Общо 51 сътрудници на тоталитарните комунистически служби присъстват в листите с кандидатите за народни представители за 46-то Народно събрание, изборите за което са на 11 юли тази година.

Това стана ясно днес, след като Комисията по досиетата огласи агентите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА сред кандидатите за депутати, регистрирани за предстоящия предсрочен парламентарен вот.

Комисията е задължена по закона за досиетата да огласи сътрудниците преди изборите, за да може гласоподавателите да направят информиран избор.

Независимият държавен орган е проверил общо 2051 лица – кандидати за депутати (решение №2-1974 от 29 юни 2021 г.).

На проверка не подлежат 3056 лица, които също са кандидати за народни представители, но към юли 1991 г., когато официално е закрита ДС, те не са били пълнолетни и не са могли да бъдат обект на вербуване.

Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред прие днес (13 януари 2021 г.) промени в закона за досиетата, с които на практика управляващите дават ход на избор на нов състав на Комисията по досиетата, който ще се опитат да осъществят до края на мандата на 44-то Народно събрание.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия беше внесен преди Коледа (на 17 декември 2020 г.), като вносители са му депутати от ГЕРБ и ВМРО.

Той съдържа две важни поправки. С първата настоящият състав на Комисията по досиетата се редуцира от 9 на 5 члена, което на практика означава избор на нов неин състав. Според законопроекта това трябва да стане в едномесечен срок от приемане на поправката.

„Комисията по досиетата продължава да работи независимо от ситуацията. Ние сме държавна институция и от 13 март тази година, когато беше гласувано извънредното положение, продължаваме да изпълняваме своите основни дейности в условията на спазване на правилата и указанията на Националния оперативен щаб за справяне с епидемията от коронавируса”.

Това заяви пред desebg.com председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. Особеното при Комисията е, че тя поддържа и осигурява работата в обществена читалня за граждани в центъра на София (на ул. „Врабча” 1 до операта), желаещи да се запознаят с архивни документи на тоталитарните комунистически служби.

„Не сме преустановили дейността на читалнята. Имаме посетители от страната, но сме създали ред за спазване на ограничителните мерки, броя на посетителите и носенето на предпазни средства”, поясни Костадинов.

По думите му от Комисията предупреждават читателите да си носят индивидуални предпазни средства, тъй като поради дефицита им държавната институция към момента не може да им осигури такива.

Тази неделя в библиотеката на desebg.com представям документалния сборник „Държавна сигурност и изборният процес 1944-1991”.

Изданието е на Комисията по досиетата и е от нейната изследователска програма за 2018 г. Излиза под №52 на документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”, започнала през 2009 г.

Сборникът беше представен пред студенти официално през 2019 г. и съдържанието му хвърля светлина върху ролята и дейността на репресивният апарат на БКП върху изборния процес след Деветосептемврийския проврат през 1944 г. до първите свободни избори през 1990 г. след краха на комунистическия режим.

Фототипното издание се състои от четири раздела, в които са включени архивни документи за:

• Провеждането на изборите на 26-то Народно събрание (1945);
• Провеждане на изборите на 6-то Велико Народно събрание (1946);
• Изборният процес в НРБ (1949-1988);
• Изборите за 7-мо Велико Народно събрание (1990).

Архивните документи разкриват задачите, възложени на Държавна сигурност по време на предизборните кампании още при първите избори след 1944 г.

На репресивния апарат на БКП е възложено да събира сведения за настроенията в обществото, да следи опозиционните кандидати и да се предприемат мерки, там, където опозицията е силна, да бъдат провалени нейните кандидати.

Интерес представлява ситуацията през 1945 г. с искането на опозицията за отлагането на изборите.

Архивните документи разкриват, че инспектори от ДС организират околийски конференции, на които присъстват прокурори от съответните областни съдилища. На тях се изнасят доклади във връзка с отлагането на изборите и легализирането на някои политически партии, както и задачите на административните и милиционерски органи при новата ситуация.

Установени са и конкретни нарушения при изборите:

• На околийските управления е наредено да запазят резерв, в размер на 30% от избирателните карти, които да бъдат разпределени допълнително. Всеки околийски управител е бил длъжен да предаде на околийския съдия по 100 броя празни избирателни карти;
• Липсата на действителни адреси, посочени в избирателните списъци стават причина 43 000 избирателни карти да останат нераздадени.

„Допуснатите нередовности в избирателните списъци доведоха до там, че цели страници почервеняха от направените с червено мастило заличавания на неправилно вписаните лица като избиратели”, се посочва в един от отчетите на ДС.