Във вторник (28 май 2024 г.) Комисията по досиетата обяви проверките за принадлежност към тоталитарните комунистически служби сред кандидатите за народни представители за 50-то Народно събрание и кандидатите за Европейски парламент.

За удобство на читателите сайтът desebg.com публикува пълен списък на обявените сътрудници на Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА в двата избора, които ще се проведат на 9 юни 2024 г., систематизиран по партия или коалиция.

Върховният административен съд (ВАС) ще направи втори опит да уеднакви противоречивата си съдебната практика, която възприе през последните няколко години по отношение на дела, заведени от лица, разкрити от Комисията по досиетата като сътрудници на тоталитарните служби.

Това стана ясно от съобщение, публикувано на страницата на ВАС. В него се посочва, че председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков е издал разпореждане за образуване на тълкувателно решение по искане на главния прокурор на следния въпрос:

„Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материалноправна компетентност (извън случаите по чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА) да се произнася с второ и последващи решения за конкретно лице с обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при едни и същи доказателства, след като то е заемало и друго публично качество, след постановяване на първоначалния административен акт, предвид императивната разпоредба на чл. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА?"

Общо 61,4% от българските граждани са категорични, че лицата, които заемат изборни длъжности или са на ръководни постове трябва да бъдат проверявани за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Само 16% са на обратното мнение, а 22,6% от анкетираните не могат да преценят.

Това показват данните от национално представително проучване на общественото мнение, представено днес от „Екзакта Рисърч Груп” по време на международната конференция „Документите на комунистическите тайни служби – реалност, образование и памет“, която бе открита в Дома на Европа в столицата.

Неин организатор е Комисията по досиетата, а във форума участват представители на Германия, Полша, Румъния, Словакия, Латвия, Словения, Унгария и Чехия, и Албания, много от които са от страните-членки на Европейската мрежа за съхранение на архивите на бившите тайни служби, а също така експерти, изследователи и историци от България.

Тази неделя в електронната библиотека на desebg.com ви представям първия от двата тома документални сборници на Комисията по досиетата, посветени на „възродителния процес”. Той беше издаден в края на 2013 г., а официално беше представен в Софийския университет „Св. Климент Охридски” в началото на тази година.

Той излиза под заглавието "Държавна сигурнст - смяната на имената - Възродителния процес 1945-1985" и под №12 от поредицата "Из архивите на ДС" на Комисията. Документалното издание е първото, което е изготвено самостоятелно от експерти на дирекцията за изследване на архива на Комисията по досиетата, която доскоро използваше външни консултанти – историци и изследователи. Става въпрос за млади служители на независимия държавен орган, завършили история или архивистика. Самата дирекция, която беше създадена в началото на втория мандат на Комисията по досиетата, се ръководи от човек с опит – Татяна Кирякова, член на Комисията при първия й мандат и един от съставителите на документалните сборници „КГБ и ДС – връзки и зависимости 1950-1991” (2009) и „Международният тероризъм в досиетата на ДС” (2011).

Самата идея са съставянето на сборник, посветен на „възродителния процес е на зам.-председателя на Комисията по досиетата Айруш Хаджи и на члена й Борис Михайлов. Важно е да се отбележи, че самият г-н Хаджи е жертва на насилственото преименуване (виж неговата изповед – тук) през 1973 г. в Корница, където е роден, а заради съпротивата си е осъден.

Документите в архива на Държавна сигурност се оказват толкова обемни, че Комисията решава изданието за „възродителния процес” да е двутомно, като том 1, който представям, обхваща периода 1945-1985 г. (следващата неделя ще бъде представен и том 2). Едно от достойнствата на двата документални сборници, което беше отбелязано и от историка доц. Михаил Груев на премиерата, е, че съставителите от Комисията включват напълно нови и неизвестни до момента архивни материали, като по този начин избягват дублирането на документи, обект на други изследвания, публикувани преди това.

„Стремежът на съставителите на „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес 1945-1985” бе включените в сборника документи да не са публикувани в други издания досега”, е отбелязано във въведението на том 1. Опасенията на експертите от Комисията по досиетата, че повечето от събитията са добре известни и подробно изследвани, се оказват неоснователни. В проблем се оказва изключително големият по обем архивен материал по темата и неговото изследване и отсяване на най-важните документи.