Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента публикува днес (10 март 2025 г.) на страницата на Народното събрание номинации за нов състав на Комисията по досиетата.

Макар да не е регулаторен орган Комисията по досиетата фигурира в списъка на управляващата коалиция с държавните институции, чиито състави трябва да бъдат подменени с нови управляващите.

Първоначално сайтът Faktor.bg излезе с публикация за някои от направените номинации, след което на сайта на парламента започна публикуването на всички номинации, които дотогава не бяха официално оповестени.

Общо 28 406 лица са проверени за принадлежност към тоталитарните комунистически служби през изтеклата 2024 г.

Това показват двата отчетни доклада на независимия държавен орган, внесени в Народното събрание. Както desebg.com вече писа 403 души са разкрити като сътрудници през 2024 г.

През първото полугодие общият брой на проверените лица възлиза на 17 453 души, а през втората половина на 2024 г. – 10 953 души.

Най-високият брой лица, подложени на задължителна проверка, са участниците в парламентарните избори – 21 439 души (съответно 10 486 през първото полугодие и 10 953 лица през второто полугодие.

През 2024 г. бяха проведени два предсрочни парламентарни вота (юни и октомври), както и редовни избори за Европейски парламент.

В библиотеката на desebg.com представям втора част на тритомното издание „Държавна сигурност и българската икономика 1944-1991“.

Документалният фототипен сборник е част от поредицата на Комисията по досиетата „Из архивите на ДС“ и е от изследователската ѝ програма за 2018 г.

Представянето на изданието бе неколкократно отлагано заради пандемията от ковид-19 и премиерата му се състоя онлайн през януари 2022 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Сборникът „Държавна сигурност и българската икономика 1944–1991 г.“ част 2 включва общо 47 документа, а разширеният му електронен вариант 86 документа. Те са в периода 1974-1983 г. и са подредени хронологично, като към всеки от тях има кратка анотация.

Този период се характеризира с поредния опит за развитие на плановата икономика, която комунистическия режим начело с Тодор Живков предприема, и който се проваля.

Волунтаристичните решения да се тръгне към развитие на тежкото машиностроене се оказват пагубни. Вложените няколко милиарда лева инвестиции в заводите в Русе, Хасково и Радомир се само потъват, но изградените в резултат на мегаломанията на Живков и кликата му мащабни проекта на практика започват да работят на загуба през 80-те години и се превръщат във воденичен камък за соц икономиката.

Студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” се запознаха с архивите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия и дейността на Централизирания архив за документите на тоталитарните служби в гр. Банкя, изграден от Комисията по досиетата.

С нейно съдействие в четвъртък (31 октомври 2019 г.) в навечерието на Деня на народните будители групата от 30 студенти и научния им ръководител от Философския факултет, катедра „Публична администрация” посетиха Централизирания архив.

Там студентите бяха запознати с историята на процеса на отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби, политика, възприета по различно време и във всички останали страни от бившия Източен блок.