Изложбата „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие 1953-1964” беше представена в сряда вечер (13 февруари 2019 г.) в Литературно-художествения музей „Чудомир” в Казанлък.

Тя е инициатива на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви”, а поканата да гостува в града на розите е на ръководството на музея „Чудомир”.

Директорът на музея Добрина Матова откри събитието, определяйки изложбата, като „изключително интересна, която хвърля светлина върху едно много трудно време от историята не само на България, но и на бившите социалистически страни”.

По думите ѝ експозицията показва достоверно малко известни и използвани досега архивни документи, фотографии и графики, които разкриват важни моменти от събитията в края на 50-те и през 60-те години на ХХ век.

Сайтът desebg.com публикува коментара по данни от национално представително изследване на Екзакта Рисърч Груп, проведено през октомври 2017 г. по поръчка на Комисията по досиетата относно обществените настроения и очаквания към процеса на отварянето на архивите на тоталитарните комунистически служби, огласяването на техните агенти и работата на независимия държавен орган в това направление.

Изследването бе представено от директора на социологическата агенция социоложката Лидия Йорданова във вторник на международната конференция „Документите на комунистическите тайни служби – реалност, образование и памет“, която бе организирана от Комисията по досиетата в Дома на Европа в София.

Документите на тоталитарните комунистически служби (бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА) вече надхвърлят 14 километра.

Това стана ясно от доклада за дейността на Комисията по досиетата в периода юли-декември 2017 г., внесен от нея в Народното събрание и публикуван на сайта на независимия държавен орган.

В отчета си Комисията посочва, че в Централизирания архив за документите на тоталитарните служби, изграден в гр. Банкя и функционираш от 2011 г. насам се съхраняват около 14 348 линейни метра архиви на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Комисията по досиетата разкри сътрудниците на тоталитарните комунистически служби сред съдебните заседатели в районните съдилища в Русе и Самоков.

Проверката в районния съд в Русе е обхванала 273 лица, които са били или в момента са съдебни заседатели (решение №2-1664 от 16 юли 2019 г.).

От тях 7 са с досиета. Комисията обаче е разкрила данните за 5 от тях, тъй като двама души са починали и по закона за досиетата в тези случаи информацията не е публична.

Разкритите сътрудници с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА са:

• Владимир Григоров Марков, съдебен заседател от 2006 г. до 2010 г.;
• Мария Трифонова Лукарева, съдебен заседател от 2006 г. до 2010 г.;
• Радка Дочева Йорданова, съдебен заседател от 2006 г. до 2015 г.;
• Силвия Димитрова Даскалова, съдебен заседател от 2016 г.;
• Тефик Али Байтар, съдебен заседател от 2006 г. до 2010 г.