Чрез Първо главно управление (разузнаването) комунистическата Държавна сигурност е подпомагала режими в Латинска Америка като тези в Куба и Никарагуа с оперативна информация и обучение на кадри, за да бъдат „заедно срещу империализма”.

Това стана ясно при официалното представяне на новия документален сборник „Държавна сигурност и страните от Латинска Америка 1944-1991” на Комисията по досиетата в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски” във вторник (27 ноември 2018 г.).

Той излиза под №45 от поредицата „Из архивите на ДС” и в него са представени архивни документи, които разкриват връзките, зависимостите и работата на Държавна сигурност със
службите на различни страни от Латинска Америка.

Събитието откри домакинът – деканът на Историческия факултет доц. Тодор Попнеделев, който приветства колегите от Комисията по досиетата и изрази задоволството от тяхното гостуване в Софийския университет, който чества 130-годишнина.

Желанието на българското общество за отварянето на архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е непроменлива константа през годините на прехода още от самото му начало досега, но процесът на осветляването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби е обект на нескончаеми опити за блокиране.

 През последните осем години най-малко една дузина са сериозните атаки срещу закона за досиетата и срещу независимата държавна Комисията, която го изпълнява. Противниците на отварянето на архивите на репресивния апарат на Българската комунистическа партия опитаха всевъзможни начини да спрат осветяването на огромната мрежа от сътрудници, които са заемали или заемат ръководни постове в различните власти и редица сектори на цялото общество след краха на комунистическия режим през 1989 г.

Близо 1000 сътрудници на тоталитарните комунистически служби е разкрила комисията по досиетата през 2017 г.

Това показват отчетните ѝ доклади пред Народното събрание за тази година. Независимият държавен орган се отчита по закон два пъти през годината пред парламента, а отчетите ѝ са публични и са публикувани на сайта на Комисията.

В отчета за дейността си в периода юли-декември 2017 г. Комисията е посочила, че е установила принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия на 602 лица. От тях е обявила данните за 399 души. Информацията за останалите 203 лица не е публична поради ограничения в закона, като част от установените са починали.

Студенти, стипендианти на фондация „Конрад Аденауер”, водени от ръководителя на Софийското бюро на неправителствената германска организация д-р Марко Арндт, посетиха във вторник Централизирания архив за документите на комунистическите тоталитарни служби в Банкя и се запознаха с дейността на Комисията по досиетата.

Посещението на групата студенти, в Централизирания архив за документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА е първото по рода си и е част от политиката на Комисията по досиетата за популяризиране на документите на репресивния апарат на БКП сред младите поколения.