучават, а конкретният повод за посещението са двата сборника по темата, издадени от Комисията по досиетата – „Държавна сигурност и еврейската общност в България” и  „Държавна сигурност – смяната на имената – възродителният процес 1945-1990 г.”, том 1 и том 2 (2013).

Комисията по досиетата огласи данните за агентурната принадлежност към комунистическите служби на съдебните заседатели в окръжните съдилища в Шумен и Ямбол, както и в Специализирания наказателен съд.

С тях приключва глобалната проверка на съдебните институции на окръжно ниво, като преди това бе извършена проверка на съдебните заседатели на районно ниво в страната.

Проверката в Специализирания съд

В Специализирания наказателен съд проверката за принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА е обхванала общо 149 лица, които са били или заемат длъжността съдебен заседател (решение 2-1913 от 25 януари 2021 г.).