Комисията по досиетата огласи проверките на още три политически партии (с прекратена дейност), които по време на своето съществуване са избрали на ръководни постове в ръководството си сътрудници на тоталитарните комунистически служби.

Това стана ясно днес, след като независимият държавен орган, натоварен с държавната политика по осветяването на агентите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, оповести решенията на своя сайт.

По закона за досиетата Комисията е задължена да извърши проверки за принадлежност към тоталитарните служби на председателите, заместник-председателите, членовете на ръководни и контролни органи на политически партии или коалиции в страната.

Общо 445 сътрудници на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА са осветени от Комисията по досиетата през изминалата 2022 г.

Това показват отчетните доклади на независимия държавен орган, натоварен с осъществяване на държавната политика по разкриването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби на ръководни постове след 10 ноември 1989 г.

Съгласно закона за досиетата Комисията се отчита за своята дейност пред Народното събрание, което избира състава ѝ, два пъти в годината с доклади.

Статистическите данни от тях показват, че през 2022 г. Комисията по досиетата е проверила за принадлежност към тоталитарните служби общо 21 575 души.

 От тях е установила 702 сътрудници. Огласени са данните за 445 от тях. Не е оповестено сътрудничеството на 257 агенти.

В библиотеката на desebg.com представям трета част на тритомното издание „Държавна сигурност и българската икономика 1944-1991“.

Документалният фототипен сборник е част от поредицата на Комисията по досиетата „Из архивите на ДС“ и е от изследователската ѝ програма за 2018 г.

Представянето му бе неколкократно отлагано заради пандемията от ковид-19 и премиерата му се състоя онлайн през януари 2022 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Сборникът „Държавна сигурност и българската икономика 1944–1991 г.“ част 3 включва 47 документа, а разширеният му електронен вариант 88 документа. Те са в периода 1983-1990 г. и са подредени хронологично, като към всеки от тях има кратка анотация.

Това е времето, в което тоталитарния комунистически режим влиза в третия фалит.

През 1987 г. управителят на БНБ Васил Коларов информира лично генералния секретар на БКП Тодор Живков, че обикновено развитите държани отделят до 25% от приходите си за взимане на външни заеми, а в НРБ заемите и лихвите по тях тогава са надхвърляли 100%.

В резултат на нефунциониращата планова икономика от съветски тип тоталитарното управление на БКП начело с Живков бързо натрупва почти 11 млрд. долара външен дълг (към 1989 г.), а за да закърпва положението от 1986 г. създава и огромен вътрешен дълг в размер на 26 млрд. лв.

Съюзът на репресираните от комунистическия режим – „Памет“ стана поредната организация, която протестира с декларация срещу скандалното решение на Общото събрание на Върховния административен съд, огласено на 9 декември 2021 г., с което 15 години след прилагането на закона за досиетата се прави опит да се наложи цензура върху обявяването на сътрудниците на тоталитарните комунистически служби на различни ръководни постове от Комисията по досиетата. Desebg.com публикува декларацията на репресираните от комунистическия режим:

Петнадесет години след началото на законното осветяване на сътрудниците на тоталитарния комунистически режим Върховният административен съд (ВАС) взе позорното решение, което е в услуга на тези, които искат да възкресят миналото и да попречат на Комисията по досиетата да завърши изпълнението на закона.