Тази неделя в библиотеката на desebg.com ви представям документалния сборник „Държавна сигурност и страните от Латинска Америка 1944-1991”.

Изданието на Комисията по досиетата излиза под №45 от поредицата „Из архивите на ДС” и е част от изследователската програма на независимия държавен орган за 2017 г.

Неговата премиера беше неотдавна в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Новият сборник продължава изследователския стремеж на Комисията да запознае по-широк кръг читатели с дейността на ДС на различни континенти.

Комисията по досиетата вече издаде един двутомник за присъствието на тоталитарните комунистически служби (ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА) в Близкия Изток и Централна и Източна Азия.

Преди това тя издаде и сборници за сътрудничеството с други „братски” служби, като съветския КГБ и източногерманската ЩАЗИ.

Сега погледът е насочен на запада – към Латинска Америка. Съставителите от Комисията са съсредоточили вниманието към четири страни – Куба, Никарагуа, Мексико и Аржентина.

В първите две ДС установява тесни връзки и сключва споразумения за сътрудничество. С Куба, защото ги свързва с общата борба против основния противник – САЩ.

А с Никарагуа, защото това е една от страните, в които СССР осъществява успешен износ на революция чрез завзелия властта през 1979 г. левия Сандиниски  фронт за национално освобождение, ръководен от Даниел Ортега. НРБ е една от страните от Източния блок в Европа, която подкрепя с финансови и оръжейни безвъзмездни помощи, а ДС обучава кадри от специалните служби на режима на Оргета.

В другите две латиноамерикански страни – Мексико и Аржентина Държавна сигурност вижда възможност за осъществяване на важна оперативна дейност. В Мексико това се случва на по-късен етап, тъй като едва през 1974 г. са възстановени прекъснатите през 1941 г. дипломатически отношения. Граничещата със САЩ страна е предизвикателство на ДС по отношение именно на възможността да се осъществяват разузнавателни действия срещу Вашингтон. Доколко успешни са те е отделен въпрос. ДС проявява интерес не само към силното присъствие на ЦРУ в Мексико, но и службата за борба срещу наркотиците – ДЕА.

Желанието на българското общество за отварянето на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е непроменлива константа през годините на прехода още от самото му начало досега, но процесът на осветляването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби е обект на нескончаеми опити за блокиране.

 През последните осем години най-малко една дузина са сериозните атаки срещу закона за досиетата и срещу независимата държавна Комисията, която го изпълнява. Противниците на отварянето на архивите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия опитаха всевъзможни начини да спрат осветяването на огромната мрежа от сътрудници, които са заемали или заемат ръководни постове в различните власти и редица сектори на цялото общество след краха на комунистическия режим през 1989 г.

Близо 1000 сътрудници на тоталитарните комунистически служби е разкрила комисията по досиетата през 2017 г.

Това показват отчетните ѝ доклади пред Народното събрание за тази година. Независимият държавен орган се отчита по закон два пъти през годината пред парламента, а отчетите ѝ са публични и са публикувани на сайта на Комисията.

В отчета за дейността си в периода юли-декември 2017 г. Комисията е посочила, че е установила принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия на 602 лица. От тях е обявила данните за 399 души. Информацията за останалите 203 лица не е публична поради ограничения в закона, като част от установените са починали.

„Докато съм президент на България никой не трябва да поставя под съмнение дейността на Комисията по досиетата и никой не трябва да манипулира нацията с истината за  комунистическото минало”, заяви президентът Росен Плевнелиев днес.

Оценката си той направи, след като лично се запозна с дейността на  Централизирания архив за документите на комунистическите тоталитарни служби, изграден от Комисията по досиетата в гр. Банкя.

Посещението му в едно от най-модерните архивохранилища в Централна и Източна Европа, в което се съхраняват архивите на бившата Държавна сигурност и тези на разузнавателните служби на БНА, е по негово желание.

„Архив тук e сравним с този на Европейската комисия”, илюстрира впечатлението си от видяното Роден Плевнелиев, след като разгледа подробно Централизирания архив.