Документите на тоталитарните комунистически служби (бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА) вече надхвърлят 14 километра.

Това стана ясно от доклада за дейността на Комисията по досиетата в периода юли-декември 2017 г., внесен от нея в Народното събрание и публикуван на сайта на независимия държавен орган.

В отчета си Комисията посочва, че в Централизирания архив за документите на тоталитарните служби, изграден в гр. Банкя и функционираш от 2011 г. насам се съхраняват около 14 348 линейни метра архиви на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Адвокатите с агентурно минало в Държавна сигурност, заемали или заемащи ръководни постове в адвокатските колегии в Габрово, Добрич и Кърджали, вече са осветени, след като Комисията по досиетата огласи проверките.

По закона за досиетата независимият държавен орган е задължен да извърши проверка за принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА на председателите, заместник-председателите и членовете на адвокатските съвети, контролните съвети и дисциплинарните съдилища на адвокатските колегии в страната.

Състав на Върховния административен съд (ВАС) с председател Галина Христова не даде отвод на съдията от същия състав Пламен Петрунов, поискан от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

Това прие днес (13 май 2019 г.) съдебният състав по време на заседание, по което бяха разгледани две дела, завесени от сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

Отводът на съдия Петрунов се иска, защото се е обучавал като курсант в специалната школа на ДС в Симеоново преди 10 ноември 1989 г.

Днес обаче той участва в разглеждането на съдебни спорове, заведени от осветени от Комисията сътрудници на тоталитарните служби.

В писменото си изложение до ВАС председателят на Комисията Евтим Костадинов е посочил, че този факт резонно да породи „съмнения в обективността и безпристрастността му”.

Костадинов подчертава, че искането за отвод на съдията не е свързано с кое учебно заведение е завършил, а за начина на прием и обучение в това заведение.

Изложбата „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие 1953-1964” беше представена в сряда вечер (13 февруари 2019 г.) в Литературно-художествения музей „Чудомир” в Казанлък.

Тя е инициатива на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”, а поканата да гостува в града на розите е на ръководството на музея „Чудомир”.

Директорът на музея Добрина Матова откри събитието, определяйки изложбата, като „изключително интересна, която хвърля светлина върху едно много трудно време от историята не само на България, но и на бившите социалистически страни”.

По думите ѝ експозицията показва достоверно малко известни и използвани досега архивни документи, фотографии и графики, които разкриват важни моменти от събитията в края на 50-те и през 60-те години на ХХ век.